Стресът у животните също значително намалява, когато бъдат осиновени
Във вечната битка на котките срещу кучетата най-често срещаният аргумент срещу първите е, че те не са толкова привързани, колкото кучетата. Котките са по-отчуждени, безразлични и много по-малко обичащи гушкането в сравнение с кучешките си съперници. Това обаче ги прави идеалните домашни любимци за тези, които попадат в аутистичния спектър.
За разлика от кучетата, котките избягват дългите погледи. Поддържането на
директен зрителен контакт за дълги периоди
е признак на агресия в котешкия език,
поради което те не са склонни да общуват с очи. Някои деца с аутизъм пък може да почувстват втренчения поглед като интензивен и поразителен. Учени от Университета в Рен във Франция наблюдават 42 деца на възраст между 6 и 12 години. 23 деца от тях били с аутизъм, а 19 деца - без специални потребности. Категорично се установява, че децата с аутизъм предпочитат да прекарват времето си с котки вместо с кучета. “По-малко натрапчивият поглед” на котките може да е причината, поради която те се чувстват по-комфортно с котки, казва Марин Гранджордж, който работи по проучването.
“Котките те поглеждат, извръщат поглед встрани, след това се връщат отново за кратко и това, което виждаме, е детето, което след това активно започва да търси вниманието на котката”, добавя колегата му Мартин Хаусбергер.
Аутизмът е широк спектър от нарушения в развитието със забавен социален растеж. Децата с аутизъм имат проблеми с общуването с хора или понякога дори със социално дружелюбни животни като кучета.
Учените посочват, че хората
неточно мислят, че децата
с аутизъм избягват социалния контакт
В действителност може да се окаже, че те се чувстват изплашени от директния начин, по който хората, които не са аутисти, се доближават до тях.
Предпочитанието на котките към фините социални взаимодействия ги прави по-привлекателни за децата със специални потребности и може да улесни социализирането на такива деца, като им помогне да развият способността си да се свързват.
Разбира се, не чуваме толкова много за терапевтични котки, колкото за кучета - те са по-лесни за обучение и директно изразяват своята радост и привързаност. Много неправителствени организации се занимават с обучение на кучета, но това изисква немалко усилия както от животното, така и от детето.
котките се свързват със своите собственици
по същия начин, както бебетата и кучетата
“Котките обичат да оценяват ситуацията по-малко натрапчиво в сравнение с кучетата. На тях обикновено им е нужно повече време да се отпуснат, когато се срещат с хора, и ще реагират по-добре в по-спокойна среда. Това пасва добре на хората с аутизъм, където дете с определени нужди може да се уплаши и да не реагира добре в шумна среда”, казва Сара Доусън, бивша ветеринарна сестра.
Редица проучвания сочат, че осиновяване на котка от приют може да помогне за намаляване на стреса и тревожността при децата с аутизъм. Друго изследване обаче показва, че то прави чудеса и за самата котка.
“Важно е не само да се проучи как семействата на деца с аутизъм могат да се възползват от тези прекрасни животни, но и дали връзката е стресираща или обременяваща за котките от приют, които са осиновени в нова, може би непредвидима среда”, казва Гретхен Карлайл, учен в Изследователския център за взаимодействие между хората и животните (ReCHAI) на Университета на Мисури в Колежа по ветеринарна медицина.
Констатациите, публикувани в Frontiers in Veterinary Science,
подчертават взаимните ползи от
взаимодействието човек - животно
и надграждат предишните изследвания, свързани с децата с аутизъм.
“В нашето проучване открихме, че котките са се аклиматизирали добре към новите си семейства и са станали значително по-малко стресирани с течение на времето.”
Карлайл и нейният екип наблюдават котки в приют в продължение на 18 седмици. Изследователите първо определили кои от тях имат спокоен темперамент. След това животните били осиновени от семейства в Мисури с поне едно дете с аутизъм.
Два-три дни след осиновяването учените направили домашни посещения, както и на всеки шест седмици в продължение на месеци, за да видят доколко са свикнали с новите си семейства.
“Кортизолът е мярка за стрес, която проследихме чрез събиране на проби от изпражненията на котките и забелязахме значително намаляване на кортизола с течение на времето”, казва Карлайл. “Котките също са склонни да губят тегло поради липса на храна и ако са подложени на стрес, но открихме, че те действително наддават още от началото и след това поддържат теглото си с течение на времето, така че и двете констатации показват, че котките са се аклиматизирали добре.”
Всички изследвания сочат едно - родителите на деца със специални нужди може да се обърнат за помощ към четириногите приятели.
