В новия проект на "24 часа" "Българи с добавена стойност” ще ви представяме сънародници, постигнали впечатляващи успехи извън родината в различни области - бизнес, медицина, наука, култура, спорт.
Днес разказваме уникалния път на Ани Филипова -банкер, преподавател, съветник, пътешественик, застъпник на планетата, от София през Лондон, Сингапур и Хонконг до Атина.
- Госпожо Филипова, известна сте в България като една от българките на ръководни постове в световната банкова йерархия. Работили сте в Лондон, Сингапур, били сте главен оперативен директор за Treasury and Trade Solutions на Citiбанк в Азия, базирана в Хонконг. Как се успява в толкова конкурентен и динамичен бизнес?
- Никога не съм мислила, че ще стана банкер. Мечтата ми беше да намеря работа, с която да пътувам по света. След дипломирането си кандидатствах в международни компании, които работеха в България. Всички ме отхвърлиха, затова кандидатствах по обява и попаднах в банка в отдел за разплащания. Така започна всичко.
Ако трябва да избера трите качества, които най-много ми помогнаха в кариерата, това са:
а) Способността да общувам с хората, да предлагам помощ и сътрудничество по уместен начин. Това сега се нарича емпатия – но трябва да ти идва отвътре, ако се преструваш, хората веднага ще те разобличат. Аз имам искрен интерес към хората и благополучието им независимо от тяхната позиция и социален статус.
Така разширих мрежата си от професионални контакти, което пък ми помогна, когато си търсех нови позиции през годините. След като започнах да заемам ръководни постове, тези качества ми помогнаха да бъда добър ръководител и лидер.
б) Успех не се постига без здрава работа. Най-важното е постоянно да се адаптираш и променяш. Ако улесниш работата на клиентите, на колегите си, на шефа си – това е най-добрият път към успеха.
Дори да не сте на мечтаната работа, пак влагайте 110% от себе си
– това показва зрялост и надеждност. Всеки шеф ще изслуша надежден и трудолюбив служител. Работете здраво, създайте своя бранд като стабилен и заслужаващ доверие човек. Хората казват, че съм имала късмет. Късметът е само моментът, в който упоритата работа срещне нова възможност.
в) Интелектуалното любопитство и желанието да науча нещо ново ми помогна да не се ограничавам. Светът се променя и аз се променях с него. Имала много и разнообразни позиции – преди Citiбанк съм работила в операции, работа с клиенти, клонова мрежа и дори бях ръководител на “Човешки ресурси”.
В Citi станах ръководител на един от бизнесите в България, създавала съм продукти и услуги, била съм одитор, работила съм в отдел по управление на риска и още много. Исках да имам познания и опит в различни области на банковото дело. Това допринесе да бъда назначена като главен оперативен директор, защото имах рядко срещаната комбинация от опит в бизнеса, съчетан с опит в управлението на операции и риск.
- Защо след 20 г. успехи се отказахте от този път?
- Когато се появи COVID, започнах да работя от вкъщи и децата учеха вкъщи. Изведнъж надникнах в живота на децата и съпруга си в часовете, в които съм прекарвала на работа. Закусвахме, обядвахме и вечеряхме заедно, готвихме заедно, играехме игри.
Аз продължавах да работя много усилено и дълги часове, но всичкото свободно време между срещи и задачи изкарвах с тях. Започнах да откривам повече за тях тримата и никак не ми се искаше да изпускам повече от този живот.
Когато децата се родиха, съпругът ми стана ключовият човек за управление на живота у дома (и това му хареса!). Той се занимава с инвестиции и работи във време, по което му е удобно, а аз продължих с кариерата си винаги недоволна, че той има по-добрата част от сделката.
Откакто родих, винаги съм искала да имам време да се посветя повече на семейството си
Все отлагах този ден, но когато децата станаха на 10 и разбрах, че ако не хвана последния влак, ще загубя тази възможност завинаги. Те ще станат тийнейджъри и ще прекарват повечето време с приятели, отколкото с мен. Мисълта, че ако изпусна тази възможност, никога повече да няма да имам този момент, беше отрезвяваща и ме накара да действам.
Последните 6 г. от кариерата ми бяха най-интересните, в който научих и израснах най-много. Развих интереси и извън работата. Започнах да се срещам с успешни предприемачи и учени – и изведнъж пред мен се отвори нова вселена. Вселена, за която не знаех нищо. Колкото повече проучвах, толкова повече виждах други възможности, в които можех да успявам.
