Печели “Стипендията на Ламбо”, без да е кандидатствал
Над 130 кандидати се явяват на кастинг за главната роля в най-новата мащабна продукция на БНТ - “Войната на буквите”. И макар още незавършил НАТФИЗ, четвъртокурсникът Даниел Върбанов е избран за нея. Той трябва да изиграе най-малкия син на цар Симеон Велики - Баян. Още след първия излъчен епизод на сериала на 15 януари се натрупаха бурни реакции сред зрителите. И похвали, и критики получи екипът, но нито един зрител не остана безразличен. А тепърва БНТ ще излъчи останалите 11 епизода на продукцията.
Неслучайно Върбанов е избран за главната роля. През декември миналата година той спечели “Стипендията на Ламбо”, без дори да е кандидатствал за нея.
Един ден телефонът му звъни и му съобщават, че е спечелил стипендия на името на големия Стефан Данаилов. И понеже не знае за съществуването ѝ и не е кандидатствал, решава, че е грешка. Оказва се, че комисия тайно е гледала спектаклите на студентите в НАТФИЗ и така е бил избран. “Това е голяма чест, не очаквах да получа тази стипендия и пет-шест минути се разправяхме по телефона как е възможно да съм я спечелил - разказва. – Страхотно е, че
името ми попада
едно изречение с
това на Мастъра
Чувствам се свързан с него и усещането е невероятно!”
Даниел е роден на 10 май 2000 г. в София и е най-големият от трима братя, или както той се шегува, “аз съм шефът”. Не помни кога се е случило и какво го е провокирало, но винаги е знаел, че ще бъде актьор. Родителите му нямат нищо общо с актьорската професия, но баща му е изключително артистичен, а майка му винаги е имала силен пиетет към изкуствата. Водели го на театър и му показвали качествено кино от малък. Като всяко дете обичал най-вече анимационните филми, особено “Търсенето на Немо”. Родителите на Даниел възпитали у всичките си деца любопитство и любов към изкуствата. Майка им ги запознавала не само с театъра и киното, но ги водела и на концерти, изложби. “Вероятно подсъзнателно нашите са ме подтиквали към актьорската професия, защото откакто се помня, съм бил устремен към тази цел - разказва младият мъж. - Аз съм им страшно благодарен и много горд с тях, защото винаги са били мощна емоционална опора. Подкрепят ме от първия ден на сцената, като в същото време никога не са се задоволявали с посредствени резултати, а са ми вдигали летвата нависоко.”
Даниел учи в Италианския лицей в България, след което се мести в Англия и завършва там средното си образование с интернационална диплома.
Едва 18-годишен,
той е приет в
Академията по
актьорско
майсторство в
Оксфорд
“Изпитът в Англия е много тежък. Подобен е на този тук, но с малката разлика, че за 20 места кандидатстват 20 000 души”, разказва. Става въпрос за най-престижната академия за актьори в страната. Разликата с българската НАТФИЗ е, че англичаните нямат възможност да опознаят отблизо всеки кандидат заради огромния им брой. Въпреки силния си старт на Острова Даниел решава да се върне и да завърши висшето си образование в България.
За да продължи в Англия, след тази първа година в Оксфорд се кандидатства отново за тяхната академия, където не само конкуренцията е зловеща, но и практиката е да се приемат хора на по-голяма възраст. Той успява да създаде доста контакти в средите и всички го съветват да не си губи времето за следващия етап, защото може да му струва години.
Така НАТФИЗ печели студент с устремен поглед и ясни цели. “Бях много различен човек тогава, възможно е дори да си бях повярвал в повече. Но връщането ми в България ме отрезви и ми помогна да израсна – разказва Даниел. - Когато си в една държава, където всичко е измислено, подредено, ясно, е лесно. Животът е лесен, независимо с какво се занимаваш. Когато си в Дивия запад, научаваш доста ценни житейски уроци, но най-вече как да се оправяш сам.”
