Германия за първи път призна, че е извършила геноцид срещу етносите хереро и нама в Намибия по време на колониалната ера и съобщи, че ще изплати на страната над 1 милиард евро под формата на помощи за развитието й, предаде Франс прес.
"Ще определим сега официално тези събития за това, което те са от днешната гледна точка - а именно геноцид", заяви германският министър на външните работи Хайко Маас.
Той приветства постигнато споразумение с Намибия след продължили пет години преговори относно събитията, станали в тази африканска територия, колонизирана от Германия между 1884 г. и 1915 г.
Германските колонизатори убиха десетки хиляди представители на етническите общности хереро и нама по време на масови избивания между 1904 г. и 1908 г., смятани от много историци за първия геноцид на 20 век.
"В светлината на историческата и морална отговорност на Германия ние молим за прошка Намибия и потомците на жертвите за извършените жестокости", се казва в изявлението на Маас.
В знак на признание на огромното страдание, причинено на жертвите, европейската страна ще подкрепи възстановяването и развитието в Намибия чрез програма за финансова помощ в размер на 1,1 милиарда евро, пояснява Маас. Той уточнява, че не става дума за обезщетения на юридическа база и че това признание не проправя път към никакви законови искания за компенсации. Сумата ще бъде изплатена за период от 30 години, според източници близки до преговорите и ще трябва да е приоритетно от полза на потомците на двете етнически общности, пострадали от жестокостите.
Престъпленията, извършени по време на колониалната епоха тровят от много години отношенията между двете страни. "Не можем да теглим черта на миналото. Признанието за грешката и искането на прошка са обаче една значима стъпка, за да се преодолее миналото и да изградим заедно бъдещето", допълва Маас.
В желанието за помирение през 2019 г. Германия предаде на Намибия тленните останки на избити членове на племената хереро и нама, а държавният секретар за външните работи Мишел Мюнтеферинг тогава поиска прошка от цялото си сърце. Този жест обаче беше възприет като определено недостатъчен от потомците на жертвите и намибийските власти поискаха официални извинения и репарации. Германия на няколко пъти се противопостави, споменавайки за милионите евро помощи за развитие, изплатени на Намибия от нейната независимост през 1990 г. Но в крайна сметка се стигна до настоящото развитие на нещата и до признанието днес.
Племето хереро сега съставлява около процента от населението на Намибия срещу 40 процента в началото на 20 век. Лишено от земите си и от добитъка си, племето се разбунтува през 1904 г. срещу германските заселници, като се стигна до смъртта на около 100 от тях. Германският генерал Лотар фон Трота бе пратен да потуши бунта и той разпореди избиването на представителите на хереро. Племето нама пък се разбунтува година по-късно и последва същата съдба.
Общо най-малко 60 000 хереро и около 10 000 нама изгубиха живота си между 1904 г. и 1908 г. Германските колониални сили използваха геноцидни тактики - масови избивания, заточение в пустинята, където хиляди мъже, жени и деца измряха от жажда, или пък изпращане в концентрационни лагери, като този на печално известния Остров на акулите.
Тленни останки, по-специално черепи на жертвите, пък бяха пратени в Германия за научни изследвания с расов характер с цел да се докаже превъзходството на бялата раса. На такива изследвания се е посвещавал например германският лекар Ойген Фишер, работил на Острова на акулите, чийто писания са повлияли на Адолф Хитлер.
