Година след началото на пандемията COVID-19 - мнението на един от най-известните български професори по вирусология, в разговор за Радио Китай
Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и професор по морфология. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет и Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ както и лектор в Училището за докторанти на БАН. Секретар е на Дружеството по имунология към Съюза на учените в България от 2014 г.
В. Проф. Александрова, измина повече от година от началото на разпространението на вируса SARS CoV 2 /COVID-19/. Бихте ли ни казали какво научихме през всичкото това време, какво знаем вече за вируса и какво все още не знаем?
О.За този период със сигурност успяхме да научим много за биологията и поведението на вируса, както и за взаимодействието му с нас, хората. Но постигнатото далеч не е толкова, колкото ни се иска. И това е напълно нормално, защото в науката всеки намерен отговор поражда поне два нови въпроса. И това е двигателят, който я движи напред, сърцето на прогреса. Неслучайно Блез Паскал казва, че „знанието е като сфера – колкото повече нараства, толкова повече се увеличава и границата с неизвестното“.
Безспорно първата и решаваща крачка към опознаването на вируса беше неговото идентифициране и разчитането на генома му. Това се случи още в началото на януари 2020 г. Получените резултати бяха споделени в специализирана база данни с генетична информация, а веднага след това бяха публикувани в списание „Nature“. С това учените от Китай предупредиха света за опасността, пред която сме изправени. Това постижение направи възможно въвеждането на прецизни диагностични тестове, както и разработването на ваксини и лекарства. Два-три месеца след разчитането на генома, вече разполагахме с повече от 70 кандидат- ваксини, а някои бяха влезли в клинични проучвания. Днес техният брой отдавна надхвърли 200, а 11 вече са разрешени за употреба и се използват в поне една държава, 4 от тях са създадени в Китай.
Установено беше, че SARS-CoV-2 прилича много на своя „първи братовчед“ – вирусът SARS-CoV-1, който причини епидемията от тежък остър респираторен синдром през 2002-2003 година. Да, въпреки положените усилия, в онези години не беше създадена ваксина, нито лекарствен препарат. Но натрупаният тогава опит помага изключително много на учените днес, благодарение на него те не започнаха от нулата.
Знаем коя е входната врата на SARS-CoV-2 в клетката (т.нар. рецептор), а съответно и клетките / тъканите, които поразява. Разбрахме, че може да инфектира стените на кръвоносните съдове и засяга не само белите дробове. Научихме много, но далеч не всичко за усложненията, които предизвиква.
Без съмнение има напредък и в лечението на заболяването, но със сигурност все още сме далече от това, към което се стремим. В очакване сме и на специфично антивирусно лекарство. Имунният отговор срещу вируса продължава да бъде гореща тема, особено неговата продължителност, както след естествена инфекция, така и след ваксинация. Едни от най-интригуващите въпроси са свързани с необходимостта да бъдат разпознати факторите, които определят чувствителността на отделните хора към тази инфекция.
В. Разпространяват се различни теории, сред тях и много „конспиративни”, фалшиви новини и т.н. за произхода на този вирус. Какъв е според Вас първоизточникът на SARS CoV-2 и има ли аналог с предишни подобни вируси?
О. Човек винаги се опитва да намери някакво обяснение на явленията, които са му непознати, които го учудват и плашат. Пандемията COVID-19 промени изцяло живота ни. Накара ни да се чувстваме като участници в научнофантастичен филм. От онези, които сме гледали с широко отворени очи и затаен дъх, сгушени в уюта на сигурния си и спокоен живот. Само че, едно е, когато на екрана героят и героинята успяват като по чудо да преодолеят безброй препятствия и да победят коварния вирус, спасявайки човечеството от гибел. И съвсем друго, когато пандемията се превърне в реалност. Маските, дистанцията, затварянето, отменянето на полети и събития – това определено ни дойде изневиделица. При това, във века на новите технологии, на изкуствения интелект, на гигантския напредък във всички области на живота. И всички неудобства и страдания, всички загуби се случиха заради вирус, който е толкова миниатюрен, че може да бъде видян само с електронен микроскоп. В състояние сме да го убием със сапун и вода, но е трудно да създадем лекарство срещу него. И на хората, които са далече от вирусологията и имунологията, им е трудно да се ориентират какво и защо се случва. Конспиративните теории започват там, където свършва познанието.
