Разрешени са частни дарения до 100 000 евро
Само 17 депутатски гласа не стигнаха миналата седмица на отиващия си 45-и парламент да намали драстично държавната субсидия за политическите пратии у нас на 1 лв./получен глас. Предложението бе на “Има такъв народ”, то бе сред точките от референдума, организиран от екипа на Слави Трифонов преди 5 г.
Колко да вземат партиите, е тема, вдигана често преди избори. В началото на миналия мандат сумата бе 11 лв. на получен действителен глас. В момента е 8 лв. Тя бе заложена в бюджета от края на 2019 г. и оттогава не е променяна. КС пък наскоро отмени възможността фирми да дарявят партиите. Право на държавна издръжка имат всички формации, успели да получат най-малко 1% на изборите. При коалиции прагът е 4%, като парите се разпределят между партиите според коалиционното споразумение. Субсидията се изплаща на 4 равни транша през годината.
Операция “Чисти ръце” през 90-те години в Италия беляза целия процес около промяната на правилата за финансиране на партиите. След две десетилетия на реформи, последвали референдума през 1993 г., вече не съществува пряко публично финансиране на партиите.
През 1993 г. Радикалната партия лансира провеждането на референдум след вълната, помела политическите партии след “Чисти ръце”. Тогава спечелиха поддръжниците, които искаха премахването на финансирането на партиите чрез парламентарните групи. Финансирането на избирателната дейност обаче не отпадна.
Серия от закони през 1993 и 1999 г. доведоха до пренаписване на правилата за възстановяване от партиите на средствата за избори, като на практика ги увеличиха. Целта беше по този начин да се замени финансирането на партиите, премахнато чрез референдума.
Правителството на проф. Марио Монти през 2012 г. обаче оряза средствата за обезщетяване на разходите за избори на партиите.
В Италия вече няма подобно финансиране. Вместо това съществува
непряка форма
за финансиране
– на парламентарните
групи
В Италия публичното финансиране на партиите беше премахнато чрез закон през 2013 г. по времето на премиера Енрико Лета. Бяха премахнати обезщетенията за изборните разходи, които в предходните години бяха заменили на практика същинското финансиране на партиите.
Какви са формите на непрякото финансиране на политическите сили?
Партиите, които са представени в парламента, имат възможност да се възползват от форми на непряко финансиране. На базата на парламентарна регламентация парламентарните групи получават средства за финансиране на институционалните си дейности. Тези фондове идват от бюджетите на Камарата на депутатите и Сената, които от своя страна се финансират с публични средства. През 2019 г. камарата е предвидила
отпускане на
31 млн. евро на
парламентарните групи,
а Сенатът – 22 млн.
Съществуват и няколко форми на частно финансиране - чрез дарения и чрез т.нар. данък “2 на хиляда”. Какво представлява той?
Всички партии могат да разчитат на финансиране чрез данък “2 на хиляда” или малка квота от данъка, който всеки данъкоплатец дължи на държавата. Ако плащате 1000 евро данък годишно, може по желание да дадете и 2 евро за някоя партия. По подобен начин с “8 на 1000” се финансират и религиозните изповедания в Италия.
Данъкоплатците
могат да дадат
по желание
квотата си на партии
или на държавата.
Освен това съществуват и т.нар. либерални отпускания на пари. Става въпрос за частни дарения, които могат в една част да бъдат приспаднати от дължимите данъци – до 30 000 евро. Самите дарения не могат да надвишават 100 000 евро.
За да се справят с непрекъснато повишаващите се партийни разходи, в последните години някои партии прибягнаха до фондации за финансирането си. Те са свързани с един човек или с партия, но на практика са алтернативен канал за финансиране на политическа дейност.
Тук задължението за прозрачност в събирането на фондове е открай време много по-занижено, отколкото това за партиите. Неотдавнашен закон, станал известен с името “метла за корумпираните”, приравни с политическите сили онези фондации, които са свързани с партии.
