През 2020 г. е бил най-слабият темп на строителството - изградени са едва 16 км нови
През 2020 г. дължината на магистралите в България за първи път прехвърли 800 км и вече е 806. Но в годината на пандемията е бил най-слабият темп на изграждането им, в експлоатация са влезли едва 16 км нови аутобани, показват данните на НСИ за републиканската пътна мрежа, публикувани в петък.
Тези 16 км нови магистрали се намират само в Софийска област, т.е. очевидно става дума за пуснатия през годината участък от магистрала “Европа” между Сливница и Драгоман. Аутобанът, който свързва околовръстното на столицата с ГКПП “Калотина”, трябва да бъде дълъг 48 км, като недовършен от него остава само участъкът от Сливница до връзката с околовръстното. На 9 април в АПИ бяха отворени офертите на кандидатите, които са общо 19 на брой, обединени в 10 оферти, но до скорошната смяна на ръководството на агенцията нямаше съобщение кой е избран.
Нарастването на дължината на магистралите през 2020 г. е едно от най-слабите за последните години. Единствено през 2017 г. се е получило така, че през всичките 12 месеца в експлоатация е влязъл само 1 километър магистрала. Обичайно се построяват между 25 и 40 км годишно.
През 2020 г. са построени и 17 нови километра първокласни пътища. По-любопитното обаче е, че дължината на пътищата без никаква настилка непрекъснато се увеличава през последните години и на практика към края на 2020 г. такива са били 318 км. Става въпрос не за черни пътища в горски местности или из високите части на планините, а за такива извън населените места, които са част от републиканската пътна мрежа и за които важат правилата за движение по пътищата. Те може и да са имали някога настилка, но с течение на времето тя е била напълно унищожена, а нова не е положена.
Само десетина години по-рано дължината на такива пътища е била около 200 километра общо, но с течение на времето тя се увеличава.
У нас според данните има и незначителни километри пътища с друга настилка освен асфалтова. Пътищата с паваж са едва 36 км, разпределени равномерно из цялата страна. Само двайсетина години по-рано те са били към 200 километра. Има и 109 километра с трошено-каменна настилка и едва 23 км с баластра, които се намират само в областите Кюстендил и Благоевград. Всички останали участъци от републиканската пътна мрежа, която е близо 20 хиляди километра, е с асфалт, но данните на НСИ не отчитат състоянието на този асфалт.
1995 г., откогато НСИ има данни за пътищата, е заварила България с едва 314 км магистрали. Очевидно това са били “Тракия” от София до Пловдив и двете части на “Хемус” откъм столицата и откъм Варна. Цяло десетилетие те са били почти толкова и минават 400 км едва през 2007 г., откогато започва по-ускорено изграждане. Най-силните години са 2012 и 2015. През 2012 г. са влезли в експлоатация към 80 км от магистрала “Тракия”, сред които попада и злополучната отсечка с нагънатия асфалт между Оризово и Стара Загора, която сега се ремонтира.
Друга такава силна година е 2015-а, когато стават готови 124 км магистрали. Тогава “Тракия” бе довършена изцяло до Бургас и влезе в експлоатация магистрала “Марица” и няколко отсечки от “Струма”. От 2015 г. насам обаче темпото е далеч по-слабо и на практика до миналата година дължината на магистралите не бе минала общо 800 километра.