И не на последно място – исках да пренастроя тялото си, да се отърва от стреса и лошата стойка, да го настроя така, че да ми служи още 50 г. Трябва да се грижим за телата си, за да ни носят грациозно в старостта.
През май 2021 г. напуснах корпоративната си кариера, за да се ангажирам с проекти по дигитална трансформация, опазване на околната среда и да помагам на студенти и млади професионалисти да намерят своето призвание. Успях да направя това, защото през всичките години спестявах усилено или влагах всичко в борсовия пазар и други активи.
Това ми помогна да създам финансова сигурност за периода на преход от една добре платена позиция към неизвестното. Така започнах да изграждам “портфолио” кариера и в момента се занимавам със следните неща:
- Представлявам Northern Illinois University за Източна Европа – искам да помогна на студенти и професионалисти да получат магистърска степен по бизнес администрация от американски топуниверситет, без да пътуват и на доста по-ниски цени.
- Съветвам финансови институции по създаване на програми по трансформация, дигитизация и промяна на фирмената култура.
- Аз съм инвеститор и член на борда на AdVentura works – швейцарски start up за изграждане на готово решение за дистанционно управление на мотокари, което ще помогне компаниите да се справят с недостига на водачи на мотокари.
- Преподавам в няколко университета трансформация, дигитализация, лидерство, бизнес комуникации и как студентите да се подготвят за работния живот.
- Също съм кариерен съветник, използвайки опита ми в една от най-големите международни институции.
- Обучавам се по темите ESG и трупам практика, като работя със start ups в тази област.
- Участвам в много семинари, конференции и уебинари по всичките теми, споменати по-горе.
- А защо направихте подкаст - Change is possible https://anifilipova.me/podcast/?
- Когато напуснах банковата си кариера, всички ме питаха: как намерихте смелостта? Не е въпрос за смелост, а да знаеш какво искаш и да го планираш добре. В моя подкаст всеки гост е направил успешна промяна и ние обсъждаме практически съвети и вдъхновяващи истории, които могат да помогнат на тези, които също планират промяна.
- Казвате за себе си: “Аз съм гражданин на света, по професия предприемач, а по призвание - застъпник на доброто и планетата.” Разтълкувайте какво означава това?
- Израснала съм зад Желязната завеса
и тъй като последите 20 г. съм живяла в чужбина, често са ме питали какво е било детството ми. И хората очакват да кажа “беше ужасно”. Но спомените ми са абсолютно щастливи. От 5-годишна живеех в София.
Всяка ваканция бях при баба в Пещера. Прекарвах страхотно с приятелите си. В къщата на баба ми имахме голяма библиотека и четях всичко от рафтовете. Две от любимите ми книги бяха “Карлсон, който живее на покрива” и “Пипи Дългото чорапче”.
Карлсон живееше в Стокхолм, Пипи говореше за Борнео, Колката и други странни места. Мечтаех да отида там, като порасна.
Освен това баща ми беше инженер и работеше по тунелите, които сега са метрото на София. Работеше с немски инженери, които носеха на мен и сестра ми страхотни чуждестранни закуски (Lion bars, Mars bars, Haribo, дъвки) и списания, показващи неща, които никога не бяхме виждали в България.
Когато пораснах, започнах да слушам “Свободна Европа” и DW. Много се интересувах от география - места като Хонконг, Макао и Сингапур ми звучаха много мистично. Така се роди желанието да видя света извън България, който ми се струваше голям и вълнуващ.
Пътуването стана моя страст. Оттогава съм посетила 80 държави
- някои по работа, в други съм живяла дълги години, в трети съм била на ваканция. Затовa казвам, че съм гражданин на света.
Защо съм застъпник за планетата Земя? Тя ни дава всичко - храната, въздуха. Да не си застъпник за планетата, е лудост – как може да не мислиш за мястото, в което живееш. Парадоксът е, че планетата е обща, на всички хора. В човешкото съзнание обаче мисълта върви така: това, което не е лично мое, не ме интересува много.
Ако живеете в апартамент, се грижите за жилището си като собственик - поддържате го, чистите, искате да го имате дълго време и да е уютно. Но общите части често са мръсни, често съседите се карат и не плащат задълженията за поддръжка.
Точно така, ако не и по-лошо, се отнасяме към планетата и природата – като към общи части. Но ако не поддържате общите части, в един момент покривът ще протече и макар в началото ще засегне само последния етаж, влагата ще слезе до вашия апартамент. Ще се появят мухъл, бактерии, болести.
И ако никой не направи нищо, сградата ще почне да се руши. Единствената разлика е, че можете да се преместите в друга сграда и друг дом, но няма как да се преместим на друга Земя. Така че трябва да се грижим за околната среда и планетата с грижата на собственик, а не като притежатели на общи части.
