„Съдебната реформа не бива да се свежда само до разговори за поредни промени в Конституцията в глава „Съдебна власт“. Тя включва редица други въпроси на по-ниско ниво, но особено важни за хората, включително осъвременяване на съдебната карта, така че да подобри правосъдието и условията за защита на правата на гражданите“. С тези думи министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов откри организираната от него широка обществена дискусията на тема „Достъпно и ефективно правосъдие чрез изработване на нова съдебна карта“.
В обсъждането се включиха представители на съдебната власт, Омбудсмана на Република България, магистрати, адвокати, професионални организации, неправителствени организации и представители на политическите партии, представени в 45-тото Народно събрание.
„Организирахме тази дискусия, защото изработването на нова съдебна карта засяга не само магистратите, но и гражданите и местната власт. Поредицата от срещи, които проведох с почти всички професионални организации в правната сфера преди няколко дни категорично потвърди този факт. Темата е важна и чувствителна. Тя предизвиква различни мнения и, както видяхме, дори протести срещу направените предложения“, обясни министърът.
„Правосъдието е твърде важно, за да се остави решаването на съдбата му само на магистратите, още по-малко само на управляващите съдебната власт“, допълни Стоилов. Той припомни, че определянето на структурата на съдилищата и териториалния им обхват рефлектира върху упражняването на други юридически професии – адвокати, нотариуси, съдебни изпълнителни и най-вече върху гражданите. При това съгласно Закона за съдебната власт ВСС няма правомощия да закрива и преструктурира съдилища без това да е съгласувано с министъра на правосъдието.
„Решението за стартиране на проект за създаване на единна информационна система на съдилищата и на съдебна карта е взето още от предишния състав на Висшия съдебен съвет в изпълнение на проект по Оперативна програма „Добро управление“. Не се притеснявам да констатирам, че начина, по който са възлагани и изпълнявани много от проектите по тази програма, не са най-добър пример за добро управление“, допълни министърът. Той изрази несъгласие защо е трябвало да се разчита на търговско дружество да изготви проект на държавна дейност. „Такова „аутсорсване“ на правомощия от държавното управление е една от причините за спадане на капацитета и отговорността на държавата през последните години“, каза още Стоилов.
След края на дискусията министърът благодари на участниците и изрази очакване, тя да продължи. „Безспорно е, че решаването на тези проблеми трябва да стане при действащо Народно събрание и при избрано правителство. Казвам правителство, а не група народни представители. Защото това е начин за освобождаване от политическа отговорност, даже за прокарване на други интереси“, заяви министърът.
Според него трябва да се запази ролята на районния съд като основен първоинстанционен съд, като в отделни случаи това не изключва обединяване на някои от тях, но не и закриване на над 50 районни съдилища, както се предлага.
„Всяка една пирамида трябва да се гради, така че на върха да има хора, които да бъдат най-подготвени и пригодни за ролята, която изпълняват. Тя не може да е обърната с върха надолу, ако искаме да е стабилна“, каза Стоилов. „Настойчивият ми призив към членовете на Висшия съдебен съвет и специално към Съдийската колегия е в предстоящите месеци да не вземат нито едно решение за закриване на районен съд и преобразуването му в териториално отделение“, каза Стоилов.
Според него има нужда от преосмисляне на системата за подбор на кадри и за изпитите за всяка една юридическа професия. В момента всяка една институция решава самостоятелно какъв да е изпита за влизане в нея.
„Дълги години изпитът за юридическа правоспособност беше едно чисто формално начинание. Неотдавна се премина към усложняване на този изпит – две фази, решаване на тестове и казуси. А сега каква е ролята му, след като за всяка една юридическа професия след това имаме отделен изпит?“, попита министърът.
Проф. Стоилов постави въпроса за ролята на конкурсите в цялата система, както и определяне на принципите за кариерно израстване. Често конкурсите в съдебната система продължават с години, което е абсурдно. Според него част от добрите съдии могат да бъдат задържани на работа на районно ниво чрез повишаване в ранг.
Той предложи бъдещия модел на съдебна карта чрез законови промени да се въведе експериментално в две-три области на страната, за да се провери практическата му пригодност и едва след това да се пристъпва към окончателно решение.
