Паламудите вече минават 500 г и натискат дребните риби в укритията
Чернокопите са още дребни и тази година със сигурност ще се ловят вътре в пристанищата. Причината е, че паламудите наедряха над половин кило доста бързо. Те се движат в по-открито море и натискат по-дребните хищници да се крият в брега.
През деня дребосъците налитат на всичко. Те не прощават на чепаретата за сафрид и често ги опасват. Рибарите вадят такъмите без половината от десетте куки.
В такъв случай се прилага друго изобретение. На малко олово се връзва половинметров повод с една кука на края. Примерно от 5-и до 7-и номер, но непременно в края му се поставя гумена шлауфка, за да няма прегризване, което е характерно за чернокопа. На куката се слага морски червей и оловото се влачи със средна скорост по дъното. Червеят дразни чернокопа и следва незабавен удар.
Чернокоп може да се лови през деня на обикновена блесна. Различните видове воблери вършат работа рано сутрин и привечер. Последните години през есента мнозина се редят на плажа на Златни пясъци именно надвечер и имат успехи с воблери в улова на чернокопите.
Хиляда номера и непрекъснато творчество има в нощния улов. Чернокопът побеснява по здрач и тогава следват бързи удари. Стръвта е очистено от кости филе от сафрид, по възможност кърваво, което се монтира на метър и половина под голяма светеща плувка.
Тук започват големите главоболия. Филето трябва да е съвсем прясно, да е уловено по възможност през същия ден. Когато има чернокоп обаче, сафридът изчезва, за да се спаси. Тогава почва обикалянето на пазарите за прясна риба, която обаче трябва да не е мита с обичайните химикали. Трудна работа. Понякога едно дребно сафридче се продава по левче от легендарния ловец на сафрид от варненския вълнолом Ончо. Той денонощно клати с дългия си прът, балансирайки на ръба на бетона, и винаги има някое и друго сафридче.
Когато се отива вечер за чернокоп на светеща плувка, е добре да се пусне още една, на която да има морски червей, защото може да се закачи някой и друг сафрид за стръв. На плувка се лови и на повърхността, и на дъното. Преди години се пускаха дълги пръти и чернокопът нападаше на метър над дъното. Хищникът обаче шари навсякъде и удря и на метър и половина под повърхността. Той дори скача да яде светещата ампула на плувката. Ако светлината е по-силна, тя привлича още повече нападателя.
За улова нощем е нужно да се поставят поне две куки една след друга, за да няма прегризване. Задължително е поводът да е флуорокарбон. На по-тънкия ударите са по-чести.
Преди от вълнолома трябваше да се хвърли 50 метра навътре. Това доведе до модата на специални тежки воблери с място за светеща ампула. 20 години назад всички ловяха чернокоп само на дъно. Слагаха се две големи куки над оловото и на тях се нанизваше филе от сафрид. Ако рибата е граца, може да се постави и цяла. Чернокопът рядко отива на барбун, атерина и на месо от илария. На цяла хамсия обаче полудява.
На Тюленово - сафрид и зарган
Сафридът продължава да е господарят на скалите в Тюленово. Рибата още се държи на север заради 26-градусовата морска вода на юг.
Циганките обаче тук ги няма, тяхното царство е пред нос Калиакра. Десетки лодки бяха там и миналия уикенд в търсене на слуката, а 9-годишният Радослав Иванов от Варна хвана първия си паламуд. Последните успехи са били обаче на 60 метра дълбочина. Стоян Стоянов пък опитал да лови в пристанището на Балчик сафрид и хванал циганка.
Циганки има от Кранево до Бяла, където направо са убили рибата събота и неделя. На юг от Емине пък няма нищо. Чуват се само оплаквания, че е пълно мъртвило, но се знае, че там есента ще е богата.
Вятърът изгони шараните на “Порой”
Есенната жътва на шарани на язовир “Порой” пресъхна. След като спря източният вятър, рибите се изпокриха и живарниците останаха празни.
За сметка на това се обадиха едрите екземпляри над 2 килограма. Удариха и първите щуки и бели риби, заради които търсенето на дребни рибки стана мания.
Шараните на този язовир кълват само на царевица от консерва. Всякакви други варианти не са добри.
Рядко рибите пипат на торни и бели червеи. Добре е на пружините да се сложи хляб с ванилия.
Паламуд лакерда спасява от гладна зима
Паламудът, приготвен по античния метод лакерда, може да спаси българите от глад тази инфлационна зима. Поставя се в буркани и е прекрасно ястие за дългите тъмни нощи.
За 1 голям буркан лакерда са ни необходими 1 брой паламуд, морска сол, 1 лимон, 1 чаша олио, дафинов лист, бахар, черен пипер. Почистваме добре паламуда от вътрешности, перки, опашка и вени, след което го транжираме или на шайби. Добре е да се изчистят гръбнакът и костите.
В дълбок съд с капак се насипва морска сол, след което се редят парчета риба. Отгоре се насипва още морска сол, докато ги покрие плътно, след което пак се редят парчета, и така, докато рибата свърши. Паламудът се оставя на хладно поне за 24 часа. Рибата се вади от кутията и се почиства от солта, дори се изплаква, след което се оставя да се подсуши.
Загряваме олиото заедно с няколко дафинови листа, 5-6 зърна бахар и половин лъжичка лют червен пипер на люспи, по желание. Когато олиото загрее и започне да цвърчи, в него се пуска парче хляб, за да се препържи до червено. Може да се използва и зехтин, но без препържването, и ако впоследствие бурканите не се държат на твърде студено, тъй като той замръзва при по-ниски температури.
След като всичко вече е готово и лимонът е нарязан, в попарен и подсушен буркан редим малко олио, резени лимон, дафинов лист, бахар, черен пипер и риба. След ден бурканът се проверява и ако олиото е слязло надолу и не покрива рибата, се долива.
Лакердата може да се консумира след тази процедура, но може и бурканите да се варят 2 часа за по-сигурно.
