ВКС връща на САС за ново разглеждане делото срещу охранителя Петко Еленков за умишлено убийство през 2013 г. в депото на гара „Подуяне“ на 16-годишния Велин Д. и за средна телесна повреда на 14-годишния Камен Я.
С Решение № 130/25.05.2021 г. по наказателно дело № 575/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивното решение от 02.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 1078/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по протест и по жалби на подсъдимия Петко Е. и на повереника на единия частен обвинител и граждански ищец.
С присъда на Софийския градски съд по н.о.х.д. № 2292/2015 г. подсъдимият е признат за виновен в това, че: на 02.03.2013 г. по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, умишлено умъртвил Велин Д., поради което на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 години; по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, причинил на Камен Я. средна телесна повреда, поради което на основание чл. 131, ал. 1, т. 9 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца; като държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, не взел необходимите мерки, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
С решението на САС присъдата е изменена и са намалени наложените наказания: за убийството – на 5 години „лишаване от свобода“, а за причинената телесна повреда – на 1 година „лишаване от свобода“. Определено е едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“. Съдът признава подсъдимия за невиновен по обвиненията в частта да е действал със средство, опасно за живота на мнозина. Присъдата е потвърдена в останалата част.
Съдебният състав на ВКС намира касационните жалби за частично основателни. В мотивите се посочва, че въззивният съд дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това. В жалбите от защитниците на подсъдимия до апелативния съд са изложени многобройни аргументи по отношение липса на доказателства за присъствие на Петко Еленков на местопроизшествието, за доказателствена необезпеченост на извода на първата инстанция за вземане от негова страна и последващо връщане на средството на престъплението – пушка „Маверик“, за противоречие в показанията на част от свидетелите, засягащи описание на извършителя в разпитите им непосредствено след случилото се, с посочване на характерен белег на лицето му (мустаци), непритежаван от Петко Е., за неправилното възприемане от решаващия съд, че извършените огледи на местопроизшествието са на различни места, а не, както твърди защитата, е налице единствено допълнителен оглед на идентично местопроизшествие, при който са намерени и иззети пластмасова тапа от ловен патрон, части от концентратори и зелена гилза от ловен патрон, както и черна шапка.
Отговор на тези поставени на вниманието на въззивния съд въпроси от защитата не е получен. „Изясняването на тези обстоятелства е от значение при преценката за съпричастността на подсъдимия към деянието въпреки наличието на други доказателствени източници, сочещи на неговото присъствие на местопроизшествието, а и има отношение към позицията на съда както за предхождащото поведение на подсъдимия, така и за субективното му отношение при осъществяване на деянието“, се казва в решението на ВКС.
Извън вниманието на съда са останали възраженията на защитата за твърдения на поемните лица, че не са наблюдавали действията на извършващите това процесуално-следствено действие, което водело и до опорочаването му, отбелязват още върховните съдии. В атакуваното решение не е налице и отговор на наведените доводи за липса на доказателства процесното оръжие и боеприпаси да не са били съхранявани по установения ред и за възможност за държането им и от други лица, с които подсъдимият пребивавал в домакинството – неговата съпруга и син. Атакуващите първостепенната присъда страни не са получили отговор и на възраженията си, че осъщественото от Петко Еленков не покрива признаците на състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК (убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина), а на тези по чл. 122 НК или чл. 124 НК (причиняване на смърт по непредпазливост).
В решението на САС са изложени неубедителни аргументи за възприетата от апелативния съд форма на умисъл на подсъдимия Петко Е. при извършване на посегателствата. Приемайки, че деянието е извършено от подсъдимия при евентуален умисъл, съдът не си е дал сметка за разстоянието, от което са произведени изстрелите – 20 метра от неговото местоположение до това на пострадалите, установените поражения в тялото на Велин Д., където са позиционирани жизненоважни органи, предходен и настоящ опит на подсъдимия при боравене с оръжия и конкретно с инкриминираното, изстрелващо ловни патрони, снарядени със сачми, отличаващи се с голяма разпръсквателна способност, множественост и разрушителна сила, обсега на поразяване на този тип оръжие, целенасочеността на изстрелите в телата на пострадалите. Според върховните съдии, ако бе съобразил тези обстоятелства и бе извършил тяхната задълбочена преценка, то въззивният съдебен състав би достигнал до други изводи както по отношение на приложимото право, така и по отношение размера на наложените на подсъдимия наказания.
Тричленният състав на ВКС приема, че посочените пропуски в оценъчната дейност на контролирания съд, представляващи по своята същност липса на мотиви, определят и наличието на касационно основание, водещо до отмяна на решението на САС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на констатираните нарушения на процесуалните правила, като в рамките на повторния въззивен контрол следва да бъде извършена и повторна преценка относно приложимите наказания, съобразно с наведените съображения от страните.
