За риба с Цанко: Платерини и илария удрят на 50 м навътре край Шабла
Отвратеният от топлата морска вода оригинален морски кефал мигрира на север. Това твърди Царят на кефала, ювелирът Емил Тодоров от Шабла. Това е човекът, който написа книга за 77-те тайни за улавянето на тази риба.
“Убеден съм, че истинският бял кефал и жълтият пиленгас са отпътували към Румъния и Украйна. Тези риби вече са рядкост и е трудно да ги откриеш по нашия бряг”, обяснява Тодоров.
Царят на кефала е установил напук на учените ихтиолози, че есента кефалите отиват дори в Босфора, освен че някои от тях зимуват в устията на реките или във Варненското езеро заради топлата вода от местния ТЕЦ. Според учения Константин Михайлов кефалите би трябвало да живеят на местата, където са се родили и са изключително локален вид.
Последното голямо нашествие на истински кефали бе през декември 1999 г., когато милиони риби от черноморския и тихоокеанския вид се настаниха за зимуване в пристанището на Варна. Тогава рибата кълвеше до Нова година, а маниаците на траленето обикаляха кея и пълнеха чували с риби от 2 до 10 кг. Около 2000 г. все още се хващаха кефали на плажа на Черноморец до Варна, на Райския залив в Бяла, а жълтият китайски кефал се въртеше във Варненското езеро.
Кефаловите риби се ловят най-вече на дъно, на морски червей, хляб, трицона, мида или на парче мекица. Понякога ядат и на плувка, когато обикалят тетраподите, за да пасат водорасли.
През август, когато кефалите се разгонват и влизат в брачен период, те излизат на повърхността и могат да бъдат улавяни на плаваща бомбарда със закачен на метър зад нея морски червей. По принцип в това време рибите не се хранят, но преминаването на червей сред пасажа със сигурност ще предизвика рефлекса да се подгони жертвата.
По принцип всички кефалови риби кълват, когато си поискат и дори през нощта. “В момента на север от Шабла платерините и иларията се въртят на 50-60 метра навътре в морето. Обичайно е да кълват на разсъмване, но тази година те почват от обяд и дават най-добре вечер от 7 до 8”, обяснява Царят на кефала. Трябва да се добави, че понякога кефаловите ядат и през нощта, обикновено от 20 до 22 ч, само на плувка.
Във Варна майсторите на платерините търсят рибата на плувка с кука, която докосва дъното. На някои тихи места до кея се хвърлят ароматизирани захранки за сладководни риби, с добавка от рибно брашно, които привличат добре иларията.
Според Тодоров истинските кефали почват да пътуват на север още в края на февруари. Действително, по това време се ловят големи количества с мрежи пред устието на Камчия.
На север ври от сафрид
Северното Черноморие завря от сафрид. Преобладава дребната граца, но се срещат и нормални екземпляри. На юг сведенията са за улов на кея в Равда.
Вечерно време тези, които ловят на лампа, виждат как водата гъмжи от сафрид. Рибите обаче кълват масово нощно време само на север. Около Тюленово е пълно с каравани на риболовци, които цяла нощ хвърлят чепарета.
Сафридът обаче не кълве на каквото и да е чепаре. През деня рибите се ловят доста по-лесно, но нощно време се работи само с изпитани чепарета. Трябва да се улучи комбинацията от цветовете на перушините, но е задължително да има оранжево. Голям успех имат чепарета с нанизани на куките силиконови имитации на скариди. Заради топлата вода около Варна рибата спря да кълве на морски червей - нещо, което никога не се е случвало. Може причината да е и в чернокопите и леферите, които също вървят със сафридените пасажи.
Сафридът явно не може да се добере до Крим заради продължаващите военни учения и стрелбите от корабите. В пещерите на Крим пък зимуват сафриди, както твърди ученият Константин Михайлов. Трябва да се знае, че още от началото на март руснаците ловят местен сафрид около Севастопол и Сочи.
Само 2 сома извадиха на Дуранкулак
Блатото в Дуранкулак все повече се обезрибява. Царството на най-вкусната таранка в света вече дава само червеноперки и дребни белици.
За времето от 1 юли, когато се разрешава риболовът, досега са хванати на въдица само два сома. Единият тежеше 2 килограма, другият - три.
Рибите са клъвнали на характерния местен блатен черен червей, който се копае в основата на тръстиките.
Все още няма обяснение за изчезването на таранката. Трагично е и положението с прочутите местни раци, които измряха от чумата по тях.