Правителствата и големите компании имат средства и начини да прокарат промяна в тази посока. Но те се движат от хора, така че всеки един от нас трябва да започне промяната от самия себе си.
- А като застъпник на доброто кои са най-големите световни злини днес?
- Има няколко много тревожни тенденции:
Първата е девалвирането на истината и научните факти. Светът около нас се променя безпрецедентно бързо. Вместо да намерим своето място в новия контекст, ние се хващаме за всичко и всеки, който ще потвърди и ще помогне да запазим текущия си статус.
Макар да знаем, че това няма как да стане, ние легализираме лъжата, защото тя ни кара да се чувстваме по-добре. Светът има да решава толкова екзистенциални и глобални проблеми, че ако не се уповаваме на фактите и истината, ще сме свидетели на катастрофални последици.
Ако знаете истината, говорете открито. Не приемайте измислици или фантастични теории.
Лъжи, пропаганда и фалшиви новини – това е предизвикателство, което води до още по-голямо поляризиране на обществото.
Другият проблем е ниската активност на избирателите – хората казват, че не искат да се месят в политиката, че не разбират от политика. Не съм чувала по-грешно твърдение от това. Хората, за които гласуваме, после взимат решенията, приемат закони, които оказват пряко влияние на живота ни – как може това да не ни интересува?
Ако не гласуваш – се отказваш от правото си на избор. Времето на пасивността отмина, всеки от нас трябва да вземе решение какъв живот иска и да започне да подкрепя хората, чиято платформа, идеи и действия са в унисон с неговите идеи или поне много близко до тях. Да, понякога трябва да се гласува много пъти.
Много политици на думи казват едно, а с действията си правят съвсем друго и хората вдигат ръце, губят надежда, спират да гласуват и така този тип политици не се сменят.
Третата злина, която засяга всеки човек на земята, е промяната в климата
Като кажем това, си представяме високи температури, пожари, топене на ледниците, наводнения. Чуваме как те се случват все по-често по света, но хората често го възприемат, сякаш никога няма да се случи на тях конкретно.
Сега живея в Атина - миналото лято три седмици температурите бяха над 40 градуса, имаше много пожари. Виждах гората и горящите къщи само на 1 км от нас. Цяла седмица дишахме задушливия дим. След това имахме проливни дъждове, необичайни за Гърция.
Чувствах се, сякаш съм в Мумбай по време на мусоните. Приземният ни етаж беше наводнен два пъти. И двете зими, които сме изкарали в Гърция, вали сняг по 40 см, морето замръзва на места, валя сняг дори на о. Санторини. Казваха, че това се случва веднъж в живота. Ето че се случва в две последователни години.
И изведнъж климатичните проблеми стават много лични. Докато хората чакат тези аномалии да дойдат в техния град или държава и тогава да вземат мерки - ще е много късно. Апелирам всички да се интересуват от темата и всеки да намери начин да ограничи негативното си влияние върху околната среда.
- В момента сте програмен директор на университета Northern Illinois (NIU) за Източна Европа и член на Алумни борда на УНСС. Разкажете какви са предимствата на първата за България двойна магистратура по бизнес администрация.
- Програмата е 12 месеца и е съвсем същата като в NIU в САЩ. Тя е единствената в България, която дава възможност наред с българската диплома от УНСС да се получи и американска магистърска диплома от топуниверситет в Щатите. И всичко това, без да е нужно да се пътува до САЩ, което значително намалява разходите – това е първото предимство.
Всеки месец професори от NIU ще бъдат в България за седмица. Ще четат лекции след 16 ч следобед в работен ден и през почивните дни, за да може студентите, които работят, да продължат да го правят.
Това е друго предимство на програмата. В останалото време студентите ще се занимават с проекти и упражнения както онлайн, така и присъствено с преподавателите на УНСС.
Да придобиеш американска магистърска диплома в чужбина, струва около 80 хил. евро, а като прибавим пътуване, храна и място за живеене
в Щатите - сумата надминава 120 000 евро. В България американската магистърска програма ще струва само 25 000 евро,
което макар да не е малка сума, е значително по-достъпна. Това е най-голямото предимство. Освен това компании в България могат да привличат и задържат служители, като ги финансират и подпомагат да се запишат в програмата. По този начин те подготвят следващия управленски ешелон в своите компании.
Програмата е отворена за записване и повече информация може да се получи на www.emba-sofia.com.
