Какво е значението на всеки ден преди празника в далечното минало
Великден е основно празник, свързан с щедра трапеза, боядисване на яйца и накрая състезание кое яйце ще се окаже биячът след мощни опити за разбиване на всяко в ръцете на членовете на семейството.
Великден обаче е и най-важният християнски празник, който отбелязва последните дни от живота на Исус Христос. Кулминацията е Страстната седмица, която следва 40-дневния период на поста. Тя е напомняне за живота, осъждането и смъртта на Исус Христос. Знаете ли цветовете на всеки ден и защо не трябва да се мръщите в сряда?
За обичаите в седмицата преди Великден в миналото и защо отделните дни са наричани по определен начин разказва чешкият информационен сайт dama.cz.
Цветница
Страстната седмица започва от неделя, 17 април. Тя получава името си от цветята, които украсяват църквите на този ден. Те са напомняне за пристигането на Исус в Йерусалим, където хората го поздравяват с палмови клонки. Често ги заменят с върбови - символ на живот, надежда и победа. Осветените трябвало да носят късмет, да предпазват от зли сили и да имат лечебни ефекти. Клонка от осветени върбови клонки, забита в ъгъла на полето, пък трябва да осигури добра реколта през цялата година.
Син понеделник
По време на Синия понеделник според традицията църквите били украсявани в синьо и лилаво. Основното значение на този ден е, че е за почивка и свободно време. Всяка работа е била забранена в този ден и не се провеждали никакви церемонии. Името произлиза от немското blau, което в превод означава не само син, но и неработоспособен или пиян.
Жълт вторник
След почивния ден е време за щателно домакинство, което навремето се е провеждало в жълт вторник. Освен че се изчиствал целият дом, това е имало и символика - премахването на цялата мръсотия в живота. В този ден цялата къща се помита, чистят се паяжините, измиват се прозорците. След това слънчевите лъчи могат отново да огряват стаите. Затова и на вторника е дадено името “жълт”. В християнството жълтото означава Божията светлина и вечността.
Пепелна сряда
В Пепелната или още Грозната сряда почистването продължава с прочистването на комините от сажди. В миналото хората са вярвали, че така прогонват всички зли духове от дома. Но това е и денят, в който Юда предава Исус и го продава за тридесет сребърника. С това е свързано и суеверието, че който се намръщи на този ден, ще бъде грозен през останалата част от годината.
Зелен четвъртък
На този ден свещениците носели зелени одежди, а стопанките трябвало да изметат къщите си преди изгрев-слънце и да изнесат боклука. Хората излизали с дрънкалки, за да изгонят символично Юда. Но този ден от Страстната седмица е известен с това, че на него е била последната вечеря на Христос. Затова на него всеки трябва да хапне по нещо зелено - чесън, коприва, спанак, зеле. Според вярванията тогава, който ги изяде е щял бъде защитен от ухапвания от змии и насекоми през цялата година. На добитъка трябвало да се даде прясна вода, за да бъде здрав през цялата година.
Разпети петък
Разпети петък е ден на тъга, мир и строг пост. Денят на разпятието на Исус Христос. На този ден жените често тръгват към потока, защото водата на Разпети петък е трябвало да носи красота и свежест. На разпети петък в църквата не се служи литургия, вместо това хората се молят на Божия гроб.
Според суеверието не трябва да се пере на този ден, защото изпраното ще бъде напоено с кръвта на Христос. Не е позволено и да се копае. Нищо не може да се вземе назаем, тъй като материята може да бъде омагьосана и да внесе лош късмет в къщата. Разпети петък се смята за ден на чудесата, когато планините се отварят и се отказват от своите съкровища, предназначени само за чисти души.
Бяла събота
Най-накрая идва Бялата събота, което означава край на поста. Наречена е бяла по името на дрехите, носещи новото кръщение. Всяка къща и сграда е трябвало да бъдат пометени с нова метла, за да не попадат насекоми в нея. Следобед също било обичайно в селото да се преследва Юда, когото хората обвинявали за всяко зло. Накрая според традицията костюмът на Юда се изгарял. Най-важното събитие в нощта на Великден е литургията в чест на Възкресението Господне.
Великденска неделя
Великден е време на веселие и празник. Литургията е в дух на радост, пеят се великденските псалми и гори голяма украсена свещ, която се запалва като символ на току-що възкръсналия Христос. Според традицията на този ден всеки трябва да облече нещо ново. Дълговете също се опрощават и не се изисквал робски труд. Млечните продукти и месото се връщат на масата. Стопанките са изпекли козунаци и великденски агнета като напомняне за жертвата на Исус Христос.
Червен Велики понеделник
В миналото яйцата са били боядисвани в червено, поради което и великденският понеделник често е бил наричан Червен. Забавленията са неизменна част от него, а хората даже са искали и ръка.
