Минималната работна заплата трябва да стане през 2025 г. 1239 лв., а средната 2462 лв. Искането е за минимална заплата 764 лв. през 2022 година, а средна- 1729 лв., през 2023 г.- минималната да е 897 лв., а средната 1945 лв., през 2024 г. - 1054 лв. минимална, а средна -2188 лв. Това обявиха от КНСБ.
Според синдиката това ще ни осигури постигането на съотношение минимална - средна работна заплата 50 на сто към 2025 г. Очакванията са поне половината от наетите работници и служители да получават "заплата за издръжка" към 2022-2023 г., а минималната работна заплата да достигне "заплатата за издръжка" към 2025-2026 г. За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Според КНСБ този инструмент за България ще стимулира и преговорите по изработването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната.
КНСБ призовава политическите сили, бъдещите парламентаристи и членове на правителството, както и настоящите депутати в Европейския парламент, да подкрепят директивата и синдикалните предложения (на КНСБ и на ЕКП) за усъвършенстване на нейните текстове във финалния вариант. От КНСБ искат ясни ориентири за принципите и критериите за формиране и динамика на минималната работна заплата. Според синдиката за България това означава ускорено нарастване на минималната заплата, с оглед достигане в средносрочен план на съотношение 50 на сто от средната работна заплата за страната.
Успоредно с това размерът на минималната работна заплата постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота. КНСБ настоява, докато не бъде постигнато съгласие между социалните партньори за договаряне на надграждащи минимални заплати по икономически дейности и професионално-квалификационни групи, системата от минимални осигурителни доходи да не бъде отменяна, нещо повече - силно подценените с времето прагове, неестествено гравитиращи около минималната заплата, да бъдат актуализирани съобразно ръста на осигурителния доход за съответните дейности и групи. С оглед изпълнението на обвързващия критерий на Директивата - достигане на 70 процента покритие на наемния труд с колективни трудови договори България трябва да извърши необходимите законодателни промени и да набележи мерки за поетапно постигане и устойчивост при реализирането на целта, смятат от КНСБ.
От синдиката отново поискаха възлагането на обществени поръчки и отдаване на концесия да бъдат обвързани с критерий за сключен КТД, а работодателите с установени нарушения на синдикални права и/или отказ от колективно договаряне да бъдат отстранявани от участие в тях. От КНСБ искат ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 10 на сто), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15 на сто годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки, първо - еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд) и второ - ежегодната им актуализация съобразно ръста на средната работна заплата за страната. КНСБ продължава да отстоява правата на работниците и служителите, свързани с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, договаряно като процент от основната заплата по основен трудов договор, като изисква от управляващите да не подминава с мълчание агресията към това възнаграждение, чиято роля в условията на застаряваща работна сила по разбираеми причини ще се повишава, заявяват от КНСБ.
