“Стара мантра гласи, че човек си избира приятелите, но не и роднините. Колегите ми в театъра са като роднините - човек не си ги избира. За щастие, имах късмет и с роднини, и с колеги. Видин е от хората, за които се говори, че е незабравим, но той е неповторим. С уникален талант! Публиката страшно много го обичаше. Всяка негова поява предизвикваше аплаузи.” Така започва разказа си за големия Видин Даскалов колежката му от Музикалния театър Людмила Чешмеджиева. Явлението на българската оперета почина на 28 август 2001 г. на 72.
Когато Людмила постъпила в театъра, той вече е знаменитост.
Прозвището му измислил хорист зевзек - Дарбата
Удоволствие било да се “надиграват”
Освен най-дългогодишното ни партньорство в “Царицата на чардаша” като Бони и Щаси успяхме да преминем и в другите роли. Веднъж той изигра Мишка, когато аз бях Цилика.
Людмила Чешмеджиева разказва любопитна случка от живота с Видин Даскалов извън сцената, въпреки че животът им се измерва именно със сцената, със сезоните, с ролите. Двамата били делегати в Одеса, трябвало да поздравят от името на Музикалния театър техния голям артист Михаил Водяной. Прочели адреса си на руски, изиграли откъс от оперета, уважили дълъг и напоителен банкет. Самолетът им за връщане обаче бил много рано сутринта. Колегите предложили да отложат връщането. Видин бил категоричен, че ще пътуват. Трябвало да ползват вътрешни линии. От Одеса трябвало в Москва да кацнат на “Домодедово”, а оттам да се прехвърлят на “Шереметиево”. Люси помолила близък приятел да ги закара от едното до другото летище.
“Посрещна ни и тъкмо да тръгнем, Видин изчезна. Търсим го тук-там, изведнъж приятелят ми казва: Виж го твоя колега,
на пистата спира самолет като такси
Размахал ръце, пилотът подал глава от прозорчето на кабината, а Видин го помолил да ни изчакат на “Шереметиево”. Толкова популярен беше!", разказва още оперетната певица за своя колега.
Пристигнали в София недоспали, изморени от пътя. Той обаче помолил да се отбият до театъра, щял да я закара после, колата му била паркирана отпред. “Влизаме, а помощник-режисьорката в паника. Единият от актьорите се разболял, спектакълът ще падне. Видин играеше същата роля в “Сватбата на Кречински” и той остана да изиграе представлението”, казва Люси. Държи да сподели още една случка от живота с Видин.
Години по-късно, след пенсионирането, от телевизията поискали да снимат филм за Видин Даскалов. “На сцената чакахме екипа. Той тъжно огледа празната сцена и каза: “Люси, толкова години, а все едно не е било”. Настъпи мълчание. В това мълчание мисля, че си благодарихме за моментите, които сме си подарили един на друг като партньори, светла му памет”, задавяйки се в сълзи едва промълвява Люси Чешмеджиева.
Цяла глава за Видин Даскалов посвещава в мемоарната си книга големият тенор Арон Аронов, който почина на 15 юли тази година, 3 дни след като навърши 85. В нея разказва как по едно време под влияние на белкантовата школа имал навика да си защипва носа с ръка и след като преглътне, се получавал ефект като в самолет - ставало нещо с тъпанчетата и по-добре си чувал гласа. Видин строго му казал: “Знам защо си пипаш носа. Разбирам защо го правиш, но недей!
Ако Едвин си пипа непрекъснато носа, значи има хрема. Той е аристократ и не би направил такова нещо!”
(Едвин - герой от “Царицата на чардаша” - б.р.)
Видин не беше обикновен човек, той беше особена порода! Публиката пощуряваше още с появяването му на сцената. И с право: за да създадеш стил “Видин Даскалов”, се изискват много, ама много актьорски качества, възхищава се в книгата си колегата му Арон Аронов.
