- Уникално изпълнение от времето, когато жени се провиквали от един хълм, а други им отговаряли от отсрещния
- След 8 г. чакане то бе включено в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството
- Учителка, счетоводителка, агрономка са сред тези, които пазят сега самобитното звучене
“Дочаках 8 години след номинацията ни да бъдем признати от ЮНЕСКО! Това е признание не само за Сатовча и Долен, но и за цяла България. Наистина нашият уникален феномен “пеене на високо” не се среща никъде на друго място.”
Това казва ръководителката на женската група “Високо пеене” към читалище “Св. св. Кирил и Методий” в Сатовча Мария Чобанова.
Преди дни “високото пеене” от Долен и Сатовча беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО на живото културно наследство. Решението беше взето на заседание на 16-ата сесия на Междуправителствения комитет, която се провежда в Париж онлайн.
Кандидатурата за високото пеене бе подготвена от експертите от Института за етнология и фолклористика при БАН проф. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл.ас. д-р Лина Гергова. Все още местните самодейки не са решили как да отпразнуват подобаващо полученото признание от ЮНЕСКО. Ден след като научили новината, се събрали на почерпка, но са категорични, че ще организират голямо тържество.
“Това е традиционно многогласно пеене, което го има само в Долен и Сатовча. В миналото песните “на високо” са били известни като летни. Изпълнявали ги жените, докато работят на полето. Едните били на единия хълм, другите - на отсрещния. Едните са извиквали, а другите са отговаряли с “икане”, допълва Мария Чобанова, която от близо 50 г. е в сатовчанската група и казва, че пее от дете.
Корените на високото пеене са в архитектурния резерват село Долен. Преди повече от половин век там е имало фолклорна група, но заради обезлюдяването тя постепенно се е разпаднала. Днес в Долен са останали само две възрастни жени, които са били част от нея. В същото време през годините доленските моми са се задомявали за ергените в общинския център Сатовча и така пренесли характерното пеене, разказва Анна Начева от читалището в Сатовча.
През годините често е имало спорове дали да се казва, че високото пеене е от Долен, или от Сатовча, които обаче са решени с обявяването и на двете села.
Местните наричат този стил на изпълнение още
икане, викане
или рукане
Тази комбинация между полифонично пеене и провиквания е уникална за страната ни.
“Групата има в репертоара си над 200 местни, доленски песни, изградени върху два лада, които сме изпълнявали през годините. Характерно за тях е, че най-важните в групата са жените рукачки. Освен тях има и други две групи певици. Първата започва основната песен, след това се включват рукачките. Те изпълняват високите провиквания. После първата група спира, и се включва втората. Рукачките спират и остава само втората група, като тази последователност се повтаря до края на песента.
Някои го
определят като
какофонично
пеене
заради застъпването, но всъщност е много трудно за постигане това полифонично звучене, трудно е да се усвои спецификата на звукоизвличането”, обяснява Анна Начева, чиято майка преди години е пяла в групата. Необходими са най-малко 6 изпълнителки - по 2 за първа и втора група и 2 рукачки.
Сатовчанската група е сформирана през 1950 г. от Илия Терзиев - учител, музиковед и фолклорист. Под негово ръководство са създадени и ансамбълът за народни песни и танци, тамбурашкият оркестър, духовият оркестър и детската група. Повече от 40 г. Терзиев изследва специфичното пеене в Долен и Сатовча, записва песните от възрастните жени и в края на живота си издава книгата “Песни от Долен и Сатовча”.
“Сега сме
8 жени, две са
рукачките и те са
цветът на групата
Другите 6 са разделени по три за двугласното пеене. Най-младата е на 53 г., а най-възрастната - на 73 г. През годините е имало подмяна на певиците. Имаме и детска група за пеене на високо, където подготвяме младата смяна и предаваме това специфично фолклорно наследство”, обяснява Мария Чобанова. Тя издава още от майсторлъка на специфичното пеене. Във всяка група има водачка и 2 влачачки.
В групата освен нея са сестра ѝ Василка Трендафилова, Снежана Джалова, Величка Карабунарова, Бистра Парушева, Мая Джуджева, Пелагия Терзиева и Анита Петева.
Високото пеене
се предава от
майка на дъщеря
В групата преди години е пеела и майката на Мария и Василка - Злата Начева.
“Етнографите казват, че началото на високото пеене идва от Долен. Когато потурчват населението, селото е пропуснато, защото е било на високо и труднодостъпно в планината. Така там е останало чисто християнско население, което е запазило местния фолклор, пренесен после в Сатовча. Певиците ни са с различни професии - учителка, счетоводителка, социален работник, агроном - всички много уважавани жени в Сатовча”, допълва Анна Начева.
Още през 50-те години на миналия век се правят проучвания от етномузиколози на специфичното високо пеене. През 1968 г. акад. Николай Кауфман го описва. “То се характеризира с няколкократни провиквания на интервал октава от основния тон, последвани от речитативно изговаряне на текста в нисък регистър. Тези извиквания (скокове) са характерни за работата на полето.
На открито, сред
природата
гласовете като
че ли си играят
сами със себе си. Поради тази тяхна особеност песните се наричат още и “на извик”. Характерно е, че скокове от и към октавовия тон се реализират неочаквано. Това придава на песенната мелодика странна звучност и ладова нестабилност, независимо че ладът е точно фиксиран. Представени по този начин, песните се явяват уникално явление в нашия фолклор”, пише Кауфман в свой труд.
Преди 9 г. поетът Лъчезар Селяшки, родом от Сатовча, издава книгата “Песни “На високо” от Долен и Сатовча, към която има и диск. През 80-те години на миналия век е издадена и грамофонната плоча.
През годините самодейките печелят десетки награди от участия в наши и международни фестивали. Едно от големите им признания е през 1988 г., когато стават
лауреати на
престижната
Хердерова
награда
Самобитното звучене на песните предизвиква интереса на немската фондация “Хердер” и певиците на Сатовча получават наградата за изворен фолклор лично от председателя на фондацията проф. Бредних. Той посещава и Сатовча, впечатлен от оригиналните песни.
През 2010 г. Министерството на културата вписва фолклорната група в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство “Живи човешки съкровища - България”.
Признанието от ЮНЕСКО пък е стимул за жените от Сатовча да продължат да пазят и предават за поколенията фолклорната визитна картичка на района.
Това е шестото вписване на България в Представителния списък след Бистришките баби (2008 г.), Нестинарството (2009 г.), Традицията на чипровското килимарство (2014 г.), Народния празник Сурова в Пернишко (2015 г.) и Първомартенските културни практики (съвместна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, 2017 г.).
