- Тогава законът “Магнитски” още не е станал глобален и на 10 приближени на Виктор Орбан са наложени забрани да пътуват
- Преди българите само още двама души от държави в ЕС са били наказвани с цялата строгост на мярката
Преди санкциите по глобалния закон “Магнитски”, действащ от 2016 г., да засегнат българите Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков, те рядко и инцидентно са били прилагани към държави - членки на ЕС. В малко по-голям мащаб санкциите са засягали съюзници на Щатите, когато са били наложени по Раздел 7031 (с) на Държавния департамент. По принцип и по закона, и по раздела наказателни мерки се предприемат срещу
лица, замесени
в мащабна
корупция или
в тежки
посегателства
срещу правата
на човека
Последиците обаче са различни.
Докато по Раздел 7031 (с) САЩ забраняват достъпа на засегнатите лица и най-близките членове на роднинския им кръг – съпрузи и деца, до американска територия, по закона “Магнитски” се блокират активи и банкови сметки, т.е. икономическите последици са много по-сериозни.
Всъщност първият удар срещу корупцията в държава от Централна и Източна Европа е нанесен срещу 10 унгарци от близкото обкръжение на премиера Виктор Орбан. Това се случва през октомври 2014 г,. когато законът “Магнитски” все още не се прилага за други чуждестранни лица освен за руснаци, свързани по някакъв начин със смъртта на самия Сергей Магнитски в руски следствен арест.
Правозащитни организации тогава отбелязват, че наложените визови ограничения са рядко срещано действие срещу друга страна от НАТО. Западните медии говорят за “руски тип санкции”. Имената на засегнатите не са споменати, но коментарите са, че мярката издава
гнева на САЩ
спрямо унгарския
уклон към
авторитаризъм,
корупционните практики, както и благосклонното отношение към Русия по време на кризата с Украйна.
Оттогава, въпреки че Будапеща многократно е била сочена с пръст за посегателства над принципите на правовата държава и върховенството на закона в ЕС, тя повече не е попадала в полезрението на нови американски санкции.
За първи път в ЕС глобалният закон “Магнитски” е приложен срещу бизнесмена от Словакия Мариан Кочнер. През октомври 2019 г. той е обвинен в “участие в сериозно погазване на човешките права” заради предполагаемото поръчителство на убийството на журналиста Ян Куцияк, което разтърси страната. Според американския доклад бизнесменът заплашвал Куцияк и наел бивши агенти на тайните служби, за да го следят непосредствено преди убийството му. По това време 27-годишният Куцияк разследвал участието на Кочнер в корупционни схеми и пране на пари. Репортерът беше застрелян заедно с годеницата си в дома им в селце близо до столицата Братислава през 2018 г.
През 2020 г.
Кочнер беше
оправдан на
първа инстанция
по делото за поръчителство. Той получи само 5000 евро глоба за незаконно притежание на оръжие. Убийството на Куцияк предизвика масови протести в Словакия и доведе до падането на правителството на социалдемократа Робърт Фицо. В началото на 2021 г. словашкият бизнесмен получи присъда от 19 г. затвор по друго дело за измама.
Вторият случай на гражданин на ЕС, санкциониран съгласно закона “Магнитски”, е от Латвия и е за корупция в големи размери. През декември 2019 г. САЩ
санкционират
латвийския
олигарх Айварс
Лембергс
заради доказателства, че е отговорен за злоупотреби и присвояване на различни държавни и частни активи, корупция, свързана с държавни поръчки, раздаване на подкупи. Лембергс е дългогодишен кмет на град Вентспилс и като такъв е бил обвиняван в пране на пари и злоупотреба с власт.
Той употребявал влиянието си, за да осигурява на определени хора високи управленски позиции, а на други пречел да се издигнат. Подкупвал хора от съдебната система и полицията.
Румънски политик също стана обект на американски санкции, макар по силата на Раздел 7031 (c). През септември 2019 г.
американска
виза бе отказана
на лидера на
румънските
социалдемократи
Ливиу Драгня и двете му деца.
Дълго време Драгня бе смятан за един от най-могъщите хора в родината си и макар да не успя да стане премиер, дърпаше конците като шеф на долната камара на парламента. Прочу се и с яростния си конфликт с бившата шефка на антикорупционната агенция и настояща европейска главна прокурорка Лаура Кьовеши. Забраната на Драгня за пътуване до САЩ бе наложена след потвърждаване на присъдата му от три и половина година затвор за корупция в Румъния.
