Любовта - към животните и българката Юлия, накара чужденеца да направи най-големия “резерват” на Балканите. Доброволци могат да разхождат животните всеки ден
“Когато стане въпрос за добро и лошо към животните и как се отнасяме с тях, за мен е доста просто - или им помагаме, или поне не им вредим.”
С тези думи, доста подобни на Хипократовата клетва на лекарите, австралиецът Тери Кайл обяснява защо е създал първия различен приют за бездомни кучета в България. В него животните не са в клетки и дори се спазват европейските правила за щастливи животни.
Тери Кайл пристига в България преди 9 години. Води го любовта към българката Юлия. Двамата се запознават в Англия, а сега живеят в София заедно със седем котки и три кучета.
Кайл е собственик на IT компания, която е и спонсор на фондацията му за грижа и осиновяване на бездомни кучета Every dog matters (“Всяко куче е от значение” в превод на български език - бел.авт).
Целият живот на австралиеца минава и с любов към животните и мечта да им осигури нормален живот. Ако помощта към животните може да се опише като кариера, то австралиецът е минал по всичките ѝ стъпала - помагал е в други приюти, участвал е в разхождането на животни и какво ли още не, докато създаде своя.
Приютите за бездомни кучета в България са направени за удобство на хората. Там четириногите живеят затворени сами в тесни клетки, което улеснява персонала с почистването и храненето. Но това депресира кучетата и те стават агресивни, разказва впечатленията си Тери.
Заради това и неговата мечта е да направи нещо коренно различно, където животните да се чувстват щастливи. Успява да я осъществи в Костинброд, където преди по-малко от година
Тери Кайл създава
първия приют от
отворен тип
Там австралиецът иска да представи различен модел, различна философия и начин за справянето с бездомни или нежелани кучета, а именно- големи дворове, а не тесни клетки.
За Тери дори думата “приют” има негативно значение. И неговият не е приют, а резерват за бедстващите животни, където могат да бъдат събрани за отглеждане между 150 и 200 кучета.
В момента до Костинброд тичат 90 кучета със съвсем нелек живот, преди да попаднат в резервата на Тери. Повечето от животните са жертви на хорската злоба. Някои от кучетата са били простреляни, други са блъснати от автомобили, трети са избягали от агресивните си стопани. И всички имат нужда от любов.
Четириногите в Every dog matters спят в дървени къщички, лежат на големи дивани и фотьойли, в свободните пространства бягат и играят на воля. Кучетата с “по-особен” характер живеят сами, но също в големи дворове. А тези, които се разбират помежду си, са групирани по няколко. Все пак кучетата са социални животни и обичат да са в група.
За да създаде резервата си, Тери Кайл наема за срок от 10 години 25 000 кв. м площ до Костинброд. Надява се, че за 10 години ще успее да помогне на много животни, а за това време очаква екипът и дарителите на фондацията да се увеличат, за да успее да закупи нов терен.
400 кв. м е най-малкото помещение в “резервата” на Тери Кайл, а най-големите са по 2000 кв. метра. Значително повече дори от най-голямата клетка, нали?
Освен големите дворове, има и няколко самостоятелни стаи за възстановяване след операции. В тях болните кучета могат да си почиват и оздравяват, необезпокоявани от другите обитатели. Приютът все още не е построен изцяло. Предстои да бъдат изградени още 6 помещения, което ще даде възможност да се отглеждат повече животни.
В Every dоg matters работят 4-5 души, които се редуват. Те не оставят кучетата без внимание и грижа. Персоналът дава храна и лекарства, разхожда четириногите и почиства помещенията. Животните приемат храна и лекарства по система, описана в таблици. Всяко куче се храни по два пъти на ден, а лекарствата се дават стриктно.
За да няма грешки, в една от стаите на видно място има специална таблица, в която са вписани имената на болните кучета и срещу всяко от тях медикаментите, от които се нуждае. В приюта все още нямат собствен ветеринарен лекар. Всички болни животинки се водят в клиника в Горна баня. Неудобството според основателя е, че лекарите не идват на място, а персоналът трябва да закара кучетата до болницата и после да ги върне.
На служителите
помага кучешки
терапевт,
който дава съвети как хората правилно да подхождат към животните. Важно е екипът, който се грижи за любимците, да знае как да играе с тях и на какво безопасно разстояние да стои. Кучешкият терапевт работи и с новодошлите кучета или с тези, които се страхуват. Няколко пъти в седмицата той социализира проблемните обитатели на приюта с хората и останалите животни.
Освен на петимата души персонал кучетата се радват на грижи и внимание и от доброволци. Тери Кайл се надява все повече хора да научат за приюта и да отделят време за разходка, игри и хранене на животните.
Доброволците засега са най-много през събота и неделя. В “късметлийските” дни, както ги нарича Тери,
желаещите да
разхождат
кучетата са
около 20
Обитателите посрещат всеки дошъл с махаща опашка, влажна муцунка и игрив поглед. Въпреки че не разходката е това, което им липсва, те се радват на всички дошли, за да им я осигурят.
Един от редовните доброволци е Кремена Мичева. Тя научава за Every dоg matters от интернет. Идва за първи път при кучетата в началото на май месец. Оттогава отделя по няколко дни седмично от сутрин до вечер, за да е с тях. Тя дава храната, водата и лекарствата. Освен това разхожда кучетата на повод в свободните поляни около приюта. Кремена знае името на всяко куче, помни историята му и какво е по характер. Отделя специално внимание на всички поотделно, защото има кучета, които искат повече галене от другите, а някои се страхуват и изискват специален подход.
Любимото куче на Кремена е едрият тромав Белчо. Сляп с едното око, преживял тежки операции, постоянно лежащ, но винаги бързащ да размаха опашка, когато види младата жена.
“Кучетата ви очакват в Костинброд. Елате в Every dоg matters винаги, когато сте свободни, ние сме тук. Гарантирам ви, че ще получите уникалната безусловна любов, която само едно куче може да ви даде”, обръща се Кремена към всички хора, които все още се колебаят с какво могат да помогнат на изстрадалите животинки.
Засега
осиновените кучета от приюта са от 10 до 20 на месец
Целта е броят им да нарасне до 80. А най-много осиновители за питомците на Тери Кайл идват от Германия, Франция, Холандия и Белгия.
“Хората изхвърлят кучетата си на улицата, защото подценяват грижата, която се изисква за животното. Те трябва да предвидят грижите си за 10-20 години напред”, съветва австралиецът. В приюта в момента живеят 7 кутрета, които са били изхвърлени. Всяко от тях най-вероятно ще бъде осиновено в чужбина.
Преди да създаде резервата така, както си го представя, Тери Кайл е бил доброволец в други приюти в България. Всяка неделя в общинския приют в Горни Богров, където са прибрани около 1600 кучета, той е разхождал Дъки - едро черно куче с весели очи и тромава походка.
Сега Дъки живее
в Костинброд
и двамата се разхождат много по-често от преди.
В приюта живеят в пълна хармония с кучетата и 18 котки. Те са отделени в специално за тях пространство, в което има много катерушки, меки легла и места за подостряне на ноктите. И котките са дошли от улицата. Те вече са кастрирани и няма опасност да имат нови потомства.
Мечтата на Тери Кайл е след време да разшири дейността си, и то не само в България.
“Цяла Източна Европа е в подобна ситуация с бездомните кучета, като например Сърбия, Румъния, Гърция. Ние искаме да представим различен модел приюти и да го разпространим в по-голям мащаб първо в страната, а после и в съседните държави”, обяснява той. Дано се получи, защото всяко куче заслужава да бъде щастливо.
