Акад. Карталов с художествено ръководство на шест сцени на Операта през лятото

https://www.24plovdiv.bg/ojivlenie/article/8746434 www.24chasa.bg
СНИМКИ: Софийската опера и балет

След дългата изолация на всички театри, заради световната пандемия от Covid 19, академик Пламен Карталов даде идея и художествено ръководство на шест сцени през лятото на 2020 година. "Гледаме да сме по-близо до нашата публика. Софийската опера първа в света започна да играе представления на живо като се спазват всички мерки за безопасност на зрителите“ - споделя директорът на театъра. От 16 юни до 8 август това са : Голямата зрителна зала на театъра, Парка на Военна академия "Г.С. Раковски", Езерото Панчарево , Римски площад Киноцентър "Бояна", Белоградчишките скали и Пещерата "Магура".

На 24 и 25 юли Операта ще представи уникалното представление „Рейнско злато“ на новата открита сцена на Панчаревското езеро – „Музи на водата“.

Преди десет години се състоя историческата премиера на тази постановка в Софийската опера, която сложи началото на блестяща панорама на творчеството на Рихард Вагнер - останалите три заглавия от цикъла „Пръстенът на нибелунга“ („Валкюра“, „Зигфрид“ и „Залезът на боговете“), последвани от „Тристан и Изолда“ и „Парсифал“. Тези новаторски постановки на Пламен Карталов придадоха нов блясък на София на световната оперна карта, привлякоха стотици вагнерианци отблизо и далеч, дадоха поле за задълбочен анализ и високи оценки на критици и специалисти.

„Рейнско злато“ е своеобразно въведение към историята на злокобния пръстен, роден от отричането на любовта. Както е известно, Вагнер създава този монументален опус с цел той да бъде показван в рамките на няколкодневен фестивал и дори постига своята мечта - специално построен театър в Байройт, позволяващ пълно потапяне на публиката в магията на действието.

Но и сама по себе си, операта „Рейнско злато“ е уникален синтез на музикалните търсения и тематични доминанти на зрялото творчество на Вагнер. Тук се преплитат с особена емоционалност и фантазия философия и митология, жажда за власт и порив за свобода, тържество и падение.

Онова, което обединява участниците в тази драматична сага - рейнските дъщери и нибелунгите, боговете и великаните - е ЗЛАТОТО. Веднъж похитено, то започва да играе съдбовна роля в живота на всеки от героите – своеобразна карма, която всеки предизвиква и посреща по своему.

Една вихрено и искрящо зрелище, на което публиката е поканена да се наслади и което остава и днес все така неизчерпаемо, омайващо и предизвикателно със своите дълбочини, изкушения и подмоли.

Басът Мартин Цонев, който пее в операта в Бон, ще изпълни ролята на Вотан от „Рейнско злато“. За образа си и за любимия си Вагнер певецът споделя: „Вотан(Один) е божество. Той върти съдбините на видимото и невидимото в този свят. С неудържимия си устрем към новото и прогресът допуска и грях.

В началото всичко е в ред и баланс. Той отнема елемент на върховната власт от вечното дърво Играл и прави копието на закона от него - то е конституцията на света. Но заплаща за мъдростта и върховната власт с лявото си око. Грехът идва със страха да не изгуби тази власт, със завистта, че някой друг е на път да стане също толкова могъщ, но евентуално да хвърли света в мрак. Защото Нибелунгът Алберих е в състояние да го направи.

На Алберих му отказват любов и нежност, той проклина любовта, краде Рейнското злато и с брат си Миме създават пръстена на властта и булото за всевъзможна трансформация. Вотан му го отнема с хитрост и насилие и взема проклятието върху себе си. Веднъж прокълнати всички герои търсят пречистване. Следват гениални планове, геройски дела, жертвоготовна любов, но и много мъка, докато елементът на проклятието се върне на мястото си. Тогава вече единственият избор е да се направи път за новият свят на хората. Изводът е, че не е най-великото нещо да си божество или природна сила, а най-великият дар на този свят е да си човек!“

За любимия си композитор Рихард Вагнер певецът изтъква: „Аз съм Вагнерианец. Когато академик Карталов ме включи в този подвиг – проекта "Пръстенът на нибелунга", бях благодарен на Маестрото и после на всички - певци, оркестър, диригент, технически служби и не на последно място уникалният свят на костюми и декор, в който ни постави художникът Николай Панайотов, заедно с Пламен Карталов.

Отначало не бях убеден,че съм пригоден за този репертоар като данни. Но аз съм любопитен творец и винаги опитвам. Карталов повярва в мен и аз сам се убедих, че вече над 10 сезона, съм достоен за това немислимо досега за български певци ниво и специфика. Потвърдена оценка и от международната критика и вагнериански общества ценители.“

В „Рейнско злато“ освен басът Мартин Цонев зрителите ще видят и чуят солистите на Софийската опера, певците: Светозар Рангелов, Хрисимир Дамянов, Даниел Острецов, Бисер Георгиев, Красимир Динев, Стефан Владимиров, Петър Бучков, Румяна Петрова, Силвана Пръвчева, Благовеста Мекки-Цветкова, Айла Добрева, Ина Петрова, Александрина Стоянова- Андреева.

Гостува диригентът Ерих Вехтер, когото нашата публика познава отдавна.

Акад. Карталов с художествено ръководство на шест сцени на Операта през лятото

Проектът „Музи на водата“ се реализира под патронажа на кмета на Столична община г-жа Йорданка Фандъкова и е част от Календара на културните събития на София за 2020 година.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Деца сираци от Северна Корея са живели в България в средата на 50-те години на миналия век. По-късно лидерът на комунистическата страна Ким Ир Сен се разпорежда те да бъдат върнати в родината им. След това следите на момичетата и момчетата се губят. Тайни и малко известни факти се разкриват в току-що миналия премиерата си филм "Децата на Ким Ир

Надя Валентинова е завършила поп и джаз пеене в НБУ като ученичка на поп и джаз певицата Стефка Оникян. През 1999 г. е носителка на втора награда за млад/нов изпълнител на последния официално проведен "Златен Орфей". Има още куп престижни призове. Надя е главен вокалист на хеви-метъл групата "Гранулом", Разполага с 12 различни бленди на гласа си

Таксиииии! Така с айранче в ръка писателят Калин Терзийски се опита рано вчера сутринта да си хване превоз в столицата, видяха го топпапараците на "България Днес". Натоварен с покупки, Терзийски успя единствено да протегне айрана към един от шофьорите, за да привлече вниманието му. Заради липсата на свободна ръка творецът не си сложи маска