- 67-годишният мъж ги рисува, поръчва влакна за тетивата от Америка и ги продава между 500 и 700 долара в чужбина
- Заради т.нар. възродителен процес Салих Якубов избягал нелегално на 1 май, когато граничарите празнували
“Хубав традиционен индиански лък става от дърво, което е “лекувано” поне две години. Сурово дърво не става за лъкове, защото се огъва много лесно. То трябва да се огъва, но да е като пружина - като пуснеш стрелата, лъкът да се върне обратно в първоначалната му позиция”, казва 67-годишният Салих Якубов от доспатското село Бръщен.
Салих е известен на всички като Канадеца, защото е
живял в Северна Америка около 40 години
и е канадски гражданин.
“Винаги съм се интересувал от живота на индианците. Още като дете не пропусках да чета книги за тях. Любимите ми игри из околните баири бяха тези с лъкове. Възхищавал съм се на начина им на живот и на достойнството им. После животът ми така се подреди, че попаднах сред тях. Общувал съм с много индианци. В Канада съм ходил съм на лов с индианци за лосове, бизони и мечки”, разказва родопчанинът.
Салих избягал от България в Северна Америка на 1 май 1972 г. през границата нелегално заедно с още четири момчета от Бръщен. 17-годишният тогава Салих и другите бегълци не искали да си сменят имената. На празника на труда, когато граничарите се черпели, те минали браздата. Държали ги 45 дни в затвора в Кавала, после 15 - в Солун и в бежанския лагер в Лаврион. Гърците им предложили 7 държави да емигрират. Салих избрал Канада именно заради индианците.
Сега прави лъкове по индиански тертип, част от които
изпраща на приятелите си от резерватите
Якубов има приготвени поне 50 лъка в къщата си в Бръщен. Натъкмил е материал за направата на поне още толкова. За изработката им използва клони или млади дървета, които събира в района на източната част на областта Чеч - бял и черен габър, леска, дива върба, дъб и понякога бук. Най-подходящото дърво според него е маклурата, наричана още адамова ябълка, но у нас рядко се среща. Тисът също е много подходящ, но и той не се намира лесно.
След като открие подходящото дърво, Салих започва лечението му - обелва кората и запечатва двата края с лепило или качествена боя, тъй като влагата избива отвсякъде. Оставя го на хладно и тъмно, понеже на слънце бързо ще изсъхне и ще се пропука. Когато след година-две дървото се успокои, започва да работи с него. Отстранява най-външния слой и стига до средищната му част. Според разположението на проводящите тъкани
определя коя страна да е “корем” и коя - “гръб”
на лъка. След това чертае формата му и определя размера.
“Не използвам електрически инструменти. В гаража правя всичко на ръка с длета, ръчни стругове, ръчен рукан и шкурки. Раменете на лъка трябва да се огъват в една арка, да са еднакво извити. За да стреля добре, лъкът трябва да е с перфектна арка. Никак не е лесно да се постигне”, уточнява Канадеца.
Правилното разпределение по най-добрия начин замества мускулната сила на човека, която лъкът акумулира в потенциална енергия за сметка на огъващите се части, а след това при отпускане на тетивата преобразува в кинетична енергия и я отдава на стрелата. С лъковете на Салих се стреля на разстояние от 30 до 50 метра.
“Ловуването с лък е смело действие. С него трябва да се доближиш до животното, да не те е страх. Да го повалиш или то да надделее и избяга. Усещането е друго. Не е като да убиеш непременно - тогава си вземи една карабина”, казва той. Якубов прави и по-малки лъкове, които се използват за стрелба при яздене на кон. Всички лъкове са рисувани - както правели едно време индианците.
“Не използвам чертежи и картини. Всеки един е с различни рисунки и цветове.
Рисувам като индианците - каквото подскаже душата
Те са изобразявали на лъковете каквото са сънували, обикновено фигури на животни - орли, коне и други”, споделя той. Понякога за тетива на лъка поръчва влакна от Америка, които са намазани с восък, и след това ги оплита няколко пъти, за да са здрави, по-малко еластични и така да се даде по-голямо ускорение на стрелата.
Освен лъкове Якубов прави и стрели, но по-скоро като аксесоари, тъй като ги има в изобилие в ловните магазини, особено в чужбина. От година-две изработва кании за ножове и чанти за стрели, както и комбинирани, на които мястото на ножа е на гърдите, а на стрелите - на гърба.
“Един хубав лък струва между 500 и 700 долара. Продавам предимно в чужбина. В България няма интерес. Подарявал съм, но на много близки приятели. Изпитвам удоволствие да отида в гората, да потърся подходящото дърво и да следя какво става с него. Не е бизнес, не ги правя за печалба. Един ден ще ги подаря на някой музей”, споделя родопчанинът. Мечтае да е на лов отново с индианците в Северна Америка, но вече е с онкологично заболяване и все повече губи надежда.
“Индианците в Канада днес не живеят никак зле
- тук не се знае много. Да, в миналото е имало насилие над тях. Днес обаче те имат право да избират дали да живеят като другите в градовете, или да водят традиционен начин на живот. Мнозина предпочитат да са в резерватите и да прекарват дните си като техните деди. Според законите хората от такъв произход могат да ловят животни и риба, когато си пожелаят. Получават и обезщетения от държавата затова, че е променила начина им на живот. Техните общности получават средства за дейности, които се извършват на земите им като добив на изкопаеми горива, метали и др.”, казва Якубов.
Салих счита себе си повече за канадец, отколкото за българин. За него Канада е втора родина от 1977 г., когато получава канадско гражданство. Сега преживява с две пенсии от чуждата държава. За заболяването му ТЕЛК е определила 50% намалена трудоспособност и получава едва 28 лева.
Когато стъпил там преди 50 години, живял в Торонто, но по-късно се изселва на 100 км от големия град.
“Не ми харесваше в големия град - исках повече свобода”,
казва Якубов. Оженил се за малтийката Джозефин, имат дъщеря и син. Дъщерята се омъжила в САЩ и е директор на болница, а синът му е в Канада. С Джозефин имали бизнес в строителството и поддръжката на сгради. По-късно се развеждат, а заради заболяването Якубов се прибира окончателно в България.
“Цяло чудо е, че съм жив. И тогава казах, че искам да се върна в Родопите, душата ми е била все тук - искам да си умра в родното село. Семейството ми в Канада се шашна, когато обявих намерението си, но винаги са знаели, че ме влече към Родопите. Взеха да настояват да се прибера, само и само да се излекувам. Дойдох си, връщах се и тогава реших да направя къща в Бръщен”, обяснява Якубов. На най-видното място на дома си откъм улицата е поставил в мазилката емблематичния за северноамериканската държава кленов лист.
