И папата, и аз сме жертви на Агджа, каза Тодор Стоянов
Айвазов, чието име също бе замесено в атентата
Тодор Стоянов Айвазов бе един от тримата българи, обвинени за атентата срещу папата от 13 май 1981 г. Третият - Желю Василев, загива при катастрофа години след инцидента. Между юни 1979 и ноември 1982 г. Айвазов завежда финансовия отдел в българското посолство в Рим. Връщането към събитията от май 1981 г. му причиняваше болка. Намираше, че намесването на името му е несправедливо и необосновано. Наричаше случилото се “бреме”, което носи повече от 20 г. Трудно се съгласяваше да разказва.
“Не искам да сравнявам това, през което преминах, с преживяното от Сергей Антонов. То е несравнимо! Обвиненията срещу нас и България бяха абсурдни, комични и жестоки, а манипулацията и лъжата - гигантски. В такава ситуация няма нормален човек, който да не понесе негативи и да не почувства напрежение”, казва Айвазов. Той оценява като главен потърпевш Антонов: “Той бе сринат психически по пътя към основната цел - да се охули България. Пропагандната машина се задейства с пълна сила и ефектът бе постигнат. И с мен можеше да се случи същото.”
През октомври 1982 г. той е командирован в София, за да актуализира бюджета на посолството. В Рим трябва да се върне в края на месеца.
“Самолетът бе един четвъртък, но имаше мъгла и редовният полет остана за следващия ден. Когато отидох на летището, се оказа, че самолетът е излетял. Притесних се, защото в събота застъпвах дежурен и трябваше да бъда в Рим. Един познат на летището ми помогна да летя през Цюрих, дори си чекирах багажа”, разказа Айвазов.
Тогава неочаквано на летището пристигнал бившият консул в Италия Марин Петков. “Изненадах се, защото се видяхме час по-рано, за да ми даде писма за свои приятели.” Оказало се, че посланикът на България Венелин Коцев пратил съобщение, че 1-2 дни след ареста на Антонов
италианското външно
министерство е поискало
имунитета на Айвазов
заради повдигнато обвинение за атентата срещу папата. “Предполагам, че италианците искаха да направят зрелище и да ме арестуват шумно в Рим”, казва Айвазов.
Не се изплашил. “За какво да се плаша? Не съм имал контакти с Агджа. Особено пък през май, когато съм затрупан с толкова работа - чествания на 24 май, делегации, та да ходя да правя конспирации на площад “Св. Петър” и идиотски срещи в блока на посолството на ул. “Галиани”. Как да стане това? Нали италианските служби наблюдаваха този блок”, обяснява Айвазов.
Той не знаел как да реагира на обвиненията. “Изглежда, най-трудно е човек да се защити, когато е невинен. Всичко му се струва глупост. В България се създадоха комисии, започнахме да даваме пресконференции”, спомня си Айвазов. След няколко дни се върнали жена му и синът му, който учел в италианско училище.
Дотогава българските служби нямали информация, че може да бъде арестуван. “Каква информация да имат - нито сме срещали, нито се познавахме с Агджа. Обвинението към българите бе повдигнато година и 6 месеца след арестуването му. Задържането на Антонов ни дойде като гръм от ясно небе. Нямаше от какво да се притеснявам”, казва Айвазов.
Мненията в България се разделили на две - дали Айвазов и Василев, който по онова време също се намира в София, да бъдат пратени да дадат показания пред италианските следователи, или не. Двамата имат дипломатически паспорти, но надделява позицията, че ако се върнат, може да ги задържат, да им се окаже натиск и да изпаднат в положението на Антонов.
Айвазов няма обяснение защо името му е попаднало сред тримата българи, обвинени за атентата. “Отначало мислех, че разполагат с мои снимки, от които са направили монтаж. Ходех често до Ватиканската библиотека да вземам материали за наши учени. Или пък да са ме избрали, защото отговарях за финансите. После се оказа, че освен лъжи и инсинуации друго няма”, казва Айвазов.
Според него решението “оневинени поради липса на доказателства” не дава право да се отправят искове към Италия, “А и какво можех да направя сам срещу една пропагандна машина и чужд съд?” На въпроса не му ли е мъчно, че папата поискал да се срещне с Агджа, а не с тримата българи, Айвазов отговаряше: “Защо да се види с мен и Сергей?
По католическите канони
трябва да се прощава на
виновния
Агджа бе виновникът. Ние сме невинни. И ние, и той бяхме жертва на един терорист - папата бе ранен, ние - оклеветени. Не знам кое бе по-лошо”, бе категоричен Айвазов.
Агджа е осъден на доживотен затвор. След повече от 20 г. зад решетките е прехвърлен в Турция. През 2010 г. е окончателно освободен.
