Страх ни е да ходим за гъби, никой не смее да се прибира по тъмно, казват в с. Могилица
Все по-често се намират малки, разделени от майките им
Най-големите трагедии станаха преди 12 г. - мъж загина, а жена бе разкъсана почти до смърт
"Страх ни е да ходим до градините, до ливадите, за гъби. Мечките са навсякъде. Никой не смее да се прибира в тъмното”, казват в смолянското село Могилица.
Почти всеки ден местните публикуват в социалните мрежи клипове и снимки на мечки с малки мечета в опасна близост до къщите и пътищата. Наскоро мечка се изпречила на пътя на две жени, които вървели пеша на погребение.
“Поискал съм съдействие от МОСВ, но няма никакъв отговор. Експертите препоръчват
да се стреля по
тях с гумени
куршуми, да
се плашат
и така щели да избягат. Това са дилетантски съвети. Мечката запомня шума и болката и в бъдеще се насочва към подобен шум и ще напада. Смятам, че ако мечките не се приберат в парк, и в идните години ще плашат хората и ще обикалят наоколо. Нагоре в гората са големите мечоци - мъжкари. Майките се страхуват да се качат в по-висок пояс в планината, защото мъжкарите могат да убият малките им. Когато малките пораснат, ще живеят отново в селото, защото ще се свикнали”, обяснява Милко Кисьов, кмет на Могилица и на още 13 селца и махали в околностите.
Според Кисьов, който е и ловец, мечките около Могилица са седем. В селата около коритото на река Арда може да са двойно повече. Местни ловджии са захранили територии, които са далеч от селото, за да могат там мечките да си похапват и да не слизат между къщите за храна, но това не е дало очакваните резултати.
Постоянни проблеми с мечки има още в селата Буйново, Горна Арда, Арда, Давидково, Вишнево, Гълъбово, Дебеляново и много други. От тази пролет
за първи път
мечка разби
пчелин в
Златоград
Заради надморската височина и по-топлия климат досега там не е имало щети от мечки.
Бърлогите на майките с малки обикновено са в непристъпни места, около горната граница на гората. През пролетта и началото на лятото вероятно заради недостатъчната естествена храна мечки слизат в районите на пасищата, нападайки овце, коне, дори говеда.
Хората в Родопите са най-засегнатите от съжителство с мечките - повече от половината кафеви мечки живеят там. Справка на регионалната дирекция по горите (РДГ) в Смолян сочи, че през 2015 г. са били 227 . През следващата намаляват до 197. През 2020 и 2021 г. се увеличават солидно - броят им е съответно 222 и 237.
Тази година на територията на РДГ - Смолян, са нанесени 47 щети от кафява мечка върху домашни животни, пчелини и биотехнически съоръжения. Общата стойност на загубите е 39 450 лева.
“В района има мечки, които, въпреки опитите да бъдат прогонени, продължават да навлизат в населените места,
не изпитват страх
от хората,
не бягат
при поява на човек, нападат домашни животни, кошери или овошки близо до селата”, казват жители на село Буйново. Първите действия според действащите у нас правила са мечката да бъде прогонена или преместена.
Убиването им е вписано в Наказателно-процесуалния кодекс като криминално деяние с наказание до 5 години затвор и до 10 хил. лв. глоба.
От началото на тази година министърът на земеделието е издал
2 разрешителни
за отстрел
на мечки в Родопите, които са валидни до края на годината. Става дума за две агресивни животни в района на Триград и Славейно. Те обаче досега не са убити.
Възрастни родопчани си спомнят, че до началото на 90-те години не е имало сериозни проблеми с мечки. В миналото са създавали легенди, приказки. В планината има направени места за наблюдения на мечки, музеи, места за фотолов. Най-голямото животно в българските гори е на почит.
През 90-те години на миналия век става модно да се отстрелва мечка. Високите цени, които заплащат чуждестранните ловци и родни богаташи, карат ловните и горските стопанства да увеличат броя на животните за отстрел. В онези времена процъфтява и търговията с трофейни мечки. За да се спре тази практика, МОСВ обявява мечката за защитен вид, разрешава се отстрел само на стръвници, мечки медарки и такива, които са загубили страх от хората.
