30 години по-късно Ерик Богосян най-вероятно няма да познае собственото си творчество
“Секс, наркотици и рокендрол” е спектакълът, за който спокойно може да се каже, че е игран толкова много пъти, че дори не се знае с точност колко. А тази година се навършват 30 години от неговото поставяне на сцена за първи път.
Представлението излиза пред публика през далечната 1992-а в театъра на НДК. Там се играе около 10-ина пъти, а след това го пренасят в театър “Българска армия”. Сцената е доста по-голяма, а залата събира повече хора.
Отначало замисълът е спектакълът да бъде изигран само от един актьор. Впоследствие обаче място в него намират още двама артисти и така проф. д-р Ивайло Христов, Дони-Добрин Векилов и Костадин Георгив-Коцето Калки стават основните заподозрени в “Секс, наркотици и рокендрол”.
Много събития се случват през изминалите 30 години, в които спектакълът не си почива от сцената. Касетките, черно-белите телевизори, трабантът, дъвките “Идеал” и чантите за пазаруване, тип трогателна мрежичка, както Дони ги нарича, магически се изпаряват. За сметка на това обаче на бял свят се появяват мобифоните, интернет, жълтата преса, магистрала ”Хемус” се сдобива с още няколко километра, Христо Стоичков печели “Златна топка”, а България влиза в НАТО.
Промени търпи и самото шоу. Всеки от участващите в него добавя по нещо от себе си и така “Секс, наркотици и рокендрол” преминава през не една или две импровизации на сцената. Включително в музикално отношение към представлението вече звучат и изцяло акустични варианти на песните. Според Коцето Калки възможността авторът Ерик Богосян да не познае собственото си творчество днес е голяма.
В началото идеята е Богосян да пише за всички онези неща, които просто не разбира. Казаните на сцената монолози всъщност пресъздават публичният му размисъл върху конфликтите в живота му. Те са и опит да улови неприятните черти на собствената си личност и да ги извади на всеобщ показ.
Текстът на “Секс, наркотици и рокендрол” звучи по различен начин в контекста на времето. Според Дони в наши дни е също толкова актуален. Думите са същите, макар някои неща да са добили нов смисъл. Композиторът дори смята, че след още 30 години текстът ще върви все така в крак с времето, но за самите тях - не знае.
За представлението Христов твърди, че с годините то категорично става по-мъдро и улегнало, докато в самото си начало е по-скоро младежко и енергично. Всяко едно от представленията обаче е свързано с различно преживяване. Като случаят, когато изведнъж се налага да пренесат “Секс, наркотици и рокендрол” от по-малкия театър на НДК в операта в Бургас. Сцената там е огромна, а самият Христов доста се стресира, защото едно е да играеш в камерно пространство и съвсем друго в зала с подобни мащаби. Освен това в камерната зала актьорите виждат по-ясно публиката, а в операта - не. Актьорът Ивайло Христов дори се разплакал от нерви, защото се чувствал така, все едно пред него има планина, а не хора. Малко по-късно съвсем спокойно можел да разчете по лицата на публиката кой какво работи, кой има брат или сестра.
На 10-та година от изнасянето на “Секс,наркотици и рокендрол” на сцена, екипът решава да наложи кратка пауза. Причина за това е че колкото по-често изпълняваш даден спектакъл, толкова по-бързо се изхабява той. По онова време представлението се играе многократно, а Ивайло го сравнява с амортизираща кола. Ето защо преценяват, че е по-добре да натиснат спирачката за известно време, отколкото представлението да се преиграе и да стане скучно за публиката, а и за самите тях.
И на тримата им е трудно да кажат какво е точното послание на “Секс, наркотици и рокендрол”. Все пак изкуството има няколко функции - образователна, възпитателна, познавателна и хедонистична. Ако дадено представление провокира у аудиторията въпроси като “Какъв живот живея и как го живея?”, ако тя сама поиска да намери отговорите, значи, че то безспорно е успешно. И все пак поантата в спектакъла е да имаме силата да погледнем към изпадналия в беда и да му подадем ръка или поне да му кажем една добра дума. Ивайло се надява, че гледайки представлението публиката открива не само забавление, но и хуманизъм, защото в действителност това е неговата същност.
През годините Калки, Христов и Дони са се срещали с най-различни фенове. Като например сърцатата Боряна, която толкова много ги харесвала, че често ги затрупвала с писма, макар и да не разполагала с много средства. На едно от представленията им тя решава да седне на първия ред. Знаейки наизуст почти всички реплики от “Секс, наркотици и рокендрол” Боряна ги изрича още преди самият Ивайло да ги е казал. Чувайки познатите му до болка думи Христов хваща за ръка заклетата им фенка и я води на сцената с думите “Кажи сега, как да продължим нататък?”
