Мария Грубешлиева е единствената дъщеря на голямата Стоянка Мутафова. Муки, както всички я наричат днес става на 72 години. Тя завършва ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски и работи в Димитровградския, Пернишкия и Младежкия театър. Омъжва се за грък и напуска сцената, след което повече не се връща в театъра. Тя написа две книги за покойната си майка, които се продават с изключителен успех.
- Честит рожден ден, Мария. Как минава денят ти?
- Ох, майка ми Стоянка казваше, че 1 април е най-щастливият й ден, тъй като ме е родила. Връщам се от гробищата. Ходих при нея. Всеки ден съм там, говоря й, мисля си, понякога я сънувам, но днес много се разстроих, като си спомних мои рождени дни. Иначе много хора ми се обадиха, за което съм благодарна. Ето три години вече откакто я няма Стоянка и не ми става по-леко, напротив - все повече ми липсва. Въртя си в ума всякакви наши истории. От няколко дни вече включвам и телевизора, три години не го пусках. Опитвам да се разсейвам, но мисълта за майка ми, няма да ме напусне докат съм жива.
- Мария, майка ти те е прекръсила Муки на съседско момиченце или на баба ти?
- Когато мама ме ражда преди 72 г. в осмия месец след тежка бременност, почва да ми вика Муки като на едно съседско момиченце, много симпатично. Но според мен съм Мария на баба ми, която беше писателката Мария Грубешлиева. Е, все пак си останах Муки, така съм известна. Между нас със Стояна винаги е имало привързаност, страсти, скандали, любов, прегръдки, прощаване и нови драми - такива сме си постоянно се карахме, а после ни минаваше бързо и на двете.
- Муки, ти си била дете, рано разбрало какво е баща ти да забрави за теб. После си открила друг човек, на когото вярваш - Нейчо Попов, съпруг на майка ти в добро и зло. Глезла ли си?
- (Очите й се насълзяват) Не, не съм. А знаеш ли колко пъти съм чувала да ми казват, че съм мамино детенце? Но както често се случва по-силните мачкат по-слабите. Ето и при нас така стана с мама - мачкаше ме, за да ме предпази от всички, които ме смятаха за връзкарка. За съжаление, но и никога не ми каза, че имам поне малко талант.
- Как може жена родена на 1 април - деня на хумора да няма никакъв талант?
- Ами така, може, когато една жена родена на 2 февруари постоянно й повтаря да се откаже от сцената, защото не става (Смее се). Знам, че го правеше за мое добро. Но от това не ми ставаше по-добре. Простихме си всички щуротии със Стоянка, обичахме се много. Дай Боже да се видим в другия живот, много ми е мъчно. Но както се казва в книгите, ако ни е писано пак да сме заедно, няма да знаем, че се познаваме от друг живот.
- Възможно е. След като завърши ВИТИЗ си разпределена в пернишкия театър и в димитровградския. Ти обаче предпочете Младежкия театър. Не попадна ли там в "гнездото на осите"?
- Да, точно така. Бутнаха ме в детския отдел. Не ми беше там мястото. Ролите бяха за миниатюрни актриси, да играят малки дечица, да размахват кърпички, ръчички. Разпределиха ме във "Великото преселение на децата". Аз съм малкото Васе. Какво "малко Васе"? Стърчах над всички. Все пак останах в тази трупа 14 години, тръгнах нагоре. Благодарна съм само, че имах възможност да играя с Николай Бинев. Никой не се е отнасял така добре с мен, както той и чичо Нейчо. Бинев ме взе ме в пиесата "Приятна жена, цвете и северен прозорец". Беше мил, загрижен, помагаше ми за ролята, макар и малка.
- Знам, че майка ти с гордост те е гледала от сцената.
- Помня и аз да, бях едно от пингвинчетата в пиесата на Борис Априлов "Шестте пингвинчета" - пет пъти пин и един път гвин май се казваха. Мама ми поднесе за първи път рози тогава и каза на колежките: "Какво се фукате вие всички, а? Само мойто Муки беше истинско пингвинче!"
- Муки, когато влизаш да учиш през 1974 г. си отива от света любом твой човек Нейчо Попов.