Обезлюдяването на селата и строгият контрол на отстрела са основните причини мечките да се приближават все повече до селата. Там намират лесна храна и привикват към човека, когото са избягвали преди това.
През 2009 г. бе убит Никола Шиков от с. Кутела, а Галина Димитрова от Малка Арда бе разкъсана от мечка почти до смърт, после има само дребни инциденти.
Много екоорганизации обаче усвоиха милиони да опазят вида далеч от хората, обективно погледнато, без голям ефект. Дейността им бе основно в раздаване на брошури, плакати, организиране на семинари. Румъния например при подобен проблем спешно засади овес в дивечови ниви в местообитанията на мечките. Това ги задържа по-далеч от населените места и нападенията секнаха.
Навремето е имало активно подхранване на животните, изсипвани са стотици килограми с мармалад. Сега храна се дава основно през зимата, когато мечките спят. Малка част от парите отидоха за електропастири и спрейове например, които вършат някаква работа.
В резултат сега все по-често се намират и разделени от майките им мечета. В началото на юни в рамките на 10 дни екоинспекцията в Смолян попадна на три мечета буквално на метри от основни пътища и отново близо до населени места - Чепеларе, Смилян и Чокманово. Малките вероятно са изоставени от майките си, тъй като при огледа не са открити следи. Основната версия, по която работят горските, е, че
бракониери са
подплашили
възрастните
мечки
Институциите в момента правят обход на районите, обитавани от мечки с малки, предстои да се засили контролът по издаване на разрешителни за лов, поставяне на фотокапани на предварително набелязани места и засилване на контрола за движение на мотори и АТВ-та в горски територии, които създават безпокойство на защитения вид и са предпоставка за отделянето на малките от майка им. Трите малки бяха а в Парка за танцуващи мечки в Белица, а след това са изпратени за възстановяване в Гърция. Съдбата им е сходна с тази на Радостина, Митко и Йонас. Те бяха намерени близо до пътя в Доспат и прекараха около година в спасителния център “Арктурос" в Гърция. Там по специална програма за реадаптация бяха приучени да оцеляват в дивата природа. Сега те са пуснати обратно.
Няма и следа от мечката, която нападна жена край Белица
Вече десети ден няма следа от мечката, която нападна 33-годишната Васка в гората край Белица. Жената се възстанови от получените наранявания от зъбите и ноктите на животното, а мъжът ѝ продължава да ходи за гъби, за да изкарва препитанието на семейството.
“Сега обаче сме по-спокойни, защото там, където обикаляме, е пълно с горски. Казаха ни да се движим на групи и да вдигаме шум. Пеем на глас, подвикваме си един на друг”, обясниха жители на ромската махала в Белица, които се препитават от бране на гъби, билки и горски плодове.
Десетки горски служители всеки ден обикалят района, където стана инцидентът. Поставени са пет фотокапана, но те не са засекли животното. Прогонването става с вдигане на шум от силен говор, свирене с вувузели. Служителите предполагат, че мечката вече е високо в планината и няма да слезе в ниското, защото е усетила, че там има човешко присъствие.
Горските категорично отрекоха плъзналите слухове, че мечката е била убита още в деня на инцидента.
Въпреки че Министерството на земеделието издаде разрешително за отстрел, то не е използвано и няма да се прави хайка. В социалните мрежи петиция събра 50 000 подписа в защита на мечката, които бяха предадени на кмета на общината Радослав Ревански.
Неправителствени организации започнаха набиране на средства за закупуване и поставяне на допълнителни фотокапани. Ако се установи, че мечката все пак се е върнала, ще бъдат предприети мерки за нейното улавяне, маркиране с GPS нашийник и преместване в по-високи и отдалечени от населените места части.
Сред местните хора ще продължат информационни кампании за избягване на среща с мечка и самозащита.
Природозащитници твърдят, че намаляващата мечешка популация в България е с плашещо високи проценти. Годишно вероятно са отстрелвани около 50 мечки от бракониери.