Проучванията показват, че от средата на миналия век насам всяка година се появяват по 5-6 нови за човека вируси. Те най-често идват от животинското царство. В огромната част от случаите за тях научават само специалистите, на които това им е работата. Защото тези вируси за щастие обикновено трудно се предават от човек на човек и историята им приключва преди да е започнала. Понякога обаче може да възникне нов вирус, способен да се разпространява сред хората, причинявайки сериозно заболяване. И тъй като е нов и не сме се срещали с него преди, ние сме напълно беззащитни, защото не притежаваме имунитет срещу него. Така започват пандемиите. COVID-19 е една от тях. SARS-CoV-2 е третият нов за човека патогенен коронавирус, който се появи от началото на 21 век.
Първият от тях е вирус SARS-CoV-1, който е идентифициран в провинция Гуандун в Китай през ноември 2002 г. и причини тежкия остър респираторен синдром. Той влезе в над 30 държави, броят на регистрираните случаи надхвърля 8000, а в 9.5% се стигна до летален изход. Не е откриван след септември 2004 г.
През 2012 в Саудитска Арабия беше доказан вирусът MERS-CoV, който предизвиква близкоизточния респираторен синдром. Разпространен е в страните от Близкия изток, преобладаващата част от случаите са в Саудитска Арабия. Общият брой на доказаните случаи до края на април 2021 г. е 2574, смъртността е 34.4%.
Произходът на SARS-CoV-2 не е напълно изяснен, но внимание заслужава изключително високата му прилика с коронавирус при прилепи.
В началото на този век стана ясно, че прилепите са нещо като своеобразна „работилница“ за нови коронавируси. В хода на съвместната им еволюция коронавирусите и прилепите са се приспособили едни към други и един прилеп може да бъде инфектиран и да съжителства безпроблемно с голям брой (описани са случаи с 12) различни коронавируси. Когато в една и съща клетка се размножава повече от един вид коронавируси, може да стане своеобразно смесване на техните геноми. В резултат се получават нови коронавируси, комбиниращи гени на родителите. От тук нататък тези нови коронавируси може да се прехвърлят в друг междинен бозайник, а след това да стигнат и до човека. Веднага искам да поясня, че подобно събитие, което ние наричаме „прескачане между видовете“, изобщо не е лесно и се случва изключително рядко. То обаче е повод да търсим начин да проследяваме какво се случва в животинския свят и по-специално при прилепите, за да сме по-добре подготвени за бъдещи изненади. Междинният гостоприемник на SARS-CoV-2 не е окончателно установен. Подобна обмяна на генетична информация между различни грипни вируси, водеща до поява на нови грипни вируси, способни да предизвикат пандемия, става в свинята. Причината е, че тези животни могат да бъдат инфектирани едновременно със свински, грипни и човешки грипни вируси. Природата е най-големият изобретател, достатъчно е да се огледаме наоколо, за да видим какви чудеса е сътворила. Тя е ненадминат майстор, от който може да се очаква всичко. А на прилепите не бива да се сърдим. Те са едни от най-ценните биологични видове, без които животът на Земята би бил невъзможен. Достатъчно е да споменем за важната им роля в борбата с вредителите по насажденията, като и за незаменимото им участие при опрашването на редица растения.
В. В световен мащаб стана ясно вече, че ваксините са единственият засега начин за превенция и борба с разпространението на вируса SARS CoV-2. Като един от най-известните и признати специалисти в тази област, бихте ли коментирали темата за ваксините и имунитета при различните хора?
