Тази седмица руски служител по сигурността заяви, че Москва е използвала военноморските и въздушните си сили, за да прогони британския военен кораб "Дракон" от акватория, която Русия разглежда като свои териториални води миналия октомври, близо до анексирания от Русия Крим. Владимир Путин анексира полуостров Крим от Украйна през 2014 г. след военното нападение над региона. Този ход предизвика санкции и осъждане от западните страни, пише британското издание Daily Express.
Подобна, но по-малко враждебна ситуация се случи сравнително наскоро тази година, когато Русия „заля“ западната си граница с Украйна със 100 000 войници.
После всичко се успокои.
Професор Джулиан Линдли-Френч, уважаван стратегически анализатор и съветник по отбраната, обаче заяви, че се страхува, че Русия почти е достигнала точката, в която ще почувства натиск да „загуби или използва“ огромния военен потенциал, който е натрупала през десетилетията.
Анализаторът е съавтор на изследването „Бъдеща война“, излязло наскоро, което анализира как САЩ и Европа могат да консолидират военните сили в лицето на нарастващите заплахи от страни като Русия и Китай и да се справят с нови и усъвършенствани методи за водене на конфликти.
Руските въоръжени сили са едни от най-големите в света с около милион активни военнослужещи.
Москва разполага и с най-големия запас от ядрени оръжия с бюджет само за за 2020 г. от около 61,7 млрд. долара.
Ето какъв е мащабът на руските сили, за който професор Линдли-Френч говори в Daily Express, публикува "Фокус": „Това, което ме тревожи за руските въоръжени сили и тяхното изграждане в момента е, че те са инвестирали огромни ресурси в изграждането и модернизирането на въоръжените сили, но същността на модернизацията е, че в един момент тези оръжия са модерни, но след това идва момент, когато те остаряват.
За една автокрация като Русия, изкушението винаги е да се използва сила, когато тя е на върха си, и това е заплахата, към която се насочваме, когато наближаваме кулминацията на руската военна програма за модернизация.
В един момент ще бъде изкушаващо да го използва или да го загуби, защото Западът ще отговори и когато ние отговорим, ние винаги ще бъдем по-способни да развиваме съвременни военни сили “.
На границата с Украйна, въпреки съобщението на Владимир Путин, че планира да изтегли войски, руските войници и военна техника останаха до средата на май.
Натрупването на сили се състоя на фона на засилени военни действия в размирните източни райони на Украйна - Донецк и Луганск.
Там украинските правителствени сили се борят с неофициално подкрепяни от Русия сили, откакто бунтовниците завзеха територията през април 2014 г.
Като част от меката агресия руските военни части също проведоха учения в Черноморския регион на Крим.
Съвсем наскоро страната се противопостави на Обединеното кралство, като предостави помощ на Беларус, след като президентът Александър Лукашенко беше обвинен в отвличане на полет на Ryanair с опозиционния активист и журналист Роман Протасевич на борда му.
След този инцидент бяха наложени санкции срещу Беларус в допълнение към въведените през 2004 г.
Русия защити Беларус, а анализаторите предполагат, че Москва ще се възползва от по-нататъшното отчуждаване на страната от Запада.
Русия нарече скандала, предизвикан от това задържане, "шокиращ" и обвини Запада в двойни стандарти.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова написа във „Фейсбук“ в понеделник: „Шокиращо е, че Западът нарича инцидента във въздушното пространство на Беларус „шокиращ“.“
След това Русия предостави на президента Лукашенко два заема на стойност 500 милиона долара, след продължилите три дни разговори между президентите на двете страни.