Това обаче не е единственият подобен случай. Доста често се случвало професорът да си разменя реплики с публиката и спонтанно да качва някой на голямата сцена.
В годините и тримата импровизират многократно със сценария на спектакъла. По време на едно от представленията на “Секс, наркотици и рокендрол” в операта в Русе, Калки и Дони се ъпоявяват пред публиката с колело, което буквално са намерили зад сцената минути преди да се качат на нея. Друг път пък изнасят мърдаща се кървава ръка, закупена от куку магазин, за да “удовлетворят глада” на Ивайло, тъй като в спектакъла има епизод с подобен сценарий. Излизали са на сцената с най-различни реквизити и перуки, намерени изотзад, а целта била една - да изненадат приятно аудиторията, а и да се пошегуват с нея.
През годините визията и костюмите им също се променят. Дони и Калки често играят със собствени дрехи. Има периоди, в които са с дълги коси. Преди две години съвсем спонтанно Калки решава да си обръсне главата, а това от своя страна променя и настроението на спектакъла. Ето защо към него включват и парче на “Рамщайн”. Така или иначе през годините рокендролът също се променя и колкото и да се различават стиловете на немската група и на Елвис Пресли, и двете намират място в представлението.
Със "Секс, наркотици и рокендрол" тримата актьори обикалят доста места по света, но за най-топла намират реакцията в по-малките населени места, защото по онова време не всеки има възможността да посети театър. Също като в Белене, когато чувайки първата им песен публиката решава, че това е рок концерт, става на крака и започва да вика. В този момент Христов разбира, че няма да се получи замисленото по сценарий представление и предлага вместо него да изсвирят всичките песни от репертоара си. Така “Секс, наркотици и рокендрол” се превръща от спектакъл в концерт с няколко кратки монолога от негова страна. И все пак се получило много забавно, защото всички станали свидетели на пълната трансформация на спектакъла.
А пътите, в които изнасят представлението извън граница и особено в по-далечените места като Америка, Австралия и Нова Зеландия, тримата отново се радват на топло посрещане. Често се случва дружелюбни организатори да им предлагат да останат у тях, вместо на хотел. Изкушавали ги с големите си къщи, разположени на някое езеро, в което могат да се къпят, както и с предложението за дни наред, изпълнени с барбекюта.
Коцето Калки: Не правехме никакви планове и не се замисляхме какво може да бъде на другия ден
За Костадин Георгиев, или Коцето Калки, 90-те са години на приключения. По това време той е силно запленен от ветроходните пътешествия и дори прави няколко. Музикантът не един път плава под платна, преминава през 10 морета, включително с яхти, вози се на българския ветроходен кораб “Калиакра” и дори на “Мир” - едно от най-бързите плавателни средства в света.
Роденият през 2011 г. Теди също върви по стъпките на баща си и от тази година се занимава с ветроходство. Той учи в музикалното училище в София и свири на ксилофон, маримба и барабани.
Калки е доброволец в училището на сина си, където заедно с учениците подготвят спектакъла “Пак ще бъде Коледа”. Представлението ще се състои на 27 ноември в една от залите на Музикалното. Макар акцентът да е насочен към децата, в спектакъла участие ще вземат също Калки, Мартина и Теди.
Тримата основават формацията “Калки'с фемили” (“Семейството на Калки”), където работят заедно над различни музикални проекти, пеят и свирят на сцена като семейство, а това е тяхна сбъдната мечта. През декември им предстои турне в Германия.
Тази година актьорът навършва 60 години. За да отпразнува подобаващо юбилея си, той е предвидил голям спектакъл, наречен “60 обиколки около слънцето”, по време на който ще представи автобиографията си предимно под формата на песни и видеа. Събитието ще се състои на 10 декември в “Сити Марк Арт Център” в София.
90-те години са и апогеят на група “Медикус”. По това време те издават три албума и правят концерти в различни части на България. Най-често обаче пребивават в известния тогава Кънтри клуб. В наши дни той вече не съществува, но това е мястото, където са се срещали с най-много от феновете си, които и до ден днешен ходят на участията им. Тази година “Медикус” също имат рожден ден и навършват 35 години, откакто са на сцена. А на 24 ноември ще пеят в клуба на Васко Кръпката, който всъщност е и продължение на т.нар. Кънтри клуб.
