Четири окръга в южната част на Синдзян-уйгурския автономен район – Хотан, Аксу, Каши и Кезилесукерез, бяха най-бедните в цял Китай. Голяма част от тях е пустиня и липсват, каквито и да e ресурси и условия за нормален живот, често се случват природни бедствия, съобщава "Радио Китай".
През последните години обаче властите на тези окръзи, развивайки предимствата им и използвайки съвременни технологии, ускориха трансформацията на скотовъдството и земеделието, успяха да развият специфични индустрии, които помагат за увеличаване доходите на местното население.
В стъклената оранжерия на селскостопанската компания „Дунлу Шуейкун“ в околия Шулъ се отглеждат домати, дини и други култури при много добри условия. Околията се намира в близост до пустиня, климатът е суров и често има пясъчни бури, поради което земеделието тук е било крайно изостанало, неефективно и с много ниска продукция, не успявайки да задоволи дори местното търсене. И за да се справят с тази ситуация, през 2018 г. властите на Шулъ, заедно с шандунската компания „Шуейкун“ инвестираха в създаването на зона за производство на зеленчуци.
Технологиите са ключ към висококачественото и модерно земеделие и в Шулъ разбират това много добре. Ни Сянсян от управлението на зоната обяснява: „Оранжериите тук са от полузатворен тип. Нивата на топлина, влажност и въглероден диоксид в тях се регулират чрез автоматична система и са най-подходящи за отглеждане на растенията. Тук отглеждаме зеленчуци през цялата година“.
Ни Сянсян добавя, че най-важният резултат от промените в местното земеделие е повишаването на доходите. „Преди хората тук работеха на нивите, докато сега част от тях преминаха курсове за професионално обучение за отглеждане и преработка на зеленчуци и им бе осигурена работа в зоната. Преди средният доход от това, което изкарваха от нивите им беше около 2000 юана годишно, а сега месечните им заплати са по 2400 юана“, казва той. В момента в земеделската зона работят около 1100 местни жители, а прогнозите са след като тя бъде окончателно изградена да осигури 3000 работни места.
Друга околия в окръг Хотан – Цълъ, често страда от пясъчни бури. В миналото част от населението ѝ е било принудено да се мести три пъти заради настъплението на пустинята. От 70-те години на миналия век околия Цълъ реализира проект за предотвратяване на опустиняването като засажда храсти тамариск и така образува щит срещу пясъците на Такламакан.
В момента тамарискът в Цълъ е изключително важна култура за местните земеделци. Тук има база за отглеждането му, а покрай него растат също кокосова трева и ценната билка „даюн“, наричана още „женшенът на пустинята“. Всъщност в околията се отглеждат около 1600 хектара с тези две билки, а годишната им продукция надхвърля 55 милиона юана. Благодарение на тези растения много местни хора се избавиха от бедността и имат добри и стабилни доходи.
Друга компания в района – „Дзинкън Аоцун“, се занимава с отглеждането на овце, и го прави в модерни ферми, оборудвани с всички необходими условия. Скотовъдството е традиционен поминък за околия Цълъ, но отново заради суровата природа и примитивните условия от него почти не се е печелело. „Дзинкън Аоцун“ променя всичко това като въвежда в района добри породи и изгражда и модернизира над 130 кошари, създава също фуражна база, пасища за животните и други съоръжения. Днес, в околията се отглеждат 60 000 овце годишно и 200 000 агнета.
Компанията привлича местни хора на работа, както и дава агнета за отглеждане в домашни условия и след като поотраснат ги изкупува. Мениджърът на „Дзинкън Аоцун“ Уън Цюенфън обяснява: „Ние имаме предимства във въвеждането на нови породи, разполагаме с технологии и специалисти. В работата си с местните скотовъдци използваме няколко модела, като даване на животни под аренда, привличаме хора на различни позиции и други“. Според статистиката, отглеждането на овце от „Дзинкън Аоцун“ създава директно доходи на 20 000 души от около 500 местни домакинства.
Четирите южни окръга на Синдзян-уйгурския автономен район, които успяха да се избавят от бедността, развиват усилено специфични за тях производствени сектори и обогатяват бизнес моделите и практиките, така че населението им да не разчита на милостта на природата за своето препитание, а да върви по пътя към устойчивото повишаване на доходите и подобряване на живота им чрез постиженията на съвременните технологии.
