- Като дете била способна на всякакви щуротии
- Свирела прекрасно на флейта, но разбрала, че не става за оркестър
Мария Бакалова, която стана първата представителка на Източна Европа, номинирана за “Оскар” през последните 50 г. и още куп световни филмови награди, даде надежда на много други талантливи българи, че успехът е възможен.
Едва 24-годишна, тя извървя дългия път от сцената на бургаския театър “Адриана Будевска” до червения килим в Лос Анджелис. Но за тези, които я познават, това не е изненада. Нейни приятели и учители са единодушни - Мария, която от малка демонстрира разностранни таланти, е суперотговорна и изключително амбициозна. Решена да преследва докрай мечтите си.
Тя дори за кратко е
била модел и през
2014 г. спечелила
титлата
“Мис Несебър”
“Сред зрителите бяха и гости от Русия, които, оказва се, имат тесни контакти с хора от “Парамаунт пикчърс” и “Дисни Ченъл”. Те бяха толкова впечатлени от артистичността на Мария и перфектния ѝ английски, че ѝ предложиха да представи резюме, с което да кандидатства за работа във филмовия гигант”, разказва организаторката на конкурса Ваня Кирова, регионален представител на “Мис България”.
Мария изпраща автобиография и снимки, но тъй като все още е ученичка, няма изработено видео, каквото искат от продуцентската компания. До сключване на договор тогава така и не се стига.
“Сега, когато виждам как тя сбъдна голямата си мечта, се чувствам много щастлива. Възхищавах се на нейната последователност още като дете, как намираше време за всичко.
Мимито имаше
много разностранни
интереси
Тя беше приета в пети клас с флейта в Националното училище по музикално и сценично изкуство “Проф. Панчо Владигеров”. Свиреше с желание, но ми правеше впечатление, че всяка седмица ходеше на театър с майка си. Един ден не издържах и я попитах защо не посещава концерти толкова редовно, все пак беше флейтистка. Тогава тя плахо ми призна, че мечтае да стане актриса. И след седми клас записа актьорско майсторство, боготвореше режисьора Симеон Димитров, който преподаваше в музикалното училище”, разказа пред “24 часа” учителката ѝ по литература Ана Великова.
Мария искрено я впечатлила с любовта си към книгите. “Обичаше да чете всичко и сигурно беше единствената, прочела целия задължителен материал за матурата.
Само тя от целия
випуск изкара пълна
шестица и можеше
след 7-и клас да
влезе във всяка
гимназия,
която пожелае, но избра актьорството. Сигурна съм, че ако бе продължила да се занимава с литература, също щеше да постигне големи успехи. Това се отнася и за музиката. Може би днес щеше да е известна флейтистка”, казва Великова.
Тийнейджърката обаче усеща, че не се вписва в оркестър, и един ден признава на баща си, че иска да учи за актриса, разказва Вълчо Бакалов пред журналиста Георги Тошев в ефира на Би Ти Ви. Родителите ѝ я подкрепят и Мария загърбва музиката, за да се отдаде на актьорството. Оставя зад гърба си и успехите в хоровото пеене, където печели национални и международни награди. Още в четвърти клас влиза в хора за традиционен фолклор “Шарени гайтани” с диригент Пепа Запрянова, по-късно се прехвърля в по-големия хор на Запрянова “Трепетлика”. Там изпълнява обработен фолклор, става една от солистките, а в продължение на 3 г. е стипендиант към Министерството на културата по програма за закрила на деца с изявени дарби.
“Мария имаше много хубав глас, беше сопран. Ако беше продължила с музика, щеше да постигне много. Помня я като много сериозно и целеустремено дете и в същото време носещо харизма. Пътуваше от единия край на Бургас до другия за репетиции и никога не закъсняваше.
Майка ѝ много се
грижеше за нея,
водеше я и на танци,
на гимнастика. Чудех
се как успяват
всичко да комбинират”, спомня си Пепа Запрянова. Нейната дъщеря, която сега учи музика в Германия, пеела рамо до рамо с Мария в хора, а после били и съученички в музикалното училище.
“Мария влагаше цялото си сърце и душа, за да могат нещата да се получат по най-добрия начин. Фина и деликатна, добронамерена към целия свят”, казва преподавателката ѝ по география и философия Нели Вълчева.
“Впечатли ме още на първата ни среща. Дори се пошегувах, че няма нужда от преподаватели, а тя ми се похвали, че е носителка на награди, даже ми пя народни песни. Смятам, че актьорът трябва да може всичко. При мен тя се развиваше, бързо схващаше”, спомня си режисьорът Симеон Димитров. Той е първият учител на Мария Бакалова по актьорско майсторство в музикалното училище в Бургас.
“Имаше дисциплината да подреди ежедневието си така, че да се отдаде пълноценно на всяко нещо, което правеше – музика, танци, театър, гимнастика. При нея има амбиция, но не онази, маниакалната, а игрова амбиция, която я прави много целенасочена”, смята режисьорът, на когото самата Мария е много благодарна.
“Като дете Мария беше способна на всякакви щуротии.
От малка носеше
доза лудост в себе
си, но по-важното е,
че притежава онова
лъчение, което е
магията на актьора
Тя е много пластична и това го виждаме в ролята ѝ във филма “Борат 2”. Амплитудата на актьорското преминаване през ролята е много голяма - от едно дете като зверче, което постепенно натрупва познания и израства във великолепна дама. Ясно е, че Мария не е можела да избира в какъв филм да играе, но тя прави една роля, която по драматургия е великолепна.
Има качествата да
играе всичко, затова
вярвам в успеха ѝ
занапред. Но актьорската професия е много трудна, деформираща, а най-опасното е, че актьорите прекалено много зависят от режисьорите. Надявам се Мария да попадне на добри режисьори”, допълва Симеон Димитров.
“У нея няма и капка грандоманщина. Във всяко интервю говори за България, за учителите си, за родния Бургас. Истината е, че нея всички я харесваха и обичаха”, допълва Великова.
Като изключително земен човек я описва Маломир Ингилизов, също възпитаник на музикалното училище. “По-малък съм от нея и тя винаги е била много добър пример за подражание с нейната упоритост и решителност. Мария е много талантлив човек. Скоро се сетих за един концерт в Поморие, в който и двамата участвахме. Чакахме в съблекалнята да дойде нашият ред. Няма да забравя светлината, която извираше от очите ѝ, когато говореше за мечтите и целите си. Тя показа, че не се страхува да се развива”, казва Маломир.
Двамата се засекли и по-късно в Пловдив, когато Мария вече била част от актьорската гилдия. “Винаги говореше разпалено за проекти, по които работи. Винаги е била с отворени обятия и готова да помогне”, споделя музикантът.
Родната актьорска гилдия ѝ отреди почетен “Аскеер”. “Вероятно вече знаете, че по пътя ви ще има много негативен шум, но вие слушайте тишината! Там се крият отговорите! Там са хората, в чиято мечта живеете!”, се казва в писмото.
Може би не е случайно, че през 2013 г. Мария
се дипломира
в спектакъла
“Не падай духом”
по Станислав Стратиев с режисьор Христо Симеонов в музикалното училище.
Днес името на българката да стои редом до киноикони като Мерил Стрийп, Мишел Пфайфър и Кейт Хъдсън. “Още не мога да приема, че дъщеря ми е звезда. Много хора ми пишат, много жени ми пишат от Америка и ми разказват как хората там я обичат”, споделя майка ѝ Румяна Бакалова пред Нова телевизия.
“Пожелавам ѝ да съхрани своята упоритост и да запази силните си чувства към България”, казва Ана Великова.
