Над 1,4 млн. европейци са се подписали под искане животните в стопанствата да бъдат отглеждани на свобода
Фермите в ЕС ще бъдат изправени пред гигантско “бягство от затвора”, ако гражданската инициатива “Край на ерата на клетките” успее да постигне своята основна цел - селскостопанските животни да не могат повече да бъдат отглеждани, затворени зад решетки.
В средата на април представители на гражданската инициатива
бяха поканени
в Европейския
парламент на
изслушване,
в което участваха не само евродепутати, но също и фермери, учени и представители на Европейската комисия, сред които и заместник-председателката на комисията Вера Юрова, както и еврокомисарката по здравеопазване и хранителна безопасност Стела Кириакидис.
“Приветствам и поддържам тази инициатива. Благополучието на животните в ЕС трябва да бъде подобрено - заяви по време на дискусията Норберт Линс, шеф на парламентарната комисия по селско стопанство, която бе съорганизатор на събитието. - Изключително важно е, преди да предприемем каквато и да било радикална промяна към 100% отглеждане без клетки, да анализираме на каква цена ще стане това и да помислим да предложим на животновъдите адекватна финансова подкрепа, компенсации и други стимули”, посочи още германският евродепутат.
Европейската комисия е под силен натиск да реагира, тъй като под гражданската петиция са се подписали над 1,4 млн. европейци, както и 170 организации, които настояват за революционизиране на начина на отглеждане на селскостопанските животни.
Над 300 милиона
от тях все още
живеят в клетки,
сред които около 180 млн. кокошки носачки, 112 млн. зайци, 40 млн. патици и гъски, 12 млн. телета и 10 млн. прасета, отношението към които в петицията е описано като “жестоко”, изчислява изданието “Политико”.
От 76 регистрирани граждански инициативи през последните 8 години тази е третата, събрала най-много подписи, и първата, получила валидност, която се отнася до благополучието на животните, заяви по време на изслушването в Европейския парламент Долорс Монсерат, председателката на комисията по петициите. Според нея тази подписка е представена в момент, когато широката общественост обръща по-голямо внимание на интензивното отглеждане на животни и изисква повече политически промени от страна на ЕС.
От своя страна заместник-председателката на ЕК Вера Юрова увери, че комисията приема като нещо много важно идеите, предложени чрез механизма на Европейските граждански инициативи и приема серозно всички от тях, които са успели да съберат необходимия брой подписи. Правилата повеляват, че Европейската комисия е задължена да отговори с разяснения какви мерки смята да предприеме на всяка петиция, събрала повече от 1 млн. подписа на граждани от поне една четвърт от страните членки. Инициативата “Край на ерата на клетките” е регистрирана през септември 2018 г., a подписката е била депозирана на 2 октомври 2020 г.
Целта е да бъде прекратено 100% използването на клетки за определен брой видове, специално за кокошки носачки, зайци, пъдпъдъци, пилета, патици и гъски, както и използването на индивидуални заграждения за опрасване на свине майки и индивидуални заграждения за телета, обясняват организаторките Олга Кику и Леополдин Шарбоно. “Вместо използване на клетки призоваваме ЕС да се обърне към алтернативни методи, които вече съществуват като биологичните системи и отглеждането на свобода”, посочи г-жа Кику пред евродепутатите. Тя подчерта, че селските стопани трябва да получат финансова помощ за осъществяване на прехода, а продуктите, внасяни от трети страни, да се подчинят на европейските норми.
“Петицията, ръководена от неправителствената организация Compassion in World Farming (CIWF),
иска да върне
ЕС към
пасторалната
идилия,
в която щастливи селскостопански животни подскачат на открито по полетата, като постигнат законодателство, което да отведе фермерите към алтернативни производствени системи като свободно отглеждане и органично селско стопанство. Но колко далеч ще стигне Брюксел, за да направи тази романтична визия реалност, ще зависи от разговорите между дирекциите на ЕК в близките седмици преди предварителната дата 2 юни, на която трябва да бъде направено съобщение по въпроса”, коментира “Политико”. В това съобщение европейският изпълнителен орган трябва да посочи своите политически и правни съображения по отношение на петицията.
Официален представител в ЕС е посочил, че засега е преждевременно да се каже каквото и да било, защото докъде ще се стигне, е действително въпрос на преговори.
“Тревогите, свързани с благополучието на животните, са в основата на европейския зелен пакт, както и на стратегията “От фермата до трапезата”, заяви пред евродепутатите еврокомисарката по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакидис. Тя подчерта, че европейското законодателство по въпроса е много добро, но е нужно да се направи още. “На основата на тази равносметка
до 2023 г. ще
предложим ново
европейско
законодателство”,
ангажира се тя. Януш Войчеховски - еврокомисарят по селскостопанската политика, също обяви “пълната си подкрепа” на инициативата и призова повече фондове, предназначени за общата селскостопанска политика, да бъдат предназначени за подобряване на положението на животните.
Половината от кокошките в ЕС все още се отглеждат в клетки и опасенията са, че ако фермерите се откажат от тях, то тогава няма да бъде честно да се разреши яйца от гигантски ферми за кокошки в Украйна например или от Великобритания след Брекзит да залеят европейския пазар. Европейските животновъди ще бъдат лишени от възможността да се конкурират. Спирането на подобен внос обаче би объркало програмата на Брюксел за търговска либерализация. Организаторите на подписката смятат, че е достатъчно ЕК да изиска всички вносни животински продукти да спазват новите европейски стандарти, но тогава
ЕС рискува да
влезе в конфликт
с партньорите
от Световната търговска организация, които нямат намерение да изоставят по-евтиния си модел на отглеждане на животни.
Отворен остава и въпросът, ако бъде въведена забрана за клетките, колко време ще бъде дадено на фермерите, за да се подготвят. На заседание на земеделските министри в края на април Чехия е предложила това да стане до 2030 г., имайки предвид, че собствените ѝ планове са да забрани този тип отглеждане до 2027 г. Неправителствената организация Compassion in World Farming (CIWF), ръководеща подписката, настоява 2027 г. да е крайният срок за всички в ЕС. Председателят на парламентарната комисия Норберт Линс е предложил проект за резолюция, в която се посочва, че фермерите трябва да имат достатъчен преходен период, за да минат към свободно отглеждане. Тази резолюция, както и евентуални алтернативни текстове трябва да бъдат гласувани в пленарна зала в началото на юни.
В момента единствената държава в ЕС, която е премахнала т.нар. обогатени клетки за отглеждане на пилета, е Австрия. Държавите членки преминаха към този тип заграждения, след като от 1 януари 2012 г. влезе в сила забраната на т.нар. батерийни клетки. На селските стопани
тогава бе даден
преходен период
от 13 г. за
адаптация
Възможно е през юни Европейската комисия да предложи също толкова дълъг преходен период, посочват европейски медии.
Освен на общоевропейско ниво инициативи за отказ от клетките вървят и в държавите членки. Преди дни например френска екоорганизация напомни на президента Еманюел Макрон, че едно от обещанията в кампанията му е било да преустанови напълно отглеждането в клетки на кокошките носачки във Франция, а една година преди края на мандата му в страната все още 47% от птиците се отглеждат по този начин. Все пак този процент е намалял в сравнение с 2016 г., когато е бил 70%, но това е станало главно заради натиска на потребителите, а не поради политически решения.
Според сайта на инициативата “Край на ерата на клетките” ЕК трябва да се произнесе дали ще инициира законодателен процес за забрана на отглеждането в клетки около средата на юли.
