Първото в Родопската яка килийно училище е създадено в село Дедево. Местните жители отбелязват на 24 май неговата 185-годишнина.
Спомнят си за Димо Аргиров – учителят новатор, популярен в Родопския край като Даскал Димо.
Почитат Даскал Димо – патронът на възроденото читалище в Дедово.
Годината е 1838. Веднага след освещаването на църквата „Свети Атанасий“ в Дедево се създава и килийното училище. Тогава препоръчаният за църковен певец даскал Христо Попов – Самоковеца, бил доведен от Пловдив в Дедево от Аргир Димов Постоловски и настанен в неговата къща. Самоковеца започва да обучава 20-ина момчета не само от Дедево, а и от околните села. Най-напред това ставало в плевнята на Аргир Димов, а после в къщата на дядо Божил.
Не след дълго на школото било отредено най-духовното място в селото – в двора на църквата „Свети Анастасий". Първенците на Дедево събрали пари; хората помагали кой с каквото може – едни с камъни, други с добитък, трети с дървен материал, а четвърти с труд.
През 1844-а отворило врата иззиданото на един кат с една стая училище.
Към 1850-а първият ученик на вече покойния даскал Ристю – Самоковеца – Димо Аргиров, поема просветителската шафета. Даскал Димо издялал две дъски, сковал ги и ги почернил с въглен. След това ги окачил на стената. Освен това той направил и букви от трески, а под тях поставил сандъче с пясък. Учениците гледали треските и старателно ги рисували върху пясъка.
Първоначално децата изучавали наустница (църковна книга, която се учи наизуст) и псалтир. Това обаче не било достатъчно според Даскала и той разширил обучението със светски дисциплина. След обучение в Пловдив, Даскал Димо въвежда изучаването на земеописание, световна история, смятане и граматика. Преподаването вече не било на църковнославянски език, а на български. За целта учителят често слизал до Пловдив и взимал от там назаем учебници.
През 1885 г. килийното школо в Дедево се превръща във взаимно училище. За него през 1908 година била изградена нова сграда – с две просторни стаи. Вече на четмо и писмо се учели и момичета, а и по-възрастни хора. Новото училище станало просветно средище и за мъже над 55 години. Те, според летописците, „с едната ръка стискат хляба в пояса, а с другата буквите на дъската пишат".
През 60-те и 70-те години сградата на старото училище опустяла. Нямало кой да учи тук, тъй като местните масово се преселили в Пловдив. Сградата се самосрутила.
Преди това да се случи, през 1976 година, за 100-годишнината от Априлското въстание на стената на училището е поставена и тържествено открита паметна плоча – знак на почит към дедевските съзаклятници от март 1876 г.
Днес тя е на входа в двора на църквата „Свети Атанасий“ и свидетелства, че в някогашното килийно училище с помощта на Даскал Димо Аргиров и брат му Григор Аргиров Захари Стоянов основал таен революционен комитет. Събралите се на 15 март 1876 г. 20-ина местни мъже подир клетвените слова „Ще бъда верен на отечеството си…“ целували револвера на Захари Стоянов и светото евангелието в ръцете свещеник Иван Тунев.
Димо Аргиров, популярен като Даскал Димо, е не само учител новатор, виден просветител и книжовник в Родопския край. Той е човекът, изгонил гръцкия владика от църквата в родното си село Дедево. Той е бунтовникът и прекият участник в Априлското въстание. Той е депутатът във Великото народно събрание. Той участникът в организационното събрание в Сливен през 1880 г, където се изготвят основните документи на Съединисткото движение.
Даскал Димо умира през 1906 г. В памет на Родопския будител неговите наследници приемат фамилията Даскалови. Той е патрон на възроденото читалище в Дедево.
