Предстоятелят на българската църква - трети поред в новата ни история, намира сила чрез вярата
Светейшият български патриарх Неофит навърши на 15 октомври 77 години. Но не в броя на лазарниците се крие неговото достойнство, а в примера за пастирското му служение. С благост, скромност и тиха мъдрост, които за неколцина отстрани често изглеждат като липса на характер, воля и твърдост. С любов и отдаденост на вярата, които на други може би се струват като нарочно бягство от злободневието на реалния живот. И с готовност да прости всичко от мерзко предателство до нефелен опит за интрига.
В Евангелието (Мат. 18: 21-22) се разказва как веднъж апостол Петър се приближил до Иисус Христос и го попитал колко пъти може да прости на брат си, когато сгреши срещу него. Дали седем пъти? А Господ му казал: Не седем, а седемдесет пъти по седем.
Дядо Неофит е прегърнал този Христов завет и чрез него
въпреки своята физическа немощ
сякаш владее над останалите чрез
великата сила на прошката
И именно чрез силна вяра той минава през всички изпитания.
В новата българска история той е третият поред, който седи на патриаршеския престол. Роден е на 15 октомври 1945 г. в София. Светското му име е Симеон Николов Димитров. През 1959 г. започва да учи в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, а след това записва Духовната академия “Св. Климент Охридски”. Две години специализира църковно пеене в Московската духовна академия, после преподава източноцърковно пеене и става диригент на студентския хор в Духовната академия.
Когато е 30-годишен, е подстриган за монах в Троянския манастир с името Неофит от тогавашния игумен архимандрит Геласий, а патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин още същата година. На 8 декември 1985 г. в “Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата “Левкийски” и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
През годините Неофит е бил диригент на Софийския свещенически хор, старши преподавател по източноцърковно пеене и богослужебна практика в Духовната академия в София, както и протосингел на Софийската митрополия. Изкусният му певчески глас го прави популярен в църковните среди. Той е и първият български архиерей, издал компактдиск с песнопения. Според църковните хроникьори
любимата му песен е възхвалата на
Света Богородица “Достойно ест”
Дядо Неофит е бил и първият декан на възстановения след 1989 г. Богословски факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Този пост той заема до януари 1992 г. На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април същата година е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит.
От 17 декември 2001 г. с решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархия, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
Денят на патриаршеската му
интронизация - 24 февруари 2013 г.,
съвпадна с кулминацията на поредните антиправителствени протести в столицата, но след като си бе създал име и авторитет на диалогичен архиерей, това вещаеше спокойствие поне в църковния живот.
Новоизбраният български патриарх влезе в катедралния храм “Св. Александър Невски” през почетен шпалир от гвардейци и полицейски кордон. И още в първото си пасхално слово проповядва пред народа, че във време на злоба и растяща несигурност ни трябва любов към ближния, дух на търпение и прошка.
Така и до днес. Прощаващ седемдесет пъти по седем и сам молещ за опрощение.
