Всяко правителство си има звезда, която произвежда голям шум - до иначе тихия служебен премиер има вице и вътрешен министър, чието име дълго ще се помни - Бойко Рашков
Всяко правителство има своята ярка личност, остър камък и звезда, която светкавично се завъртя в устата на хората. Произвежда новини, привлича внимание с енергия, рязък език, способност да воюва на няколко фронта и да печели врагове.
Явно в служебното правителство на Стефан Янев това ще е силовият вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков. За разлика от служебния премиер, чийто глас почти не се е чул, а и все още има министри, чиито имена и физиономии не могат да се запомнят, бившият следовател хич не си поплюва. Той действа с такъв замах, сякаш ще стои на този пост не броени месеци, а най-малко четири години.
Рашков даде поредица от интервюта. Заради казаното в едно от тях си навлече гнева на медиите, а в това, което го предшестваше, съобщи, че шефовете на ДАНС и разузнаването са излезли в дълги неплатени отпуски чак до септември. Отзвукът ги принуди да си ги оттеглят.
Ден-два след като влезе в сградата на ул. “6 септември”, Рашков започна кадрови промени в МВР, които представи като “смяна на тези, които не се справят с работата”. За има-няма 30 часа два пъти отиде в Пловдив, изиска на бюрото му да бъдат всички преписки за полицейско насилие около протестите. Даде заявка, че в следващите дни ще има и още промени, обеща още новини.
“Ако бяхте се запознали
с моята биография,
нямаше да ми задавате
този въпрос”
- така гневно отговори на водещите на сутрешния блок на Би Ти Ви, които имаха “неблагоразумието” да го попитат дали познава МВР и ще се справи ли като министър.
“Той е много организиран, строг и взискателен. Като шеф в следствието поставяше постоянно задачи, слагаше срокове за изпълнението им и държеше да се спазват. Малко е избухлив, на моменти е рязък, но не е пристрастен - да предпочита едни пред други”, описва го бивш негов колега следовател.
“Бях остър със състава”, сам призна в четвъртък след срещата с полицаите в Пловдив.
Рашков е роден на 28 септември 1954 г. в благоевградското с. Огняново. Завършва право през 1981 г. и започва работа като следовател в Трето РПУ. По онова време следствието е в системата на МВР и се слави с големия професионализъм на своите кадри. В годините преди 1989 г. у нас идвали дори съветските криминалисти, за да почерпят опит. И въпреки всичко негативно, казано за онова време, всъщност възрастни юристи твърдят, че комунистическата власт никога не се е бъркала в разследванията на престъпления.
Характерно за юристите от поколението на Рашков е изключителното познаване на правото, но и уважението към законите.
Къде всъщност го заварва 10 ноември 1989 г., разказва самият той в “24 часа” преди 15 години. Интервюто е по повод на филма “Разследване” на Иглика Трифонова, направен по дело за братоубийство с електрически ток, по което Рашков е работил.
“Интересното е, че признанието за най-важните факти в това разследване стана точно на 10 ноември 1989 г., докато течеше пленумът на ЦК на БКП, на който беше свален Тодор Живков. Бях следовател към МВР и ни казаха да не напускаме работните си места след 17 ч заради политическо мероприятие. € Тогава реших да изведа заподозрения от килията и да разговарям с него. Той направи признанието”, спомня си Рашков за този паметен 10 ноември.
През 1992 г. става зам.-директор на тогавашната шефка на Националната следствена служба Ани Крулева. Бивши следователи си спомнят, че Крулева давала много висока оценка на работата му. После малко им се влошават отношенията. Името на Рашков става известно тогава най-вече като следователя, който работи по делото за прочутата танкова касета. Това е онази касета, на която режисьорът Евгений Михайлов записва митинга пред парламента на 14 декември 1989 г. На нея се чува реплика на президента Петър Младенов, която звучи като “Най-добре танковете да дойдат”. И до днес не е ясно казано ли е, или не. Младенов винаги е отричал. До смъртта си твърди, че е изрекъл: Най-добре е Станко (Станко Тодоров - б.р.) да дойде”. Така или иначе разследването не установява истината. Рашков израства в кариерата. През 1995 г. с 20 от общо 24 гласа ВСС го избира за шеф на Националната следствена служба и става седмият ѝ началник от създаването ѝ през 1979 г.
“Той успя да впечатли Иван Татарчев (тогавашния главен прокурор - б.р.), който го посочи за свой приемник”, спомня си бивш магистрат. На 18 ноември 1998 г. ВСС го избира за обвинител №1. Президентът Петър Стоянов не подписва указа. Синьото мнозинство спешно променя Закона за съдебната власт. Мандатът на ВСС е прекратен и се избира нов, който посочва за главен прокурор Никола Филчев. Рашков оглавява новата Специализирана следствена служба (тогава така се нарича НСлС - б.р.). Започва времето на конфликта Рашков - Филчев.
През 2001 г. главният прокурор организира проверка на Специализираната следствена служба. Тя показва, че службата не е била натоварена. Рашков отвръща на удара, като съобщава, че за цялата година Филчев им е възложил само 21 дела, за да има аргумент да ги закрие. Притискан от проверки, напуска следствието и влиза в политиката за 4 години като депутат от левицата.
Любопитна подробност е, че по-късно пътищата на Филчев и Рашков се преплитат в юридическия факултет на УНСС. Единият е професор, другият - доцент в една катедра. На терена на университета работят добре и нямат конфликти.
Друг негов враг от онзи период е тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев. Вероятно една от причините е близостта на Рашков с Татарчев. Другата обаче е, че двамата приемат различни методики за отчитане на престъпленията. Освен това Рашков се обявява против разширяването на правомощията на полицията в Закона за МВР. Според него тогава те щели да застрашат правата на гражданите. През 2005 г. се връща в националното следствие като шеф на отдел. През живота си не е бил нито адвокат, нито прокурор. Винаги е работил като следовател. За кратко става и зам.-министър на правосъдието.
През 2013 г. оглавява бюрото за контрол на СРС по предложение на левицата. През 2017 г. обяви: Националното бюро за контрол на СРС не може да гарантира напълно на гражданите, че е в състояние да ги защити от произвол. Бюрото сезира ВСС, главния прокурор, министъра на вътрешните работи и ДАНС за нарушенията, но те реагират с мълчание.
И си навлече отново гнева на много хора. Не го избраха за втори мандат.
