Михаил Кочев, връстник на поета Яворов, бил учител и ръководел хорове
И до днес децата пеят "Прела баба, прела баба" и "Зеленчуци, който не яде", но малцина знаят, че автор на музиката на популярните и обичани песнички е чирпанлията Михаил Кочев. Той е връстник на именития си съгражданин поета Пейо Яворов - роден е на 15 февруари /стар стил/ 1878 година, и на младини двамата били добри приятели.
Спомените от онова време ги свързват с развитието на читалищната дейност в малкия град - Яворов съчинявал сценки, Кочев ги обличал в музика и така изнасяли с общи усилия представления пред чирпанското гражданство.
Години по-късно, след самоубийството на Яворов, Михаил Кочев ще нарече градския хор в Чирпан, който ръководел, "Яворова песен".
Музикантът е от род с революционна закваска. Баща му Георги и чичо му Янко били съратници на Васил Левски, Янко Кочев дори оглавил местния революционен комитет, изграден в града от Апостола на свободата. След обесването на Левски през 1873 г. двамата братя са арестувани, осъдени и изпратени на заточение в Диарбекир, където ги заварва Освобождението на България. Преди да бъдат заточени, Янко и Георги били учители, след това по-големият, Янко, продължава с тази професия, а Георги заема различни административни длъжности в свободното си отечество.
Мечтата му била синът му Михаил да стане лекар и с такава заръка го изпратил да учи в Одеса. Младежът обаче бил влюбен в музиката, имал талант, проявил характер и вместо медицина тайно от близките си записал и завършил Музикална академия в руския град.
Там българинът се увлича по идеите на социализма и става вторият, след ареста на Иван Загубански, куриер на вестника на Ленин "Искра" за България. В годините между 1903 и 1905-а той минава от Русия в България десетина пъти, като в специално пригоден куфар носел вестника и революционна литература. На тази част от биографията на Михаил Кочев е наблягано основно в публикациите за него преди промените през 1989 година. Бил вербуван лично от брата на Ленин Дмитрий Улянов. За чирпанлията разказват, че при едно от пътуванията си с параход бил пред провал, но в последния момент употребил таланта си на фокусник, показал различни номера пред пътниците и така заблудил преследвачите си, като успял за де измъкне невредим от борда с опасния си багаж.
След като се завърнал окончателно в родината, Кочев става учител по музика - най-напред в Асеновград, а след това в Чирпан и в Стара Загора. В дългите си учителски години развивал активна читалищна дейност, ръководел ученически и хорове на възрастни, включително и църковни хорове. С тях изнасяли множество концерти в Чирпан и околността, като събраните от билети и дарения средства отивали за благотворителност. С парите най-често издържали трапезарията на бедните чирпански ученици.
В същото време Кочев непрекъснато композирал. Неслучайно през 1913 г. създал и посветената на бедните оперетата "Сираче", наричана още детска музикална сцена, която 10 години по-късно печели награда от 1500 лева в конкурс, обявен от тогавашното Министерство на просвещението. Пише детски песни, маршове, различни музикални пиеси. Но от запазените от днес програми за концертите на хоровете, които ръководел, се вижда, че Кочев предпочитал те за изпълняват произведения на известни композитори като Верди, Менделсон и други, а по-рядко включвал в репертоара собствените си творби.
Приживе издал и 4 сборника с детски песни. Още в първия от тях, излязъл през 1910 г. и наречен "25 училищни песни на 1, 2 и 3 глас", са публикувани и нотите на веселата песничка "Прела баба". Там не е посочено, но текстът е на поета Цанко Церковски. Песничката се учи и до днес в българските училища, макар че децата се затрудняват да разберат текста, защото не знаят смисъла на думи като къделя, лакът като мерна единица, сукман и т.н.
На това обръща внимание Анастасия Георгиева, директор на историческия музей в търновското градче Бяла Черква, където е роден Цанко Церковски. Тя разказва, че през октомври имат празник на музея и малчуганите от местната детска градина винаги пеят песничката "Прела баба", но наред с това разглеждат и етнографската сбирка на музея, където могат да видят на живо хурка, къделя вълна, сукман и всичко, за което те пеят в песничката за работната баба.
Съществуват и други известни песни за деца, композирани от Михаил Кочев. Такива са "Генчо с тамбурата" и особено "Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте". Около текста на втората песен има известна мистерия. На много места, включително и в актуален учебник по музика за трети клас, като негов автор отново е посочен Цанко Церковски. Но... "Има легенда, че стихотворението е на Церковски, но лично аз не съм го виждала в нито една от книгите с негови произведения, няма го и в детската му сбирка със стихове "Кукуригу, петленце", категорична е Анастасия Георгиева.
На други места като автор на думите е посочена Лиляна Тодорова. Любопитното е, че тази детска поетеса от Бургас, а след това и дългогодишен режисьор в столичния Младежки театър, е родена през 1919 г., а Михиал Кочев умира през 1940 г. С други думи - композиторът е имал на този свят едва 21 години след рождението на евентуалната авторка, в които тя да напише думите, а той - музиката на песента.
При Цанко Церковски нещата са по-различни - поетът и виден активист на земеделското движение у нас е с 9 години по-възрастен от композитора и дори било възможно двамата да са се познавали, макар да няма категорични доказателства за това.
Но каквато и да е истината, детските песнички на Михаил Кочев звучат и радват най-малките и в наши дни.
Самият Кочев умира през януари 1940 г. в Стара Загора, без да навърши дори 62 години. Според правилата тогава вече бил пенсионер - пенсиониран е на 15 септември 1933 тодина, в началото на новата учебна година. На музикалното поприще го наследява успешно внука му Михаил, който също като дядо си е дългогодишен учител по музика и хоров диригент в Стара Загора, а и носи същото име.
Макар и сравнително непознат за широката публика, композиторът Михаил Кочев има до днес своя следа в родния Чирпан и в Стара Загора - градът, в който е живял най-дълго. През 1987 г. дъщеря му Минка Янакиева, днес покойник, прави дарение на Регионалния исторически музей в Стара Загора, което съдържа вещи на композитора, сред които мандолината, на която баща й свирел, бастунът му, риза с шевици, метроном, камертон, кастанети и щипка за ноти, които той ползвал като учител и диригент.
За съжаление, поради липса на място, това дарение се пази във фондохранилищата, но не може да се види, тъй като най-новата история засега няма своя експозиция в музея.
