Майкъл Болтън е сред най-разпознаваемите изпълнители през 20 век. Изявява се в жанровете рок и хеви метъл, но пробива на музикалната сцена със своите поп-рок балади, част от които се считат за златни класики и до днес.
Роден е на 26 февруари 1953 г. в Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ в семейство с руски и еврейски корени и е най-малък от трима братя. Родителите му се развеждат, когато е още малък, а баща му умира по времето, когато бъдещата звезда е едва на 13 години. Майка му подписва договор със звукозаписна компания като негов настойник, когато той е на 16 години, поради което се налага да напусне училище. Единствения повод, по който отива в университет е за участие в кампуса.
"Отидох в университета на живота", шегува се той пред WIRED.
В началото на кариерата си Майкъл се изявява като фронтмен на хард рок групата "Blackjack" и дори подгряват Ози Озбърн на един от концертите му. През 1983 г. тръгва слух, че Болтън е ходил на прослушване за вокал на "Black Sabbath" преди Ози да се появи, но не го приели в бандата. Години по-късно певецът опровергава тази клюка:
"Този слух изобщо не е верен, дори не знам откъде се появи", казва той пред "The Echo".
Първите му албуми изобщо не са успешни, така че през 80-те решава да смени посоката. По същото време решава да смени фамилията си от Болотин на Болтън. Именно тогава успява да пробие като тектописец с песента "How Am I Supposed To Live Without You" (1982 г.), която пише за Лаура Браниган. През 1985 г. пише текста на "I Found Someone" отново за Браниган, но песента не жъне успех, докато Шер не ѝ дава нов живот. Болтън продължава да работи с двете певици известно време и дори решава да запише своя версия на "How Am I Supposed To Live Without You", която се превръща в музикална класика в негово изпълнение. Благодарение на нея печели статуетка в категория "Най-добро мъжко поп изпълнение" както на отличията "Грами", така и на Американските музикални награди.
След този свой успех Болтън се концентрира върху този жанр, като още три поредни години взима победата на Американските музикални награди за изпълнител и албум ("Time, Love & Tenderness"), както и още една награда "Грами" за известния си кавър на песента "When a Man Loves a Woman", превръщайки се в една от най-емблематичните музикални фигури през 80-те и 90-те. Като певец Майкъл излиза на сцена с изпълнители като Селин Дион, Рей Чарлс, Лучано Павароти и много други. Последната му песен от този период, която стига Топ 40 в САЩ е "Go the Distance" към филма "Херкулес" на Дисни, предаде dir.bg.
През 1992 г. Болтън е осъден за плагиатство от R&B групата "The Isley Brothers" за песента "Love Is a Wonderful Thing". Съдът осъжда певеца и тогавашната му компания "Sony" на близо 5 милиона долара обезщетение, което се смята за най-голямата изплащана сума за плагиатство в историята на музикалната индустрия. Друго подобно дело е повдигнато срещу него за хита "How Am I Supposed To Live Without You", но тогава съдът се произнася в полза на Майкъл, като огромна заслуга за това имат и показанията на Лаура Браниган.
Майкъл Болтън не спира да създава музика и да пише текстове, но поради промяната в музикалните стилове и предпочитания, той остава на по-заден план, особено за по-младите поколения.
Е, поне докато не прави колаборация с комедийното рап трио "The Lonely Island" за песента "Jack Sparrow", където популярните рап текстове по това време (основно за клубове и флиртове с жени) се смесват с "по-старомодното" звучене на Майкъл Болтън, който пее за различни филмови герои, сред които известният капитан Джак Спароу от "Карибски пирати" в припевите. Учудващо или не, именно неговите части от песента са най-обичани и най-припявани от публиката. Майкъл споделя, че се е наложило да помоли триото да "смекчат" текста откъм вулгарни изрази, защото иначе би изглеждало нелепо и абсурдно да участва в подобен проект и едновременно с това да пее във Ватикана. В крайна сметка резултатът се харесва на всички и на Болтън даже му харесва да изпълнява песента от време на време. Той напълно приема всички аспекти от своята кариера, дори и по-абсурдните моменти.
Няколко пъти се е появявал в различни епизоди на различни ситкоми като "Двама мъже и половина", "Да срещнеш Уоли Спаркс" и "Гуревнантката". Режисьорският му дебют е през 2018 г. с документалният филм "American Dream: Detroit (Exclusive)". Въпреки че израства в друг град, той обича Детройт и иска да покаже как градът се е развил през последните години.
Освен с изкуство Болтън се занимава и с благотворителност. Има собствена благотворителна организация ("The Michael Bolton Foundation"), която цели да помогне на деца и жени, живеещи в бедност или които са жертва на домашно и сексуално насилие. Получава редица награди за своя принос в благотворителните кампании, както и собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.
Майкъл има брак с Морийн Макгуайър от 1975 г. до 1990 г. Двамата имат три дъщери, а между 2010 г. и 2019 г. става дядо на шест внучета. През 1992 г. се запознава с актрисата Николет Шеридан, с която има тригодишна връзка. През 2005 г. отново се събират и се сгодяват през март 2006 г. Уви, до сватба така и не се стига, тъй като през 2008 г. става ясно, че двамата са се разделили.
В свободното си време изпълнителят обича да чете и да пише. През 2013 г. издава своята автобиографична книга "Душата на всичко: моята музика, моят живот". Обича да играе голф и софтбол и е "щастлив вегетарианец" от близо 50 години. Не обича нецензурните изрази и самият той винаги се старае да не ги използва, особено на публично място или пред камера.
Майкъл Болтън е една от музикалните легенди на 20 век, но самият той не гледа на себе си по този начин. Радва се, че е успял да даде част от себе си на света, независимо дали е чрез рок, романтични балади, благотворителност или абсурдни пародии. Не си позволява да лети в облаците, тъй като знае, че по-хубавите неща го очакват на земята, а леката му усмивка си остава все същата, както и ангелският му глас, който винаги ще се слуша и помни.
