Те бяха влюбена двойка млади лекари, които отложиха сватбата си, за да спасяват животи, предаде БТА.
След като пандемията връхлетя Еквадор миналата година те качиха в социалните мрежи своя снимка как се целуват, облечени в предпазни костюми, и държащи надпис: "Днес трябваше да бъде нашата сватба, но вместо това . . . ".
Решението на Давид Валехо и Мавелин Бониля да отложат сватбата си, насрочена за 23 май миналата година, за да лекуват пациенти с КОВИД-19 в голяма обществена болница в южната част на столицата Кито, трогна много хора в Еквадор и други страни.
Втора снимка, качена по-късно ги показваше как държат надпис: "Работим за вас. БЪДЕТЕ ПРЕДПАЗЛИВИ! Не сваляйте гарда".
Само след няколко месеца обаче и двамата се заразяват с КОВИД-19.
Валехо се бори за живота си в интензивно отделение. Бониля, която проявява само леки симптоми, е потресена, когато й казват, че годеникът й има по-малко от 10 процента шанс да оцелее.
Двайсет и шест годишната Бониля каза пред АП, че се е натъжила, когато двойката качи първата снимка, обявяваща отлагането на сватбата. "Това наистина бе моята мечта. Не знам дали за всички момичета, но за мен това означаваше да напусна дома си облечена в бяло и да се омъжа за Давид. За това копнеех и мечтаех".
Здравната криза в Еквадор обаче се изплъзваше от контрол. Стотици пациенти пристигаха всеки ден в болницата за социално осигурени лица, където двамата работеха, а за болнични легла имаше дълги списъци от чакащи.
Южноамериканската страна, с население 17,4 милиона души, досега е регистрирала близо 434 000 случая на КОВИД-19 и 21 000 починали от заразата.
По нова време Валехо бе най-възрастният лекар и отговаряше за най-тежко болните пациенти. В продължение на месеци той изцяло се потопи в работата си да спасява животи, но понякога безуспешно.
"Имаше месеци, през които много пациенти починаха и това бе тежко за мен; прибирах се вкъщи и плачех", каза Валехо, който оцеля от КОВИД-19, но все още преминава физиотерапия и рехабилитация на речевите си способности, за да се възстанови. "Трябваше да се обадя на роднини, за да ги уведомя, че съм се заразил", допълва той.
През януари и двамата годеници проявиха симптоми на КОВИД-19, а състоянието на Валехо бързо се влоши. Казаха му, че ще бъде интубиран за седем дни, за да спасят живота му.
"Никога не съм се чувствал толкова уплашен", спомня си той.
Валехо каза, че е поискал писалка и лист хартия и е написал: "Аз съм доктор Давид и имам горещо желания да живея и да осъществя мечтите си". Сред мечтите му, написа той, е да се ожени, да създаде семейство и да замине за специализация в Испания. Той благодари на колегите си за усилията да го спасят.
На 17 януари той беше упоен и спомените му се губят, но изпитанието за Бониля едва започваше.
Тя си спомня, че в края на януари лекар я информирал, че "Давид е тежко болен и има само 10 процента шансове да оцелее". Тя не можеше да сдържи сълзите си, но трябваше да информира техните семейства.
Валехо все още бе в безсъзнание и в интензивно отделение на 2 февруари, на 28-ия си рожден ден. Бониля и нейните колеги медици донесоха торта и високоговорител, и му пееха "Честит рожден ден" пред болницата.
След 17 дни Валехо излезе от упойка, но прихвана вътрешноболнична инфекция, която за втори път едва не му струва живота. Отне му 30 дни да се възстанови от нея.
Младият лекар излезе от изпитанието с парализа на лицевите мускули и мускулна атрофия от продължителното обездвижване. Той си спомня, че "дори не е могъл да си вдигне ръката". Валехо комуникира с годеницата си само движейки клепачите си.
"Трябваше отново да се уча да говоря с помощта на терапия, да се уча да ходя и да правя всичко останало", каза той.
Валехо каза, че най-трудно му е било да мисли как "се е чувствала Мавелин през това време, когато е бил под упойка. Как са се чувствали родителите ми и смятам, че най-лошото е, че без да искам ги поставих в подобна ситуация".
Двойката казва, че сега очакват датата за гражданска регистрация на дълго отлагания си брак и се надяват това да се случи в края на месеца. Те планират малко сватбено тържество заради антиковидните ограничения, с участието само на най-близки роднини. В началото на юли те възнамеряват да заминат за специализация в Испания.
"Дори преди всичко това да се случи винаги съм смятал, че трябва да цениш дребните неща в живота, малките споделени моменти", каза Валехо и добави: " Сега вярвам в това повече от всякога. Да изляза на разхода, държейки я за ръка, е прекрасен момент за мен".
