Представители на администрацията на Байдън твърдят, че избирането на хардлайнер за президент на Иран няма да се отрази на изгледите за възраждане на обгърнатата в несигурност ядрена сделка с Техеран от 2015 г. Но вече има признаци, че тяхната цел да сключат сделка среща затруднения, предава БТА.
Оптимизмът, че споразумението е неизбежно помръкна, след като последният кръг от преговорите приключи в неделя без видими белези за значителен напредък. А в понеделник, в първите си публични коментари след вота, бъдещият ирански президент Ебрахим Раиси отхвърли основната цел на Байдън за разширяването на ядрената сделка, ако преговарящите са в състояние да спасят старата. Същевременно Раиси вероятно ще засили настояването на Иран за вдигане на санкциите в замяна на придържането на Иран към споразумението, докато самият той е вече обект на санкции на САЩ за нарушения на човешки права.
"Не завиждам на екипа на Байдън", каза Карим Саджапур, старши сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги", която е съветвала много администрации на САЩ за Иран. "Мисля, че сега администрацията има силното усещане, че трябва спешно да преразгледа сделката преди Раиси и новия твърдолинеен екип да встъпи в длъжност", добави той.
Президентът Джо Байдън и неговият екип поставиха като водещ приоритет в своята външна политика завръщането на САЩ в сделката. Тя беше едно от забележителните постижения на президента Барак Обама и за нейното договаряне помогнаха съветници, които сега са в администрацията на Байдън. Докато беше президент, Доналд Тръмп де отрече от нея и се опита да я развали.
Независимо от предстоящото президентство на Раиси представители на администрацията на Байдън настояват, че изгледите за постигане на споразумение са без алтернатива. Те твърдят, че върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей, одобрил през 2015 г. т.нар. Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA), ще вземе окончателните решения, независимо кой е президент. "Становището на президента и нашето становище е, че лидер в решенията е върховният лидер", каза в понеделник говорителката на Белия дом Джен Саки. "Така беше преди изборите; така е и сега; и вероятно така ще бъде занапред", заяви тя. "Очакваме Иран де има през август същия върховен лидер, който е днес, който беше преди изборите и който беше през 2015 г., когато JCPOA бе завършен първият път", каза говорителят на Държавния департамент Нед Прайс.
Обаче надеждите за значим напредък бяха попарени миналата седмица в навечерието на иранските избори и на фона на множеството спекулации за въздействието на вота върху непреките разговори между Иран и САЩ във Виена. Дипломати и други запознати с разговорите си мислеха, че последният кръг, шести поред, може да доведе до поне осезаем резултат, даже и това да не е пълно споразумение.
Сега, когато този кръг е приключил и седмият кръг предстои да бъде насрочен, консервативният правосъден шеф на Иран Раиси категорично се противопостави на всичко друго освен почти минималното спазване на споразумението от 2015 г. от страна на Иран в замяна на вдигането на санкциите на САЩ. В публичната си изява в понеделник Раиси отхвърли категорично призивите на САЩ Иран да се съгласи на следващо обсъждане за разширяването на първоначалната ядрена сделка, така че тя да обхваща иранската програма за балистични ракети и подкрепата за групировки в региона, които САЩ определя като терористични. "Това не подлежи на преговори", каза Раиси.
Експерти по Иран са единодушни, че за Байдън ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да накара Иран да излезе отвъд ядреното споразумение. "Много съм скептичен, че когато вдигнем санкциите, те ще чувстват някакъв подтик да се върнат и да преговарят за още отстъпки", каза Саджапур. "А ако ги притиснем със санкции да се върнат на масата, те ще кажат, че ние не спазваме своята част от ядрената сделка. Отново", добави той.
Критици на ядреното споразумение поддържат тезата, че със сигнала си, че ще се откаже от отказа на Тръмп от сделката администрацията вече дала прекалено много в замяна на прекалено малко. Според тях, въпреки че Иран се е съгласил за някакви допълнителни разговори, това обещание ще се окаже безполезно.
"Напълно е очевидно, че иранците никога не се отивали с добра воля за преговори отвъд JCPOA", каза Рич Голдбърг, член на Съвета за национална сигурност при Тръмп, който възприе твърдата линия към Иран. "А сега, въпреки че администрацията получава от иранците някакви запазващи достойнството им думи за бъдещи разговори, Раиси вече каза, че те не проявяват интерес. Всичко е свършено", каза той. "Не може да се върнеш в скептичния Конгрес, при съюзниците и противниците на сделката и да кажеш, че обещанието означава, каквото означава, докато Раиси вече е казал, че вече не означава", добави Голдбърг.
Обаче представители на администрацията са убедени, че колкото и да е добра ядрената сделка, тя е недостатъчна и трябва да бъде подобрена. "Ние виждаме завръщането към отстъпчивост като необходимо, но недостатъчно. Но също виждаме завръщането към отстъпчивостта като възможност да преминем към другите дипломатически въпроси", каза Прайс и добави, че този въпрос е бил изяснен пред иранците "с недвусмислени думи"
Допълнително усложнение е това, че Раиси ще бъде първият действащ ирански президент под санкции на САЩ още преди да поеме поста. Това може да затрудни неговите официални посещения и изказвания на международни форуми, например на ООН. Саки и Прайс казват, че САЩ ще продължат да държат Раиси отговорен за нарушенията на човешките права, заради които бе санкциониран от администрацията на Тръмп.
През 2018 г. Тръмп оттегли САЩ от ядрената сделка и започна кампания за "максимален натиск" върху Иран. Тя включваше връщането на всички санкции, облекчени съгласно сделката, и добавянето на нови