О. Ваксините са едно от най-големите достижения на човечеството и са спасили света от ужаса на не едно и две заболявания. С тяхна помощ напълно е изкоренена едрата шарка (вариолата), която в миналото е отнемала живота на 3 от всеки 10 заразени, а оцелелите са оставали обезобразени и нерядко ослепени. На път сме да елиминираме и полиомиелита, известен още като детски паралич – наименование, което само по себе си говори достатъчно за щетите, които нанася. Усилено се работи и върху създаване на ваксини срещу ракови заболявания, както и за справяне с алергиите.
Но, да се върнем към ваксините срещу COVID-19. Създаването на голям брой различни видове ваксини, между които няма две еднакви, дори сред тези, при които е използвана една и съща технология, съвсем не е случайно. Това е така, защото сме изправени пред нов и непознат за нас вирус. Нямаше как да знаем коя от тях ще проработи. Освен това, светът се нуждае от огромен брой ваксини за справяне с пандемията, чието осигуряване никак не е лесно.
Голямо предизвикателство пред ваксините срещу COVID-19 e и това, че те трябва да работят и при възрастни хора (? 65 г.), както и при такива със съпътстващи заболявания – знаем, че създаването на имунен отговор при тези групи индивиди е затруднено.
Ето част от въпросите, чиито отговори търсим:
Колко дълго трае имунитетът срещу SARS-CoV-2 след ваксиниране и естествена инфекция? Каквито и прогнози да правим, последната дума ще има времето.
Дали ваксината предотвратява не само боледуването, но и предаването на вируса? Има данни, че това наистина се случва, но все още не разполагаме с окончателно становище.
Ще се наложи ли поставяне на допълнителни дози ваксини и кога?
Какво да очакваме от комбинирането на различни типове ваксини и каква ще бъде най-подходящата схема за приложението им.
В. Новите щамове и варианти на COVID-19, които се разпространяват много бързо предизвикват нови страхове. Възможно ли е те да „изненадат” имунната система на човека, дори ако е изградил имунен отговор след ваксиниране? Основателни ли са появилите се страхове?
О. Всичко тече, всичко се променя. Това с пълна сила важи и за вирусите, включително за SARS-CoV-2. Целта на вирусите е да се размножават и да се разпространяват. Благодарение на способността си да мутират (което е особено вярно за вирусите с РНК геном, каквито са и коронавирусите) те се адаптират лесно към променящите се условия на средата и това им помага да оцеляват. Мутациите се появяват, когато вирусите се размножават. Това е една от причините, които налагат да направим всичко възможно, за да ограничим разпространението на SARS-CoV-2 – прилагане на ваксини, използване на защитни средства, спазване на дистанция. Нараства броят на хората, които имат имунитет срещу вируса, поради ваксиниране или естествена инфекция. Това стеснява кръга от чувствителни към вируса индивиди и провокира селекцията на мутации, които му помагат да заобикаля имунния ни отговор. Условия за възникване на такива мутации има и в организма на хора със отслабена имунна система.
Стремежът да се опитва да избяга от имунния ни отговор не е някакво супер свойство, присъщо само на SARS-CoV-2. Всички вируси правят така. Става дума за игра на „котка и мишка“, в която участваме с тях от хиляди години. Вирусът ни инфектира, нашата имунна система реагира, за да се справи с него. В отговор той се променя, за да избегне удара. Имунната ни система отново приема предизвикателството и пак му хвърля ръкавицата. И това се повтаря отново и отново. Част е от съвместната ни еволюция. Предполага се, че тези „упражнения“ са допринесли за усъвършенстването на имунната ни система.
Всеки вариант на SARS-CoV-2 носи набор от характерни мутации. Огромната част от мутациите са неутрални и не се отразяват на поведението на вируса. Част от вариантите обаче „представляват интерес“. За разлика от оригиналния вирус, изолиран в град Ухан в края на 2019 г, те притежават мутации, за които се предполага, че може да се отразят на скоростта на разпространение на вируса, на диагностиката, протичането на инфекцията, да засегнат действието на ваксините и терапевтичните подходи. За вариантите, които „предизвикват загриженост“ вече имаме данни, че правят поне едно от тези неща. Добрата новина е, че към момента не са изолирани „варианти с последици“, по отношение на които наличните диагностични, терапевтични подходи и ваксини не биха били ефективни.