Назад във времето Калки, Ивайло и Дони са били много луди глави. В наши дни обаче и тримата са по-улегнали, мислят повече за семействата и бъдещето си за разлика от преди, когато през главата не са им минавали мисли какво ще се случи на следващия ден. Ако преди 30 години са го раздавали ден за ден, днес вече са се научили да правят планове, нищо че животът се случва, докато правим други планове, както самият Джон Ленън е казал. И все пак Калки не е убеден кое е по-доброто - да си правиш планове или обратното. Едно обаче е сигурно и то е, че в този динамичен свят трябва да бъдем много гъвкави, допълва актьорът.
Всички сцени, на които е игран спектакълът “Секс, наркотици и рокендрол”, са любими на музиканта и той не може да се спре само на една. Същото се отнася и за публиката в различните градове и дори държави. Самият той никога не се ограничава в комуникацията си с другите и така му се отдава възможността да общува с най-различни хора без значение от националността, възрастта или социалния им статус.
Проф. д-р Ивайло Христов: Когато започнах да работя в НАТФИЗ, там все още нямаше компютри
От много години проф. д-р Ивайло Христов преподава в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, самият той дори не може да ги сметне колко точно са. Това, което знае със сигурност обаче, е, че когато започва да работи там, още не е имало компютри. Разлика открива и в светогледа на студентите отпреди 20 години и тези в наши дни. Не може да направи преценка чий е по-добър, защото както времето си тече, така и поколенията не могат да бъдат едни и същи.
Става асистент за първи път в класа на Стефан Данаилов. Част от него са Асен Блатечки, Иван Бърнев и Валери Йорданов. Класа им определя като “много хубав”. Освен за светогледа на учещите му е трудно да прецени и как самият той се е променил с времето. Струва му се, че е същият като отпреди години, но все пак е наясно, че това не е точно така. Тогава съм имал всички белези на младия човек, а сега вече съм на 67 години, смее се той. Казва, че е запазил всичките си вредни навици отпреди 30 години. От 1992-а обаче нищо не му липсва. Може би само младостта. В наши дни гледа на живота напълно обективно. И макар че тогава е било едно, а сега съвсем друго, е на мнение, че светът все пак се развива за добро. За живота преди 30 години казва, че е бил по-неуреден във всеки един аспект, но пък тогава са били по-млади. Сега е обратното, но не усеща други липси. Каквото е такова, допълва още той.
През целия си съзнателен живот не се е замислял да поеме в друга посока и да се откаже от театъра. Не знае дали може да се занимава с нещо друго, а и му било късно да сменя сферата. Освен това обича театъра и му се струва безсмислено да се отказва от нещо, на което е посветил живота си. Оказва се обаче, че детската му мечта е съвсем друга и тя е не да играе в театъра, а да бъде пътник на влак.
Със сегашните си студенти в академията работят над възобновяването на постановката “Суматоха”. Създават я със завършилите преди две години ученици и именно с нея печелят няколко награди, сред които “Аскеер” за изгряващи звезди. Най-важното на което Христов учи студентите си, е, че сблъсквайки се с творчеството и поетиката на автори като Чехов, Брехт, Бекет и др., се превръщат в смислени и по-добри хора.
Дони: Продължавам да съм най-младият в спектакъла
Когато започват да играят “Секс, наркотици и рокендрол” Дони е на 25 години, а сега е на 55. Успокоява го това, че продължава да е най-младият сред останалите в представлението. Когато започват със спектакъла, е част от група “Атлас”, в разгара му е член на “Медикус”, а след това става композитор в Театър “Българска Армия” и това продължава до днес. Във времето създават дуета си с Момчил, но години по-късно престават да съществуват. Идва обаче още един щастлив момент и той е бракът му с Нети. Двамата правят нов дует, а по-късно на бял свят се появява и дъщеря им. След това създават и “Фондацията”.
Всеки път, в който играят “Секс, наркотици и рокендрол”, му е интересно как Ивайло ще реши казуса, ако някой от публиката почне много да се обажда, защото това в 100% от случаите било в полза на представлението и е много забавно. От 92-а му липсва не само неговият оптимизъм, но и общественият. Не тъжи обаче за крепостничеството и трудността, която изпитваш, решиш ли да пътуваш. Животът му се е развил точно както си е мечтаел преди 30 години. Що се отнася до вредните навици - те не са много. За сметка на това е много по-затворен в сравнение с преди.
Надява се с Ивайло и Коцето да продължат да бъдат заедно както на сцената, така и в живота. Да прави музика и концерти с “Фондацията”, да работи по други проекти и да живеят щастливи и здрави с Нети и с дъщеря им.
