Тежки въпроси за катастрофата край Шабла поставят авиационни специалисти
Възможно е самолетът, пилотиран от майор Валентин Терзиев, да се е взривил над водата, след като е намерен биологичен материал. Най-вероятно може да е ракетата, закачена на крилото на изтребителя.
Така авиационни експерти и летци коментират версията за избухването на МиГ-а над морето. В противен случай според тях, ако изтребителят се е гмурнал, е щяло да бъде запазено тялото на летеца. За намерените останки съобщи по-рано днес началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
"Каквото и да говорим, човекът го няма, а грешките са много", смятат дългогодишни специалисти и авиатори.
Втората теза според тях за инцидента е, че повече от 30 г. не е провеждана парашутна подготовка над море и не е оттренирано технологично катапултиране над вода. Особено, когато летецът вижда, че навлиза в морето. Тогава той даже трябвало да се освободи от парашута, като махне презрамките, които го държат за пилотската седалка. В противен случай, като се навлажни парашутът, ставал като котва и летецът не можел да изплува.
Авиоексперти на този етап определят като фантазия някои твърдения, че изтребителят можело да е поразен от ПВО. По-скоро имало друг факт, който трябвало да се разследва. Става дума за радиолокационното осигуряване на стрелбите в Шабла. Пита се дали е имало допълнителни радари освен дежурните по график.
"Примерно, от 12 през нощта до 02,00 ч дежури еди кой си радар над Братово, друг над Плевен и т.н. Те формират радиолокационно поле. Като минава самолет през това поле, той се вижда на екрана и щурманите вземат решение, ако има наши самолети във въздуха какво да правят. Въпросът е дали към нормалния дежурен радар, който е работил по това време, са били включени по заповед допълнителни, за да осигуряват стрелбите в Шабла", пита опитен авиоинженер. И смята, че тези въпроси чакат отговори. Важно било да се знае дали тези радари са трикоординатни, които измерват широчина, дължина и височина. Без тях не можело да се засече бързото падане на мишената над морето.
Отговори дължали и наземните специалисти, тъй като управлението на самолета става от команден пункт, в който стоят диспечери. Те имат пред себе си изнесени екрани от радар и наблюдават къде е изтребителят, имат пряка връзка с летеца и го насочват.
"Големият въпрос е управлението на полета от земята - какво е било, кой го е правил, въз основа на информацията от кой радар", допълват експерти. И посочват, че по принцип на Запад, когато се правят такива полети, се осигуряват от три самолета. Единият пускал мишената, оттеглял се настрани и играел ролята на контрол - заснемал всичко. Вторият удрял мишената, а третият бил наблюдаващ, спасителен и насочващ. Ако нещо не е наред, той предупреждавал стрелящият да не го прави.
Всичко, каквото е правил майор Терзиев, било тренирано често и многократно в българската авиация преди. А в последните години било загърбено с оправданието за финансов недостиг.