- Да, така беше. По-късно от благодарност написах книга за него. Според всички се получи много добре, а и Стоянка ми казваше, че ставам повече за журналистка, отколкото за артистка. Ето и после написах две книги за майка ми, които и сега се продават. Но знаеш ли, помня, че Стояна се молеше да ме скъсат в НАТФИЗ, защото нямало да издържа с този крехък характер. Е, аз сега се чувствам силна. Но тогава може би е била права. Помня и една случка, когато тя се върна разплакана от театъра и ми каза, че Боян Дановски й споделил: "Стояно, дъщеря ти е по-талантлива от тебе, дай й път".
- Майка ти често е споделяла в интервюта, че й е мъчно какво ще стана с теб, ако тя си отиде, че заради теб работи и заради едната пенсия.
- Ами не е точно така. Тя със сцената живееше. Знаеш ли как очите й се озаряваха като излезе с трупата, просто ставаше друг човек. А когато е мрачна, трудно се контактуваше с нея. Доста тежък характер си беше. Имах много пъти чувството, че нещо у мен страшно я дразни. Никой и не подозираше, че тя гледа драматично на нещата от живота.
- Ти сама избра да живееш сама, а можеше да се омъжиш за много интересни хора?
- Ами да. Имам един официален брак с гръкът Никос. Запозна ни Богдана Карадочева. Бяхме много влюбени, и двамата бохеми. След три месеца връзка се оженихме. И аз слязох от сцената. Исках да стана майка, съпруга (Насълзяват й се очите), но не станах. Но не можах да родя внук на Стояна. Все пак две години живях в Гърция с Никос. А ми се случваше с дни да седя и да плача, без да мога да споделя с никого болката си. Един ден му казах: "Искам при майка ми. Тя ми е едничка и само тя ще ме разбере". А той: "И моята майка е едничка, бе Муки? Ама не ходя все след нея". Накрая не издържа и ми каза: "Като толкова искаш, прибирай се при Стояна". И се прибрах. После се опитах да се върна в театъра, но вече не стана. Пробвах да се занимавам с дистрибуторство на стоки. И то не се получи.
- Хубавица си била, викали са ти Мерилин Монро.
- Е, и какво от това? И тя не е имала особено щастлив живот, нали? Ей, така е. Но не съм суетна. Всеки друг би се възползвал на мое място и от популярността на майка си.
- Имала си любов с Иван Славков, с Еди Казасян...
- Иван Славков е мъжът, когото най-много съм харесвала в живота си. Срещнахме се в един бар, запозна ни актрисата Меди Димитрова, а нейният тогавашен мъж бе треньорът Иван Вуцов, който е много близък на Батето. Имаше невероятен флирт между нас. Показа ми, че съм специална за него. Изпращаше ми картички от всички места, които посещаваше. С Еди Казасян връзката ми беше много бурна. Аз бях една от избраниците му, платонично, разбира се. Той беше много интересен човек, но живееше в сянката на жена си Леа Иванова. Пишеше ми нежни писма и рецитираше стихове. Но аз знаех, че той никога няма да се разведе с Леа, тя беше жената на живота му.
- Имала си любов и с Павел Поппандов, с Бате Климбо...
- От къде знаеш? (Смее се) Ами с Павката беше студентска любов от ВИТИЗ. А Климент Денчев - Бате Климбо се запознах, когато той се разведе с Доротея Тончева (б.а. сегашната жена на Стефан Цанев). Тя тогава му беше изневерила на Климбо и той се държеше доста грубо с жените. Веднъж дори му ударих шамар в ресторанта. Той само стана и си тръгна. Така приключихме.
- Кой беше голямата ти любов?
- Може би скулпторът Александър Балански. Той беше човекът за мен, десет години траеше любовта ни. Но се разминахме. Не защото не ми предложи брак навреме. Просто така се случиха нещата.
- А сега Муки, не ти ли липсва мъж?
- Не, много се влюбваха в мен, много и аз се влюбвах. Но вече нямам нужда от мъжка ласка. А и не мога да бъда с всеки мъж, само и само, за да не съм сама. Е, по-добре сама, отколкото зле придружена. Сега си имам три кучета и една котка. Стоянка ги наричаше "нашите деца и моите внуци".