Като се изключи Русия, заради която всъщност бе създаден законът “Магнитски”, представители и на други европейски държави извън ЕС са били наказвани. Сред тях е молдовският олигарх и бивш лидер на Демократическата партия Владимир Плахотнюк, на когото в средата на януари 2020 г. САЩ забраниха достъп до територията си по силата на Раздел 7031 (с) “за корупционни действия, подкопали правовата държава и накърнили сериозно независимостта на демократичните институции в Молдова”.
Най-известният молдовски богаташ, заподозрян във връзка с кражбата на века – изчезването на 1 млрд. долара от няколко банки в страната, – избяга от родината си през юни 2019 г., използвайки различни фалшиви самоличности. Появи се информация за присъствието на олигарха в САЩ поне веднъж след налагането на санкциите срещу него, твърди радио “Свободна Европа”.
Държавният департамент наказа и кмета на албанския град Дуръс Вангюш Дако и семейството му. Причината пак бе участие в крупни корупционни схеми. Същото се случи през 2018 г. с бившия албански главен прокурор Адриатик Лала.
През декември 2019 г. Вашингтон блокира пътуванията до САЩ и на 9-има сърби, свързани с крупния оръжеен търговец Слободан Тешич. В продължение на 10 г. Тешич бе в наказателен списък на ООН за нарушаване на санкциите за износ на оръжие за Либерия.
В този контекст попадането на трима българи и 64 фирми под ударите на закона “Магнитски” и на още трима по Раздел 7031 (с) на Държавния департамент е нещо безпрецедентно за държава от ЕС. На въпроса
защо сега и защо
точно България,
пред “Свободна Европа” Донатиен Руи от Центъра за международни и стратегически изследвания във Вашингтон изтъква изключителната решителност на администрацията на Джо Байдън да постави корупцията на масата като външнополитически проблем и да я превърне в двигател на политиката си. Миналата седмица бе публикуван меморандум на президента, с който се дават 200 дни на всички служби по сигурността да подготвят планове как да се противодейства на корупцията в различни части на света.
“От една страна, България в момента се намира в чувствителна и силно нестабилна политическа ситуация в навечерието на предсрочни избори. От друга, проблемът съществува от много години и е изключително дълбок”, казва Руи. Освен това по думите ѝ
САЩ опитват да
накарат своите
партньори от ЕС
да се задействат
Европейският еквивалент на закона “Магнитски”, който влезе в сила в края на миналата година, не санкционира случаи на корупция, а само на нарушаване на човешките права.
Може би това обяснява донякъде липсата на реакция по един от големите скандали в момента - този с обвиненията в измама с евросредства срещу самия чешки премиер Андрей Бабиш. В началото на юни 6-годишното разследване срещу него приключи и полицията предаде на прокуратурата над 34 000 страници с доказателства.
Разследването целеше да установи дали една от компаниите на милиардера е получила незаконно евросубсидии за около 2 млн. евро преди повече от 10 г. През 2019 г. прокуратурата реши да не съди чешкия премиер и делото беше върнато за доразследване.
Междувременно главният прокурор на страната Павел Земан, който възобнови разследването за Бабиш преди две години, подаде оставка и заяви, че вече не може да търпи натиск от правосъдния министър Мари Бенесова. Срещу нея и срещу Бабиш многократно бяха организирани протести, окачествени като най-мащабните след падането на комунизма. Засега обаче случаят си остава изцяло вътрешнополитически.
Друго възможно обяснение за насочване на погледа към България в този момент е, че след години на занемаряване по времето на Тръмп днес
САЩ отново
гледат на
Балканите като
на стратегически
регион
Това е отразено и в подписаната в сряда от Байдън заповед, в която се предвижда блокиране на всякакво имущество в САЩ, притежавано или контролирано от всяко лице, отговорно или съучастник в дейности или политики, които застрашават мира, сигурността, стабилността или териториалната цялост на която и да е област или държава от Западните Балкани. Тя се прилага за лица, които американските власти определят като подкопаващи демократичните процеси или институции, както и за въвлечени по какъвто и да е начин в корупционни дейности в региона.
В този контекст е още по-обяснимо защо САЩ санкционираха и двама представители на Държавната агенция за българите в чужбина – бившия ѝ шеф Петър Харалампиев и бившия главен секретар Красимир Томов, заподозрени в търговия с български паспорти. Преди седмица Държавният департамент е предупредил България, че ако иска отпадане на американските визи за българските граждани, трябва да прекрати незаконните схеми при предоставянето на български паспорти на чужденци, пише “Юроактив”.