Компаниите работят усилено върху актуализацията на своите ваксини, идеята е те да бъдат в състояние да се преборят с познатите варианти на безпокойство. Нещо повече, с помощта на компютърен анализ са идентифицирани онези евентуални бъдещи мутации, чието възникване би затруднило имунната ни система. Идеята е тези мутации да бъдат съобразени при създаването на т.нар. панкоронавирусни ваксини и да ни осигурят една много по-надеждна защита.
В. Като професор-вирусолог, биохимик и морфолог, Вие имате много контакти с колеги от различни страни в света. Поддържате ли контакти с Ваши колеги от Китай и бихте ли ни казали мнението си за това как Китай се справи с пандемията. Имате ли някои конкретни примери за сътрудничество с китайската страна и смятате ли, че бъдещи контакти имат перспектива?
О. Китай беше страната, която първа се сблъска с този вирус. Натрупаният от китайските специалисти опит в края на 2019 и началото на 2020 г. в опознаването на вируса и борбата с него се оказа безценен за целия свят.
Предприетите ограничителни мерки в град Ухан бяха изключително впечатляващи. Впоследствие подобни ограничителни мерки бяха приложени в различна степен и за различен период от време в почти всички страни. Пандемията COVID-19 ни изправи внезапно пред една голяма неизвестност в лицето на вирус, чието разпространение не е никак лесно за контрол, срещу който нямаме имунитет, не разполагахме с ваксина (до съвсем скоро) или лекарство.
На 20 ноември 2020 г. списание “Nature Communications” публикува статия, която показа резултата от въведените в гр. Ухан ограничителни мерки в периода между 23 януари и 8 април 2020 г. Месец след това, от 14 май до 1 юни 2020 г, с помощта на прецизен генетичен тест (Полимеразна верижна реакция) са изследвани 92.9% от населението на града над 6 годишна възраст (общо 9 899 825 души). Нови симптоматични случаи не са установени, намерени са само 300 асимптоматични случая (0.003%), като нито един от тези хора не е развил клинична картина. Не са получени данни за предаване на инфекцията към техните близки, с които са били в контакт. Тази статия описа своеобразна програма за бързо изследване на огромен брой хора, но и показа, че предприетите мерки са били ефективни. Разбира се, те имат и своята цена.
Това, което според мен помогна при овладяването на кризата, бяха предприетите бързи и решителни действия и високата дисциплина на населението. От значение е и опитът на страната в борбата с един друг подобен вирус –SARS-CoV-1, през 2002-2003 г. Впоследствие SARS-CoV-1 изчезна, вероятно прогонен от взетите строги ограничителни и карантинни мерки, както и поради особености на самия вирус. SARS-CoV-2 обаче се разпространи повсеместно, претърпя изменения, които му позволяват да се предава по-лесно от човек и продължава да еволюира.
До момента не съм имала удоволствието да работя с колеги от Китай. Периодично се обявяват конкурси за съвместни българо-китайски научноизследователски проекти в различни области. Рецензирала съм някои от тях, те са на много високо ниво и винаги са ме изненадвали приятно с иновативния си заряд и отличното сътрудничество между колегите от двата екипа.
Убедена съм, че подобни контакти имат бъдеще. Нещо повече, мъдростта на живота ни води към тях. Защото всички ние населяваме един и същ общ дом. Свързани сме помежду си много повече, отколкото предполагаме. Изправени сме пред едни и същи общи предизвикателства. И няма как да се справим с тях, ако не си подадем ръка и не мечтаем и работим заедно. В името на идеи и каузи. В името на бъдещето.
