Служебното правителство обясни, че е гласувало с въздържане при приемането на Европейския климатичен закон в Съвета на ЕС, тъй като забележките на България не са били взели предвид в окончателния вариант на текста, съобщи "Дневник".
България беше единствената държава от ЕС, която не подкрепи приемането на Климатичния закон, с който Съюзът се ангажира да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. и да намали допълнително емисиите на парникови газове до 2030 г. с 55% спрямо нивата от 1990 г. Въпреки българския вот законът беше приет с квалифицирано мнозинство и по-късно днес ще бъде подписан официално от европейските институции - последна формална стъпка преди влизането му в сила.
Правителството не обясни в понеделник причините за решението си и затова "Дневник" изпрати въпроси, за да получи подробности за мотивите.
В отговор от Министерството на околната среда и водите съобщиха, че шест български искания не са били удовлетворени, сред тях включването на природния газ като преходно гориво до 2030 г., плавното намаляване на субсидиите за за въглища и признаването на различните изходни позиции и потенциал на различните държави да се справят с климатичните цели.
В преговорите между евроинстититуциите не са отчетени още българските виждания за въвеждане на "улесняваща рамка, тоест инструментите, включително финансирането, за постигане на поставените високи цели, при запазване на конкурентоспособността на европейската икономика и гарантиране на справедлив и социално балансиран преход", както и прилагането на технологична неутралност при трансформацията.
Освен несъобразяване с българските искания правителството има забележки и по включването в закона на разпоредби, без да е направена оценка на въздействието за ефекта от тях.
Сред тях екоминистерството посочва ограничаването на ролята на поглътителите на въглерод - процеси и обекти, които извличат повече въглероден диоксид, отколкото се отделя в атмосферата.
"Това на практика ще "накаже" държавите, запазили в значителна степен горите си, и ще подкопае усилията за тяхното опазване, възстановяване и устойчиво развитие. Това беше направено, без да има изготвена оценка на въздействието и без произнасяне на Европейския съвет", се казва в отговорите, изпратени в сряда до "Дневник".
България смята също, че поставянето на цели за отрицателни СО2 емисии след 2050 г. "не отчита неясното развитие в толкова дългосрочен план, включително и на технологии в достатъчна степен на готовност за постигането на такава цел".
Правителството не харесва и идеята за въвеждане на въглероден бюджет, с който се определя общото оставащо количество емисии парникови газове, които могат да се отделят до 2050 г. Кабинетът смята, че така "ще се получи двойно регулиране в икономиката и енергетиката чрез Европейската схема за търговия с емисии и въглеродния бюджет, което ще постави индустрията в ЕС в неконкурентоспособна позиция в световен мащаб".
Схемата за търговия с емисии на ЕС задължава производителите на електричество от изкопаеми горива и големите замърсяващи производства да купуват разрешителни за изпускане на произвежданите от тях парникови газове, като стимул да търсят по-чисти решения за дейността си.
Възражения има и към създаването на европейски научен съвет за климата. Правителството смята, че не е ясно с какво той ще допринесе към вече съществуващите европейски и международни органи, като се цитира специално Междуправителствения панел по изменение на климата - IPCC, научният орган на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.
Според Европейската комисия научният съвет ще позволи на Европа повече автономия при вземането на решения. Експертният орган трябва да се състои от 15 членове.
Във вторник български евродепутати от различни партии изразиха изненада от решението на правителството да се въздържи по ключовия климатичен закон. Според част от тях при вземането на решението са надделели опасенията на българския енергиен бизнес от предстоящия зелен преход. С изключение на представителите на ВМРО и един евродепутат от ГЕРБ българските членове на Европарламента гласуваха "за" ключовия европейски закон.
