Проектът препраща и към театър, но като място за експерименти, както и към културата на партито от 80-те
Архитектурна инсталация, почти сграда, силно приличаща на театър. Но не за спектакли, а като място, където “да се експериментира с различни дейности, изяви, репрезентации на идентичността”. Така арх. Георги Станишев-син описва проекта си, част от френския павилион на Венецианското архитектурно биенале. Създава го в колаборация със своя колега и приятел Жил Делалекс и студиото му Muoto.
Георги Станишев е син на известния архитект Георги Станишев-старши, който е брат на бившия премиер Сергей Станишев.
Проектът на Станишев-син се казва Ball Theater (Театър топка - буквален превод - б.а) и ще бъде построен в рамките на биеналето. “С екипа искахме да представим проект за биеналето, който за разлика от останалите не е задължително да бъде изложба, ретроспекция с пана, репрезентация на съществуваща архитектура, макети и т.н., а да бъде архитектурна инсталация.” По тази причина решават да я нарекат “театър”, но не толкова в буквалния смисъл на думата, а по-скоро като “един по-изначален архетипичен смисъл, като място, което е извън града, което е като малък остров или изолирано от града пространство, в което се изпробват и представят различни версии на света и обществото”.
Именно на тази идея залагат от екипа на френския павилион. За нея се сещат още в самото начало, когато кураторът на събитието Лесли Локо обявява темата на Венецианското архитектурно биенале, а именно “Лаборатория на бъдещето”. “Тя обяви достатъчно ясно, че за нея архитектурата може да бъде лаборатория именно като конкретно пространство и сграда, като място за изпробване и експериментиране на различни функции, усвояване на пространството, а не като образ, като репрезентация и като дискурс”, обяснява Станишев.
Театърът е сферичен и пресъздава идеята за модели от историята на архитектурата, конструктивизма, Френската революция, платоничните форми и пр. “Той конотира тази идея за архитектурата като възможно утопично пространство, но в същото време тази сфера, която е нашият театър, изглежда също така като една футуристична капсула, като космически кораб, който е кацнал вътре в павилиона. Изглежда по-голям от самата сграда, тъй като се допира почти до стените му, и наистина създава това впечатление за летяща чиния, която по някаква почти магическа причина е навлязла навътре в павилиона”, допълва арх. Георги Станишев.
На трето място сферата препращала към диско топката като елемент от културата на 80-те години на миналия век, както и тази на празника. “Днес диско топките вече не са на мода по различни причини и нашият театър насочва към тази култура на празника и на партито от 80-те именно защото в нея има нещо утопично, някаква свобода на мисленето за възможно бъдеще. Тази структура е едновременно много конкретна и достатъчно полисемична, има различни възможни прочити”, обяснява още Станишев.
Това е първото биенале, в което българският архитект участва като автор. През 2008 г. е “пазач, медиатор” на българския павилион във Венеция. По това време Станишев-младши учи по програмата “Еразъм” в града, а баща му Георги Станишев е куратор. Като архитект и сценограф е част от различни изложби в културни институции, включително в центъра “Помпиду”. Най-вече обаче се занимава с частни клиенти в сферата на модата. Има и ателие в Париж, което се занимава със сценография и дизайн на модни дефилета, оформление на пространството, както и с изложби и различни форми на спектакъл.
А окончателно решение да се връща в България на този етап не е взето. Пази обаче силни връзки с родната си България и особено топъл спомен за проф. Бояджиев, който е негов ръководител от българска страна, докато следва двойна докторантура в специалност “Международно ръководство” между българския Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Висшето национално училище по архитектура в Париж “Малаке”. Там двамата със своя колега Жил Делалекс завършват специалност “Архитектура” и вече 12 години преподават на студенти.
