„Гоних Димитър Пенев из цяла София, защото си забрави телефона след гостуване в БНТ“, разказва водещият на „Сутрин с УЕФА Евро 2020“
Илия Илиев е част от екипа на БНТ от 2013 година. За Обществената медия е отразявал две европейски и две световни първенства по футбол, както и три олимпийски игри. На последните от тях - през 2018-а в Пьонгчанг, води ежедневното студио „Олимпийски върхове“. В момента журналистът е едно от лицата на обзорното предаване „Арена спорт“, което се излъчва всяка неделя от 12:30 по БНТ 1. Водещ е и на спортните новини, а по време на европейското първенство, всеки делничен ден влиза в домовете на зрителите като лице на предаването „Сутрин с УЕФА Евро 2020“ от 8:40 по БНТ 1. Още в началото на кариерата сбъдва мечтата на всеки спортен журналист, взимайки екслузивно интервю от футболната легенда Диего Марадона за вестник “24 часа".
- Ти си едно от емблематичните лица – водещи на спорта по БНТ. Сам ли избра професията си или тя избра теб?
- Може да се каже, че се харесахме взаимно, защото аз през целия си живот съм бил активен спортист. Започнах с футбол, но след това открих голямата си любов - леката атлетика. Дълги години бях по пистите, стигнах до националния отбор и медали от балкански първенства. В един момент обаче осъзнах, че кариерата на състезател е до време. Но по никакъв начин не исках да се разделям със спорта и в 10-и клас реших, че искам да стана спортен журналист. И така поех по този път, по който вървя вече 13 години.
- Имаш ли история от ефира, която ще помниш винаги?
- Историите са много - и забавни, и напрегнати. Сега си спомням как великият Димитър Пенев си забрави телефона след едно гостуване при мен. Гоних го из цяла София да му го върна. Ефирът е магия, която носи всякакви емоции, за които трябва да си готов. Хората не го виждат, но понякога това, което ще се излъчи, се сменя в последната секунда преди да те покаже камерата. Или пък докато обявяваш име на някой гост или колега ти се крещи в ухото "няма го, давай нататък". И ти грейваш в ефир с широка усмивка, все едно нищо не е станало. Всичко това е част от шоуто, наречено телевизия.
- Откъде идва страстта към спорта?
- От семейството и игрите пред блока. С баща ми ритахме топка по поляните, на асфалта, на плажа. После вече с приятелите ми нямаше ден, в който да не замръкнем на площадката. Събирахме се десетки деца. Тъжно е, че сега като погледна през прозореца не виждам такива.
- Освен водещ на „Арена спорт“ с Илиян Енев и на „Сутрин с Уефа Евро 2020“ ти имаш и клуб по лека атлетика. С кое те спечели този спорт?
- Леката атлетика е магия. Всеки, който е имал късмета да се докосне до нея го знае. Намерихме се сравнително късно, но имахме добро съжителство през годините. Спечели ме това, че е спорт, в който човешкото съревнование е на преден план. Няма субективни фактори, като VAR или оценки от съдии. Или си по-бърз, или не си. Или скачаш повече от другите, или не. Или хвърляш повече, или не. Спорт, в който най-чисто двама съперници могат да покажат кой е по-добър. И не на последно място - леката атлетика е спорт, който е основа на всички останали. В нашия клуб High Level Academy идват деца от всякакви спортове. Стремежът ни е да развием техните качества така, че да са по-добри и конкурентоспособни, ако тренират или просто да се движат и да са здрави в трудното ни ежедневие, особено напоследък.
- Още в началото на кариерата си успяваш да вземеш интервю от легендата Диего Марадона в Дубай. Как проби охраната му?
- Истината е, че Дон Диего беше много земен човек. Бях в Дубай на лагер с отбора ми по лека атлетика, а той беше треньор на местния Ал Уасл. Те тренираха на терена, а ние - на пистата. Заговорих го на испански и използвах паролата "Стоичков". Той се усмихна, поговорихме и се разбрахме да се видим след два дни за интервюто. Пазеха го десетки охранители, които в уречения ден се опитаха да ме спрат, но той видя и им махна с ръка да ме пуснат. Говорихме десетина минути, които ми остават спомен за цял живот.
- Делиш времето си между телевизията, леката атлетика и спорта в зала – често публикуваш снимки от фитнес или как практикуваш спорт на открито. Кога ти остава време, което да посветиш на приятели?
- Това е нещо, на което учи спортът - да си организиран и да пресмяташ времето си така, че да има за всичко. Старая се да прекарвам със семейството си всяка възможна свободна минута. Приятели около себе си имам сравнително малко, но пък са истински и проверени във времето. Да, понякога се извинявам, че не можем да излезем, защото трябва да се наспя, за да съм на сто процента готов за предизвикателства на сутринта, но винаги намираме кога да наваксаме.
- Кой мислиш, че ще вдигне купата на ЕВРО 2020?
- Ако говоря като фен, стискам палци на Германия, но професионално погледнато, според мен Италия и Франция имат най-големи шансове за успех.
