Уморени сме да сме гладни, скандират хиляди по улиците, гневни заради липсата на основни храни и лекарства
Десетки арести бяха извършени в Куба, сред тях на журналисти и представители на опозицията, след като в неделя хиляди кубинци излязоха на най-големите протести от близо 3 десетилетия насам, предадоха световните агенции.
Какво се случва на Острова на свободата и защо кубинците, свикнали от години да живеят с огромни материални лишения, се надигнаха точно сега?
В обръщение по телевизията в продължение на 4 часа президентът Мигел Диас-Канел клеймеше демонстрантите, като ги наричаше наемници и контрареволюционери. Той обвини САЩ, че са в основата на бунтовете и ги финансират. Кадри в социалните медии показваха как силите за сигурност преследват недоволните по улиците, бият ги и ги пръскат с лютив газ. Според данни на неправителствени организации арестуваните са поне 100. Репортерът на АП Рамон Еспиноса е бил ранен, негови колеги го заснели с обляно в кръв лице.
Протестиращите твърдят, че
търпението им е
свършило заради
колапса на
икономиката
на страната, липсата на храни и лекарства, непрекъснатото покачване на цените и провала на властите в борбата с пандемията от COVID-19. Президентът Диас-Канел обаче хвърля цялата вина върху американските санкции, които под различна форма са в сила от 1962 година насам. Според него Вашингтон води икономическа политика на задушаване спрямо Куба.
“Нищо лошо не правим, просто искаме свобода”, казва пред Би Би Си млад мъж, укрил се в дома на приятелката си, защото го е страх, че полициятa ще го търси в жилището му, за да го отведе.
Твърди се, че на целия остров интернетът е спрян. Кубинците получиха достъп до мрежата едва през 2018 г., но тя остана под пълния контрол на държавната телекомуникационна компания. След началото на протестите е бил спрян достъпът до уотсап, телеграм, инстаграм и фейсбук.
“Полиция е напълнила цяла Хавана, няма откъде да мине човек, без да попадне на полицейски патрул”, добавя младият кубинец.
“Кубинският народ храбро защитава основните човешки права”, обяви президентът на САЩ Джо Байдън. Той посочи, че се солидаризира с протестиращите, и предупреди кубинското ръководство да не използва насилие и да се вслуша в тревогите на хората.
Антиправителствените протести започнаха в град Сан-Антонио де лос Баньос, югозападно от Хавана, но бързо се разраснаха и обхванаха целия остров. Западните телевизии показаха хора, които скандират срещу президента и правителството и настояват за промяна.
“Уморени сме да сме гладни”, крещят те. Бяха излъчени кадри на обърнати коли и изпочупени витрини на държавни магазини – единственото място, от което кубинците могат да пазаруват, но цените са прекалено високи за тях, а стоките се продават в чуждестранна валута. Като част от санкциите през 2019 г. американската администрация силно ограничи възможността на живеещите в САЩ кубинци да пращат долари на роднините си на острова.
Според анализатори 3 са основните причини за подпалването на стихийните бунтове. Първата е огромната умора на населението от една от ней-тежките кризи в икономиката и здравеопазването заради пандемията от коронавируса. Смята се, че това е най-тежкият трус в страната от времената на т. нар. “особен период” в началото на 90-те години на миналия век, когато СССР се разпадна и вече не можеше да подкрепя икономически и финансово острова, който е негова стратегическа база в борбата с империализма на САЩ. В. “Индипендът” припомня, че през 80-те години дневният прием на калории на кубинците е бил 2600, а след разпадането на СССР е спаднал до около 1500. Краят на подкрепата на Големия брат предизвика протести през 1994 г. След което жителите на острова се кротнаха за дълго.
Точно в момента обаче
страната е
подложена на
нова вълна на
заразата
с увеличаващи се случаи на болни и починали, като се смята, че данните не са реални и истинското положение се укрива. През последните седмици кубинската болнична система е била подложена на голям натиск и е прегряла, посочва Би Би Си. В неделното си обръщение кубинският президент обяви, че ситуацията в Куба е като във всички останали държави, при това населението е защитено от ваксина, създадена от кубински учени.
Вторият голям проблем е икономиката. Туризмът – едно от основните пера в нея, бе тежко ударен от пандемията. На острова има недостиг на основни хранителни продукти и лекарства, токът често спира, инфлацията расте и социалното напрежение се засилва. Според експерти в следващите няколко месеца
цените може да
се повишат от
500 до 900% на
годишна база
Пред магазините се появиха огромни опашки, на които се седи с часове. В провинциални градове започнаха да продават тиквен хляб заради недостиг на пшенично брашно.
Износът на захар, от който Куба печели, също пострада заради ниския добив на благородна захарна тръстика тази година. Освен заради естествени фактори като голямата влажност на пониженото производство се е отразила липсата на горива, както и на ново оборудване.
Паднаха и задръжките на личната лоялност към династията Кастро. Вече нито Фидел, който почина през 2016 г., нито брат му Раул, който се оттегли от властта през април на 90 г., може да надъхва идеологически кубинците и да ги кара да търпят лишенията. 61-годишният Мигел Диас-Канел не притежава харизмата на старите воини.
Достъпът до социалните мрежи пък се превърна в мощен стимул за изразяване на таеното от години недоволство. Стига се дотам, че официалните медии често са принудени да отговарят на публикации в социалните, които са в противоречие с “правилния” курс. Младежта започна да използва тези канали, за да се организира за протести. Именно в социалните мрежи се разпространи и новината за демонстрацията в Сан-Антонио.
Спонтанни митинги в подкрепа на протестиращите кубинци в неделя имаше по цялото източно крайбрежие на САЩ и най-вече във Флорида, където е съсредоточена голяма част от кубинската имиграция. Москва също реагира, но призова никой да не се меси във вътрешните работи на острова.
