Ето кои държат купите на първенството
по хубост в Сатирата и Малък
градски театър “Зад канала”
Можем ли да отбележим имената на актрисите красавици в столичните театри? Вярно ли е, че именно те са най-успешните в своите трупи?
Нека да разберем кое как е.
За разлика от официалните статистики и проучвания не започвам с най-високия връх - Народния театър. Някак си неразбориите там не ми носят нужното настроение. Започвам със Сатиричния, където красотата се покланя на умението да се разсмива зрителят.
Да си спомним за Стоянка Мутафова и Татяна Лолова - не блестяха като хубавици. Но ги обичахме заради тяхната готовност да ни забавляват, пръскайки енергия, да се раздават в хвърлянето на мостове към зрителната зала.
В техния театър красива беше Невена Коканова, но честно казано, тя не остави големи спомени от ролите си в Сатирата. Затова пък Невена Коканова бе грандамата на българското кино и слава богу, че се съхраняват доказателствата за нейното величие – “Крадецът на праскови”, “С дъх на бадеми”, “Момчето си отива”, “Дами канят”, “Търновската царица” и още 65 ленти с нейните чувствени устни, прозрачни очи и внезапно тийнейджърско засмиване.
Днес в Сатирата купите на първенството по красота се държат от две млади жени – Елена Атанасова и Рада Кайрякова. И двете са много използвани както на сцената, така и на тв екрана.
С красиви дълги руси
коси и хармонични лица
те си контрастират, често едва-едва отчетливо, в образите на сцената. Елена е аналитична, Рада е интуитивна. Във “Влюбеният Шекспир” опитният режисьор Андрей Аврамов ги разпредели в две “съседни” роли – Рада играе незряла влюбена, решително и без размисли готова да се преобрази на мъж, за да стигне до театъра и любимия си, а Елена е нейната хитра и комбинативна слугиня, която така аранжира събитията, че богатият, но отблъснат претендент за ръката на младата ѝ господарка (в ролята е Боян Арсов) се проваля с поредица от гафове и самоизмами. Рада бърза да почувства и понякога се ядосва на резултатите.
Интересно противопоставяне между естетичното ѝ присъствие и решението нейната героиня да постъпва малоумно инсценира Теди Москов в спектакъла си “Станете, за да легна аз”. Там младата актриса изиграва секретарка, която тълкува буквалното като метафори и метафорите като буквални значения. Получават се комични обърквания, а Теди Москов няколко пъти похвали актьорския екип заради отличната комуникация в репетициите.
Обратното на Рада, Елена по-често се осланя на премислянето и отсъждането. А тази нейна черта на характера бе усетена и използвана от режисурата на Марий Росен в спектакъла на Театър 199 “Хаос”. Там Елена Атанасова играе психолог в училище, което предстои да бъде закрито, и се отнася агресивно и императивно със самочувствие към проблемите на приятелките си (изиграни от Йоана Буковска и Радина Думанян).
Нежната Полин Лалова и
сладката Алекс Сърчаджиева
също са във витрината на Сатирата.
Полин прекрасно влиза в ролите на невинни, все още учудващи се на събитията момичета, а тази характеристика противоречи на случващото се в сюжета. Така се ражда смехът. Като в “Светици и перверзници”, където е девствена монахиня с порочни мисли. В “Една задръстена звезда” се оказва затлачена в тръба от детска игра и невинно предизвиква безполезната помощ на махленските рицари.
Алекс е по-позната на публиката, отчасти и заради изказванията ѝ след неочакваната кончина на много популярния ѝ съпруг Иван Ласкин. Хубавото ѝ личице и талантът бързо да се преобразява помагат за успеха на моноспектакъла ѝ “На живо”, правилно излязъл на голяма сцена заради верните очаквания, че ще напълни салона. Дори само за това можем да я оценим като печеливша, пробивна актриса. Защото в самостоятелни представления излизат предимно зрелите и опитни артисти. В последната ѝ премиера в Сатирата - френската комедия “Оскар”, Алекс влиза в малката, но eфектна роля на привлекателната и похотлива съпруга на главния герой (Руслан Мъйнов). Толкова е съблазнителна в прилепналата рокля, че ти се иска да си я отнесеш вкъщи.
Щом съм започнал с театър, в който директорът е въвел хармонично разпределение на пиесите и актьорите, да продължа в тази рубрика с МГТ “Зад канала”. В него липсва стълпотворението от изумително красиви лица, както в съседния театър “София”, но актрисите печелят възхищението на зрителите заради профикачествата си и пак заради тях безспирно биват ангажирани за телевизионни и екранни филми. Тук май
единствена безапелационна
красавица е Луиза Григорова,
която преди 6 години прибави към името си “Макариев” след брак с режисьора. Тя има над себе си опитната ръка на майка си Ивет Григорова, шеф на модната агенция “Ивет фешън”. И това се чувства в елегантното загатване на фигурата и тоалетите на елитен модел. Дали тя отбягва, или режисьорите предпочитат да не я показват в дълбоки драми и битки на чувства, които биха я извадили от театралната изтънченост и биха нарушили присъствието ѝ на сценично бижу? Предполагам, че Йосо Сърчаджиев в ролята на режисьор не се е двоумил да избере Луиза за главната роля в постановката си “Капан за самотен мъж”, макар че МГТ е пълен с качествени актриси. В този спектакъл тя е в ролята на натрапница, която твърди, че е съпругата на главния герой (Христо Пъдев), появила се след известно време на изчезване. Големи пари са причината за суматохата.
Харесваме Луиза и на тв екрана, запомняйки ролите ѝ в “Стъклен дом” и “Откраднат живот”.
От този сезон тя има съперничка -
Диана Димитрова, която
веднага влезе в премиерна
роля в “Червено и черно”
по Стендал, постановка на Бина Харалампиева. Още не мога да преценя нейната сила и въздействие, тази роля е премного всмукана в белетристичния наратив. Но е сигурно, че актрисата ще привлича вниманието в публичното пространство, особено след признанията ѝ за преживяно насилие, а също така и покрай разгласата на нейното хоби, рисуването.
Съзнавам, че да се прави каквато и да е класация по красота е равносилно да се пристъпва в минно поле. Не знаеш кога ще те вдигнат във въздуха. Каквото и да е мнението в това опасно пространство на преценки, то абсолютно винаги е субективно.
От друга страна, не е задължително актрисите да са всепризнати красавици. Представлението не е конкурс по красота. Тъй като професията им е единствената, в която участникът продава себе си, еднакво важно е едно друго качество - обаянието. В тълковния речник го определят като покоряващо влияние, като очарование. То може да се излъчва в жестовете, в мимиката, в начина на общуване с партньорите, в играта с дрехите…
Да не забравяме, че актрисите – след приказното им преобразяване на сцената според задължението на ролята - отиват да се погрижат за детето си, преобразявайки се в ролята на майка. Няма друга професия на жената, изискваща трансформиране в различна външност и поведение, които да се приемат също за автентични! Покланям се до земята на този живот на актрисата, често приемана с възхищение заради красотата и чара ѝ, но пропускайки великата ѝ роля на майка!
(Следва.)