Младият актьор е благодарен на избора си да се върне да учи в България. Уверен е, че тук атмосферата е различна, но независимо от това по какъв път си тръгнал професионално, независимо от средствата, с които разполагаш, и възможностите, които се явяват на пътя ти, ако полагаш необходимите усилия, няма нищо невъзможно.
В момента Върбанов е четвърти курс в класа на проф. Атанас Атанасов. На втория кандидатстудентски изпит професорът го спира в началото на комедийния му монолог. Той няма представа какво означава това – дали е знак на одобрение, или обратното. Никога няма да забрави обаче явяването си на третия кръг. Кандидатите за актьорско майсторство чакат от 10 сутринта, а неговият ред настъпва чак към полунощ. Професор Атанасов отново е там и с усмивка пита кой материал ще представи. Спират се на баснята и Даниел започва да я казва. Тогава спира токът и настъпва пълен мрак. Момчето се сепва, замълчава. Бавно залата се изпълва с шушукане, той е истински стъписан. Има усещането, че това е краят. Тогава всички студенти и квестори един по един вадят телефоните си и палят фенерчетата. Залата се осветява като малък стадион, като приказно поле, където няма нищо по-естествено от това някой да сбъдне голямата си мечта...
Даниел довършва баснята си и е приет за студент в НАТФИЗ. “Академията учи на най-ценните неща - да разчиташ на себе си и да знаеш, че всичко е в твои ръце.” След три и половина години студентство е убеден, че няма тайна на успеха, всичко е въпрос на труд и преследване на целите по правилния начин. “Когато бях 14-годишен, си мислех, че в академиите се разкрива някаква тайна, която те прави добър актьор, но това не е така. Опитните преподаватели ни насочиха много бързо към това, че ако има “тайна”, ако има изобщо “рецепта”, тя е строго индивидуална. Следвал съм в две академии за актьори и на двете места ни учиха точно това. Ако ти не откриеш какво работи за теб самия, дипломата няма да ти помогне. Ако си отключил тайната за своя потенциал, какво значение има къде си учил?!”
Даниел е далеч от мисълта, че е открил универсална формула за себе си. Но е сигурен, че когато влиза уверено в един проект, независимо дали в театъра, или в киното, когато успява да се забавлява от всяко ново начало, от всяка трудност и препятствие, това е верният път за него като актьор. “С всяка роля започваш от нулата и научаваш повече за себе си и това изкуство. Тайната е в това да се забавляваш, докато го правиш, и да осъзнаеш защо те вълнува тази професия. Само тогава ти ще знаеш какво да правиш с нея. Когато ми бъде даден шанс за роля, аз не се плаша, а съм щастлив и развълнуван, защото правя това, което обичам”, допълва той.
В духа на тази философия Върбанов се явява и на кастинга за “Войната на буквите”. Конкуренцията е огромна. Поканени са над 130 момчета. “Беше истински вълнуващо преживяване, защото в България рядко има така добре направени кастинги. Обикновено не се викат толкова много хора и кастингите не са така публични. Беше изключително професионално организиран, като в западна продукция. Всички, които се явихме, бяхме посрещнати сърдечно и се чувствахме великолепно от първия до финалния етап”, разказва студентът.
На последната права напрежението вече е много сериозно, защото, от една страна, знаеш, че си стигнал далеч и си на косъм от успеха, от друга обаче, може всичко да пропадне за миг. Там за първи път среща главния сценарист на сериала Теодора Маркова. До този момент тя е гледала кастингите само на видео. Даниел е респектиран от нея като основен двигател на този мащабен проект, но в същия момент настъпва и напрежението, че неговата интерпретация ще се различава от замисъла. “Казах си, тази жена е писала с месеци. Заедно с другите сценаристи са се подготвили до съвършенство и със сигурност имат ясна идея какво търсят. А аз сега ще я взема тази сценка и ще разкажа играта”, спомня си Върбанов. Въпреки притеснението той изиграва сцената по начина, по който я усеща. Но през цялото време е сигурен, че от него се очаква друго. В крайна сметка страховете му не се оправдават и той е избран за главната роля във “Войната на буквите” – ще играе Баян, сина на цар Симеон Велики.
