Пряка потомка на легендарната баба Илийца от разказа на Иван Вазов „Една българка“ навърши 100 години.
С чувство за хумор Тодорка Кръстева посрещна с всички гости. Въпреки горещия ден и 100-те си години, рожденичката прие поздравленията и не крие, че се чувства повече от добре.
Нейната формула за дълголетие не е в някакви здравословни режими или билки. Завещана й е със спомена за легендарната й пра-пра-баба Илийца. ”Труд и честност! Да се трудиш за родители, за близки и за хората – всички, които ги обичаш и които те обичат. И да обичаш всички! Защото някога много се обичахме. Обичахме се! Няма да срещнеш човек и да не му кажеш „Добро утро“, „Добра среща“. Така беше някога. А сега вече никой те не познава”.
Двете със сестра й са отгледани горе в планината, където дядо им - оцелелият внук на баба Илийца гледал овце след като се върнал от казармата.
„Даже съм живяла на кошарата при тях – при баба ми и при дядо ми”, споделя Пенка Драганова , сестра на рожденичката.
„При него съм се отгледала – при дядо Дано. Спомням си, че беше много трудолюбив и честен човек. И беше и набожен. Вярваше! Дали, защото го е носила баба Илийца на Черепишкия манастир - така са се лекували. Той вярваше. Винаги постеше и сряда, и петък - той никога не е блажил”, разказва Тодорка.
Трудно ѝ е да определи на кого прилича повече – на прабаба си или на внука ѝ. „ Обичах и на двамата да приличам. И на двамата! И като него, защото той беше много добър, много честен. А баба Илийца не я знам каква е била, но за да е укривала Ботевия четник…”
За да усеща духа на предците си - и сега понякога посещава къщата- музей.”В този музей най-напред ме връща към баба Илийца как се е трудила, как е помагала на Ботевите четници”.
Примерът мотивира всички наследници и днес да спазват фамилната формула за дълголетие, която опазила баба Тодорка.”Най-важното да ти кажа – трудът! Трудът и любовта към всичко! Е, някоя тревичка ... Аз съм на 100 години, но ако дойдеш да ми видиш градината - няма тревичка. Цветя, каквото мога ... Обичам да работя и сега. Те ми се карат децата, че вече не мога, ама то от лежане - файда няма. И на 100 години да станеш, все пак като се потрудиш, се чувстваш, че живееш”.
А равносметката за това, което си направил през живота си в такъв случай е ясна. ”За 100 години живот – много работи. Каквото съм си помислила, все съм си го направила. Децата съм си отгледала, изучила. Имам си внуци, правнуци”.
