Ако голямото количество пари, изпомпвано от най-развитите страни, е движеща сила зад световната инфлация, продуктите, произведени в Китай, служат като „котва“ за стабилизиране на ценовите повишения, каза Гуо Шуцин, председател на Държавната комисия за банково и застрахователно регулиране, на 13-то издание на шанхайския форум „Лудзядзуей“, предава радио Китай.
За разлика от някои развити страни, Китай избягва да използва „потоп“ от стимулиращи мерки, когато засилва корекциите на макроравнище, отбеляза той, давайки като пример целеви парични и фискални политики за разрешаване на предизвиканите от пандемия икономически последици, включително намаляване на данъци и такси, намаляване на лихвените проценти и емитиране на специални държавни облигации.
Миналата година китайските финансови институции са спестили на реалната икономика 1,5 трилиона юана (234,48 милиарда долара), докато намаляването на данъците и таксите за предприятия и физическите лица е надвишило 2,5 трилиона юана. В същото време банките са отпуснали нови заеми на стойност 19,6 трилиона юана през 2020 г., което е ръст от 12,8% на годишна база.
„По-важното е, че нашите политики за реагиране на COVID-19 доведоха до доста добри резултати“, каза Гуо.
За да се справят с шока от пандемията, някои развити страни въведоха драстични стимулиращи политики с бърза фискална експанзия и безпрецедентно облекчаване на ликвидността. Тези политики могат да помогнат за стабилизиране на пазара в краткосрочен план, но техните странични ефекти, включително скок на финансовите активи и цените на имотите, сполетяха всички, отбеляза Гуо.
Той също така призова за непрекъснати усилия за предотвратяване на финансовите рискове в Китай, като посочи, че усилията трябва да бъдат насочени към справяне с необслужваните кредити, регулиране на банкирането в сянка и минимизиране на инвестиционните рискове от финансови деривати.
