На 23 август преди 6 години Димитър Цонев си отиде от този свят. А на 30 август се навършват 63 г. от рождението му, на този ден дъщеря му Деси Цонева ще пусне песента “Винаги”, която направи заедно с “Акага” в негова памет.
“Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите”, това беше девизът на едно от най-обичаните лица в българския ефир. И личеше, че стриктно се придържа към него. Спокойствието, което излъчваше от екрана, беше наистина впечатляващо. Това беше неговото място - да бъде пред камера. Първата му изява е едва на 11-годишна възраст, когато участва в “Таралежът се ражда без бодли”. Интересното е, че заслуга за влизането му в изкуството имат... ушите му. Благодарение на тях той от малък става популярен - заради способността си да ги мърда. Това търси режисьорът Димитър Петров за филма си. На срещата им Митко, току-що върнал се от гостуване при баба си в Италия, бил облечен в бермуди - невиждани у нас панталони.
Това предопределило
ролята му
Той станал момчето, което идва от Брюксел. Баща му Коста Цонев приел с изненада и без ентусиазъм актьорската му изява. Предстоял следващият филм “С деца на море”. Тук обаче Цонев-старши с едно категорично “не” прекъснал порива на сина си. А имало и още оферти.
Въпреки това Димитър Цонев продължава да мечтае да се занимава с кино, влече го и телевизията, затова решава да кандидатства режисура. Баща му не иска да ходатайства, за да види какви са възможностите на сина му. Късат го на трети кръг и Митко Цонев сменя изцяло насоката си, кандидатствайки право. По-късно признава, че никога не е съжалявал за избора си, защото било по-добре за сина на Коста Цонев никога да не става актьор, няма как да достигне професионалната му харизма и слава. Като ученик и студент се чувства в сянката на родителите си, всички го идентифицирали като сина на Коста Цонев и популярната тв говорителка Анахид Тачева. След това благодарение на новините на БНТ придобива собствена физиономия и не се чувства толкова зависим.
Докато учи право обаче, вижда себе си като прокурор. Но като проучил мястото, където може да се осъществи тази идея (Лом, Силистра, Кърджали, Смолян), се отказал. И видял, че агенция София прес е обявила конкурс за репортери. Така бъдещият телевизионер попаднал в журналистиката. Година по-късно го изпратили за временен кореспондент на агенцията в Женева. Държавните глави идвали по график. За един начинаещ това място се оказало истински университет. Митко започнал да предава информации за Националното радио и телевизията. Тогава (1990 година) държавата се демократизира и... фалира. Пари за луксове като чуждестранни кореспонденти няма. Връща се обратно в България.
Живко Кефалов е човекът, който води Митко Цонев в телевизията, за да го прави новинар. Попаднал в екипа, който готви новините в 23 часа, и си партнира с Боряна Димитрова.
Поредната реорганизация
го отвежда в час пик
В една жежка юнска вечер на 1992 г. покойният Райчо Райков го представя официално на българските зрители. Това е новият водещ на “По света и у нас”. Милиони втренчено се вглеждат в мустака му. Десет години по-късно Митко Цонев има най-високия рейтинг в държавата. След него са президентът, премиерът, любимите политици.
В началото на кариерата си най-ценните съвети получава от родителите си. Майка му Анахид Тачева му казвала, че ако камерата го обича - няма проблем. Всичко е поправимо и се учи с времето. Ако обаче камерата не го обича, по-добре да зареже тази професия. Кръвта вода не става, камерата го обича, така както обича и родителите му. Баща му Коста Цонев пък винаги подчертавал, че трябва да играе себе си на екрана възможно най-естествено и да казва това, което мисли в момента. Лъжата много лесно лъсва на тв екрана.
Като водещ на “По света и у нас” се оказва, че е с най-висок рейтинг в държавата. Но в интервюта той скромно обяснява: “Това не е само моя лична заслуга. Тогава БНТ беше тотален монополист. Друга телевизия нямаше. “По света и у нас” бе най-голямата информационна емисия. В 20 часа всичко живо сядаше пред телевизора.
Държавата кипеше
от събития
Екипът беше много професионален. Всяка вечер 4-5 млн. зрители гледаха “По света и у нас”. Сигурно съм им бил симпатичен, стоя добре на екрана, изразявам се правилно. Това е надделяло. Винаги преди включване на камерите съм неспокоен. Тогава и събитията бяха доста вълнуващи. Когато четеш такива новини, няма как да си безразличен”.
Живото предаване винаги крие риск от гафове. На един Великден казал на зрителите: Честито Рождество Христово, вместо: Христос воскресе. От екипа се усетили и поискали да се поправи. Но той отказал, придържайки се към принципа си, че ако една грешка я забележат десет души, поправката ще я чуят сто. Така и който не знае, ще научи, че е станал гаф.
Когато става говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, работата му в БНТ започва да му се струва като санаториум. И макар че рейтингът на политиците, които са на власт, винаги пада, неговият не е пострадал. Напротив, тръгнал си от Министерския съвет с добро име и след незабравими срещи с историята.
На 1 октомври 2007 г. неочаквано и за самия себе си Митко Цонев отново се връща в БНТ. Започва най-мащабния проект на Националната телевизия: “В неделя с...”.
През своите 56 години Димитър Цонев успя да стане киноартист, юрист, журналист, говорител (на правителството, на Българската телекомуникационна компания), зам. програмен директор, водещ (“По света и у нас” и “В неделя с...”), съпруг, баща, дядо. Не можа да стане само генерален шеф на телевизията, затова се канеше да се кандидатира, преди да си отиде от този свят.
