Канадските интернати за деца от коренното население са създадени, за да „убият индианеца в детето“. Но в същото време самото дете понякога също умира. През изминалия месец на територията на три бивши училища-интернати са открити 1148 гроба без маркировка. Радарната сонда потвърди това, което коренното население отдавна подозираше: в тези училища децата са умирали по-често, отколкото се смяташе досега, пише британското списание The Economist.
От средата на 19-ти век канадското правителство изпраща поне 150 000 индиански деца в интернати, най-вече под управлението на Римокатолическата църква. Последният от тях е затворен в края на 90-те години. Там децата систематично били бити за използване на родния си език. Много от тях са страдали от сексуално и физическо насилие. Поради тесните помещения и лошите условия на живот е имало много и различни болести. Децата са умирали и при нещастни случаи или опити за бягство, предаде Фокус.
Броят на погребенията изуми канадците, въпреки че много коренни жители са се оплаквали от интернатите в продължение на десетилетия. „Сега нашата истина най-накрая се разкрива“, казва Барбара Лавали, изследовател на племето Кауес и член на екипа от старейшини и учени, открили поредното немаркирано гробище.
Преди това канадското правителство се опита да изкупи системата си от интернати. През 2008 г. правителството отправи официално извинение в отговор на най-големия съдебен иск в страната. Новосформираната Комисия за истина и помирение призна училищата като форма на „културен геноцид“, компенсира оцелелите и финансира програми за издирване на гробовете. От 80-те години на миналия век правата на коренните жители (известни сега като First nation) са залегнали в конституцията.
Съединените щати, които някога също имаха интернати за деца от коренното население, не са правили нищо от това. Но въпреки това днес САЩ са дори по-добри в опазването на индианските семейства, отколкото в Канада.
Както в Съединените щати, така и в Канада, децата от коренното население са били непропорционално настанявани в приемни семейства и възпитателни домове. Това ускорява разрушаването на семействата, започнато още в интернатите, казва Маргарет Джейкъбс от университета в Небраска. Тя смята, че социалните работници са вземали деца от семейства, които са били просто бедни, а не заради насилие в дома. Може би децата, които се грижат за бабите и дядовците - а това е често срещано нещо в индианските общности – са били разглеждани като признака на родителско пренебрежение. През 2016 г. канадски съд по правата на човека установи, че правителството харчи съкратено финансиране за програма за семейно подпомагане - и в резултат на това децата на коренните жители е било по-вероятно да бъдат отнети от родителите им.
В Съединените щати обаче коренното население получи по-голяма автономия. Племенните съдилища имат силата да експериментират и да правят нововъведения - и като правило са по-малко заети и разполагат с повече време. Именно поради тази причина САЩ успяха да намалят броя на приемните семейства. Около половината от децата в приемна грижа в Канада са от коренното население, въпреки че те съставляват само 8% от населението на страната. В САЩ само 3% от децата от приемни семейства принадлежат към коренното население - това е по-близо до дела на индианците в населението на страната. След разкритията в Канада, Деб Хааланд, първата жена индианка, която служи като министър на вътрешните работи на САЩ, се ангажира да разследва американски интернати. Така че двете страни имат много да се учат една от друга.
