68-годишната Славейка Генчева, която е перачка в пловдивската "Детска ясла на мечтите", майстори рисунки и радва с тях хлапетата.
Жената години наред била художник-аранжьор на витрини на магазините по главната улица в Пловдив. Когато професията й затихнала, започнала да си изкарва хляба като перачка в детско заведение на ул. "Богомил". Успоредно с това не спирала да рисува.
По думите й смяната на попрището ни най-малко не секнало вдъхновението й. По стените изпод четката й се появявали приказни герои, а децата се радвали на произведенията й.
"Още като постъпих на работа нарисувах една стена в коридора до входа на яслата с приказни герои – Косе Босе, Кума Лиса, Зайко, Мечо и Ежко Бежко. Най-голямо удовлетворение изпитах, когато една сутрин дойдох на работа и видях как едно дете стои пред картината и казва: "Добро утро, Зайко, добро утро, Ежко", разказа Генчева. Този и много подобни моменти с малчуганите я карало непрекъснато да създава настроение на малките68-годишната Славейка Генчева, която е перачка в пловдивската "Детска ясла на мечтите", майстори рисунки и радва с тях хлапетата, гласи прессъобщение от район "Централен".
Жената години наред била художник-аранжьор на витрини на магазините по главната улица в Пловдив. Когато професията й затихнала, започнала да си изкарва хляба като перачка в детско заведение на ул. "Богомил". Успоредно с това не спирала да рисува.
По думите й смяната на попрището ни най-малко не секнало вдъхновението й. По стените изпод четката й се появявали приказни герои, а децата се радвали на произведенията й.
"Още като постъпих на работа нарисувах една стена в коридора до входа на яслата с приказни герои – Косе Босе, Кума Лиса, Зайко, Мечо и Ежко Бежко. Най-голямо удовлетворение изпитах, когато една сутрин дойдох на работа и видях как едно дете стои пред картината и казва: "Добро утро, Зайко, добро утро, Ежко", разказа Генчева. Този и много подобни моменти с малчуганите я карало непрекъснато да създава настроение на малките.
.