Идва време за подготовката. В съзнателния си живот никога не е яздил. Родителите му са го качвали като много малък, а баща му е страхотен с конете. Заради сериала минава през доста сериозно обучение. “За един месец трябваше да ме научат да яздя така, все едно съм го правил цял живот. Защото навремето българите са прекарвали по 12 часа на кон – обяснява актьорът. - Беше важно като самочувствие за мен да го умея, а и сцените трябваше да изглеждат автентично.” За целта на една от каскадите му дават по-нисък кон. Идеята е да свикне с него и след това да опита с високия кон, с който ще снима.
Даниел обаче не признава ниски цели и така се засилва, че
прескача животното и пада от
другата му страна
За щастие, без особени контузии продължава да репетира на големия кон, а ездата днес е новата му страст.
Двамата с Ненчо Костов, който играе брат му Петър, стават близки приятели. Първо прекарват много време заедно по време на подготвителния процес. Заедно се учат да яздят и да се бият. “Развихме братска връзка, но вече всеки път, когато Ненчо ме види, държи да ме разхвърли като един по-голям брат, и въобще не се шегува. Ако искате да видите битките между мен и него, гледайте обаче сериала, защото кой знае дали в реалния живот ще ни срещнете”, усмихва се Даниел.
Най-големия си подарък покрай “Войната на буквите” младият талант получава от опитните си колеги. “Захари Бахаров се държа като абсолютен пич, което не ме изненада, защото бях запознат с неговата професионална работа, а обикновено успелите хора са пичове. Защото, за да си успял, не е случайно, а когато успееш, не ти остава нищо друго, освен да си пич”, казва Даниел.
За Теодора Духовникова разказва, че по време на снимките се държи като истинска майка и защитник на по-неопитните си колеги. “Тя се грижеше за нас, но в същото време ни поставяше високи критерии - спомня си актьорът. - Завинаги ще съм им благодарен, защото ни приеха с широко отворени ръце. Бяха винаги на линия за нас. Най-ценното, което ни подариха, е тяхното доверие и то ме окрили.”
В седмицата след излъчването на първия си епизод “Войната на буквите” предизвика шумна полемика в обществото. Мненията на зрителите се движиха по цялата скала между абсолютния възторг и съкрушителната критика. Както предвиди Теодора Маркова в интервю пред “24 часа”, никой не остана безразличен към сериала, защото от десетилетия не е снимана толкова мащабна българска продукция в епоха, а целта на екипа е да използват историческите данни като фон, за да пресъздадат универсални човешки взаимоотношения. Творческата им интерпретация на романа на Людмила Филипова е смело начинание, което тепърва ще ни изненадва и провокира.
“До мен стигат предимно положителни отзиви и това може само да ме радва. Поласкан съм да видя, че има толкова зрители, които харесват сериала”, казва Даниел. Малко е изненадан, че неговият герой вече има фенове, на които обещава, че още нищо не са видели от него и образът тепърва ще се развива още по-интересно.
Радва се и на критичните коментари, защото е на мнение, че стойностната критика развива твореца. “Дотук всички сме гледали само 1/12 от историята, а най-доброто предстои.
Вълнуващо е, че успяхме така да провокираме дори най-незаинтересованите и да създадем дискусия. Такъв вид реакция е много по-вълнуваща от безразличието”, коментира актьорът.
Върбанов признава, че не харесва думата “мечта”, защото е много пасивна. Според него човек мечтае, докато гледа нещо или докато спи и сънува. “На мен ми харесва думата “цел” – казва той. - Защото тогава ти се стремиш към нещо. А моите цели са високи.”
Младият актьор не поставя никакви ограничения и прегради, когато мисли за бъдещето, и вярва, че в България расте поколение актьори, които започват да влизат на световния пазар. “Гарантирам, че ще има възраждане на успешните български актьори както в България, така и по целия свят. Много сме и сме силни”, вярва той.
Колкото до любовта, предпочита да запази истината за себе си. “Чувствам се обичан и щастлив и това засега е достатъчно”, усмихва се Върбанов.