В кризата: пазете работата си, инвестирайте в обучение
- Като опитен банкер и предприемач къде е изгодно да държим парите си във времена на криза? Къде трябва да се инвестира?
- Опасявам се, че няма да зарадвам читателите с лесна формула за избягване на инфлацията и кризата. Не е и някаква особена утеха, че не сме само ние в тази криза – положението в ЕС, Щатите, Азия е подобно – навсякъде инфлацията се покачва. Но мога да споделя няколко неща, които могат да омекотят удара:
- Да имате собствен дом, е най-доброто средство за предпазване срещу инфлация и по време на криза. Това е актив, който запазва своята стойност и ви дава сигурност, защото покривът над главите ви е подсигурен.
- Ако имате заеми с лихвени проценти, по-ниски от инфлацията или с фиксиран лихвен процент, това е добре. Дори и да имате свободни пари, за да изплатите заема преди крайния срок, по-добре ги запазете за други разходи.
Бъдете внимателни, когато договаряте лихвените си проценти, особено сега, когато лихвите се вдигат навсякъде по света. Ако можете да договорите фиксиран лихвен процент, направете го. Така ще намалите риска от бързо покачване на месечните ви задължения по лихви.
- Ако имате работа, направете всичко възможно да си я запазите.
- Ако е възможно, запазете пари по сметка, които да използвате в случай на загуба на работата или за други неочаквани разходи.
- Ако имате да подновявате договори за наем, услуги, не ги отлагайте в очакване на по-добри времена. В момента всичко сочи, че инфлацията може и да се увеличи.
Използвайте момента да инвестирате в собственото си обучение и квалификация.
Намерете някакви странични източници на приходи. В днешно време има много възможности за работа онлайн, почасова работа - коучинг, писане на статии, редактиране на аудио и видео, създаване на уебсайтове, превод и управление на публикации в социални медии.
- За тези от вас, които имат възможност да инвестират, проучете следните варианти:
Инвестирайте в диверсифицирано портфолио, използващо продукти с ниски такси като ETF (Exchange Traded Funds). Тези продукти предлагат огромен избор. Това е като да купувате пакети от акции например на всички компании в S&P500 или пакет от банкови акции. Диферсифицирайте портфолиото си по региони.
Инвестирайте за продължителен период от време вместо спекулативно (купуване и продаване от ден за ден), опитвайки се да изпреварите пазара. По този начин можем да не се възползваме от пазара в най-добрата му точка, но пък това ни предпазва от най-ниските нива на пазара, каквито са в момента. С други думи, този подход ни помага да се избегне пазарнaта нестабилност.
5 съвета към младите хора
Какви съвети би дала днес Ани Филипова на Ани Филипова, която отново е на 25 години?
1. Не се страхувайте,
научете се да
контролирате страха!
Не говоря за пеперудите в стомаха, преди да направите нещо ново, а за ирационалните страхове, които всички имаме. Почти всичките ни страхове (от провал, от отхвърляне, от промяна) са само в главата ни - мислим, че сме в опасност, но всъщност не сме. Тези страхове са загуба на енергия и само ограничават вашия потенциал.
Опитайте да го направите, преди да сте навършили 30 години – иначе ще загубите много време в безсмислени притеснения!
2. Не се опитвайте
да угодите на всички!
Не е възможно всички да ви харесват. Не се фокусирайте върху хората, които не се интересуват от вас, а върху тези, които се интересуват. Давайте 110% във всичко, което правите, и се отнасяйте с уважение към хората – останалото е само шум.
3. Стремете се да
станете финансово
независими по-рано
в живота си!
Няма титли, длъжности или признания, които могат да се сравнят със способността да управлявате времето си и да живеете, както искате. Това ще ви позволи да надникнете в други сфери, в които може да имате по-добра кариера.
4. Грижете се
за тялото си!
Важно е да познавате тялото си, и то с уникалните дефекти, с които сте се родили. Когато ги знаете, можете да предотвратите отрицателните ефекти по-късно в живота. Спортувайте всеки ден. Движението е здраве – това не е само клише, а пълната истина! Имаме едно тяло и трябва да се грижим за него всеки ден, за да ни води през живота грациозно.
5. Да си различен,
всъщност ти помага да
изпъкнеш сред тълпата!
Манталитетът “Пускай се по течението”, “Не се набивай на очи” няма да ви отведе до прекрасно бъдеще. Научете нещо, което да ви отличи от другите.
Контактувайте с хора от всякакви сфери на живота и от всякакви социални групи – ще научите много и различни неща. Интересните хора правят живота интересен. Бъдете интересен човек!
