Диворастящите орхидеи в България са над 90 вида, като 90% от тях се срещат в Родопите. В Европа броят на установените видове е около 400, казва Михаела Йорданова, ботаник и автор на книгата “Орхидеите в Родопите”.
Орхидеите или представителите на семейство Салепови са растения, чиято еволюция продължава и днес. Разнообразните им цветове са възникнали успоредно с развитието на опрашващите ги насекоми, като в някои случаи свързаната еволюция е довела до опрашването на един вид орхидея от един- единствен вид насекомо.
В Родопите най-разпространени са видовете “Обикновен салеп” и “Сърцевиден дланокореник”. Тук е и един от най-редките видове в България - “Венерината пантофка”,
чиято популация
е съвсем
малочислена
Тя достига до 50 см с от 3 до 5 зелени овални листа със заострени върхове. Съцветието е само от един цвят, много рядко - два. Венчелистчетата са червеникавокафяви. Устната е яркожълта, с едра кълбовидна форма, която прилича на дамска пантофка.
Едно от предпочитаните местообитания на орхидеите в Родопите са полуестествените сухи открити тревисти терени като пасищните и ливадни места, които са полудиви, с умерено присъствие на стопанска дейност. Други подходящи местообитания са полугорските и храсталачните райони, както и горите. В Смолян дори се срещат в някои паркови пространства.
“По-голямата част от самите орхидеи са със защитен статут на национално и световно ниво. Някои са редки, други застрашени, а трети изчезващи. Представители на нашите диви орхидеи са защитени от българското законодателство чрез различни закони, а някои са включени в Червената книга. Немалко видове имат едва по няколко находища у нас”, казва Йорданова.
В Турция
орхидеите се
използват за
напитката салеп
Тя се прави от подземните грудки на различни видове орхидеи.
Популярността на салепа в Турция е довела до сериозно намаляване на популациите на диви орхидеи. Това е и причината износът на грудки от Турция да се забрани и до това производството на салепови смески да се прави вече с изкуствени есенции. Напитката се използва като средство за прочистване на горните дихателни пътища и при пневмония, но се предлага и като любима традиционна атракция в Турция. Топлото и ароматно питие е забранено в цяла Европа, тъй като с унищожаването на грудките се унищожават напълно самите орхидеи.
Орхидеите се развиват от семе до възрастен индивид от 8 до 20 години. Някои орхидеи достигат възраст до 100-130 години.
У нас най-големите заплахи за дивите орхидеи са изчезването на местообитанията, строителството, особено по Черноморието и около курортите, неподдържането на ливадите и пасищата, пресушаването на влажни зони, изсичането на гори.
“Правят се опити за домашно култивиране на орхидеи, но това е много трудно, дори невъзможно. Те развиват симбиоза с едни микроскопични почвени гъби и при пренасянето тя се губи - гъбите умират, умира и растението. Симбиозата осигурява или подпомага изхранването им”, обяснява ботаникът.
В културни условия орхидеята е много популярно цвете. Получени са обаче със стимулатори и изкуствено заразена с гъби почва.
Според Йорданова районът на коритото на река Арда е подходящ за природен туризъм за наблюдения на диви орхидеи, тъй като по определен маршрут може да се видят няколко вида. Този тип туризъм обаче е тънка работа. Когато се водят деца и туристически групи,
трябва да
се върви по
специални
пътеки,
за да не се тъпчат.
Орхидеите с ярките си цветове и пъстрота са най-завладяващите за децата. Туровете сред природата обаче се водят от експерти, които обясняват как се казва всяко цвете, за какво се използва във фармацията и козметиката, как са багрили с него прежди родопчани и какви легенди има за него.
Друго голямо находище за наблюдения на много видове са торфените езера над Смолян. Интересна група цветя са и пчелиците, които са със странно опрашване. Цветчетата имитират женските на определен вид насекомо и опрашването се извършва от мъжките при т. нар. псевдокопулация.
