На границата на милениума д-р Анна Багенхолм промени медицината, но не като лекар, а от другата страна. Най-студената жена в света се върна от мъртвите с усилията на 100 нейни колеги и случаят допълни правилата на триажа в спешната медицина.
В Северна Норвегия краят на месец май е плахото начало на топлия сезон, доколкото южната ни представа изобщо може да го приеме за лято. Средната максимална температура е към 7 градуса на сушата и малко по-ниска на водата. На 20 май 1999 г. планинските склонове над общинския център Нарвик са покрити с пудрата на нов прекрасен сняг. Градът е на 200 км от Северния полярен кръг в пазвата на фиорд, населен в миналото от викинги. Върховете на планината се извисява на 1700 м и снегът може да се задържи през цялото лято, а някои от известните писти за алпийски дисциплини завършват почти в центъра на града.
Чудесните условия за зимен спорт са привлекли в градчето шведката д-р Анна Багенхолм – добра скиорка и
специализантка
по ортопедична
хирургия
в университетската болница в града.
Преместването там променя живота по много начини.
В последната третина на май денят е почти безкраен от сиянието и привечер след края на дежурство Анна и нейните колеги и приятели Мари Фолкенберг и Торвинд Несхайм отиват на ски. Правят го често, а новият пръхкав сняг от последните дни е повече от изкушаващ, но тръпката бързо се превръща в кошмарна борба за оцеляване.
Докато се спуска по стръмен склон, както и много пъти преди, д-р Багенхолм губи контрол над ските. Пада с главата надолу в замръзнало вирче до планинския водопад. Ледът се пропуква и през сравнително малката дупка течението засмуква замаяната скиорка. Натежало от мокрите дрехи,
тялото се
заклещва под
20-сантиметровия
пласт лед
Бързата студена вода почти я дави. Лекарката знае – без кислород си отива до минути, и се мята във всички посоки да намери въздушна ниша. Късметът е с нея, но борбата едва сега започва. Когато Фолкенберг и Несхайм стигат до вира, над леда стърчат само краката й със ските. Не успяват да разширят дупката, нито да разбият леда над въздушния джоб. Като лекари си представят какви ще са последиците от всяко забавяне, и звънят на спешния център за помощ. За бързина към мястото е пренасочен екип с хеликоптер, друг се спуска със ски от върха, тръгват и спасители от база в подножието. Никой от тримата лекари приятели не се съмнява в сериозността на ситуацията. Анна е в капан, дрехите буквално се вледеняват в студената вода и потокът отнася топлината далеч от тялото . В очакване на помощ приятелите държат Багенхолм за краката, тя се бори с ледената вода отдолу.
Фолкенберг и Несхайм се ориентират, че е жива, по движенията, които прави, но те стават все по-бавни. Запазва съзнание почти 40 минути. После тялото се отпуска. Минава още толкова време, докато с пристигналите спасители успяват да я извадят от капана.Цели 80 минути под леда в замръзващата вода!
Студена, синкавобяла, без пулс и дишане, с широки неподвижни зеници
и вкочанени мускули. Анна остава клинично мъртва до пристигането в болница въпреки опитите да бъде върната към живот с изкуствено дишане и сърдечен масаж.
В спешното я поема един голям мислещ лекар, който не се стъписва от това, че сърцето не бие повече от 2 часа.
Големите лекари се отличават от добрите лекари. Правят чудесата в медицината, защото не приемат за аксиома границите. Особено тази между живота и смъртта. С убеждението, че винаги трябва да се опитва спечелването на територия,
големите лекари
са готови да се
провалят много пъти
в опит да преместят
чертата в
полза на живота
Това изисква особен вид инат и задължително готовност, когато си обличаш лекарската престилка, на закачалката до якето да си провесиш и егото.
Когато д-р Багенхолм е приета в спешния център на университетската болница, телесната температура е 13,7 градуса, апаратите показват спряло сърце и неработещи бели дробове. Предизвикателството пред спешните лекари изглежда непреодолимо. Реаниматорите знаят, че няма оцелял от толкова силно преохлаждане при случайна хипотермия. По медицински критерии това е мъртъв човек. Срещу името му се вписва час на смъртта. По принцип. Не и в тази нощ. Опитите за реанимация на Анна продължават с ясното съзнание, че в подобни ситуации медицинските екипи винаги до този момент са се проваляли.
“Случайната хипотермия се определя като неконтролирано понижаване на телесната температура под 35 градуса. Хипотермичният сърдечен арест (спиране на сърцето) се определя като спиране на циркулацията, причинено от хипотермия – обяснява по-късно в проучване върху случайната хипотермия анестезиологът д-р Матс Гилбърт, началник на спешното отделение, в което е закарана Анна след инцидента. - Хипотермията се класифицира като лека (32–35 градуса телесна температура), умерена (28–32), тежка (20–28 ) и дълбока (под 20 градуса телесна температура). Тези определения съответстват на запазена способност за поддържане на телесна температура чрез компенсиращи терморегулаторни механизми (лека), загуба на способността за самостоятелно поддържане на температурата (умерена), висок риск от злокачествени аритмии (тежка) и сърдечен арест (дълбока хипотермия).”
Знаейки всичко това – Гилбърт е с голям опит в реанимацията на хора в хипотермия, която не е голямо изключение в студената държава – анестезиологът прилага принципа
да затоплим тялото,
преди да го обявим
за мъртво,
въпреки че до този момент нито един човек в света не е оцелявал с температура под 14,4 градуса.
Лекарят се надява, че мозъкът на Багенхолм е получавал достатъчно кислород по време на спасителната акция, и под негово ръководство екип от над сто лекари и медицински сестри работи на смени в продължение на девет часа, за да върне Анна от мъртвите.
В 21 и 40 минути – 3 часа след инцидента, злополучната скиорка е свързана с машина за сърдечно-белодробен байпас, която затопля кръвта извън тялото, преди да бъде върната отново в съдовете и да сгрява тъканите.
Машината може да поеме цялата сърдечна и белодробна функция, ако пациентът се нуждае от това. Апаратурата в класическия вариант е “запазена” за операциите на сърце. Тя поддържа почти пълен сърдечен дебит. В случаите извън кардиохирургията целта е да замества сърцето до момента, в който то се възстанови и поеме функциите си. Същото важи и за белите дробове. Вместо да вкарва въздух под високо налягане в тежко болни или увредени дробове, кислородът се изпраща направо в кръвта, за да могат белите дробове да си починат. Кръвта се изпомпва от тялото и преминава през механичен бял дроб. Той премахва въглеродния двуокис и добавя кислород, преди кръвта да бъде върната обратно в тялото. На практика
това е нещо като
машина на времето -
“купува” живот
Апаратурата дава възможност на човека да оцелее в кризисни моменти на остра сърдечна и/или белодробна недостатъчност, която иначе би отнела живота му.
Първото трепване на сърцето на Багенхолм е записано в 22,15 часа, а телесната температура се вдига до 36,4° малко преди 1 часа. По-късно белите дробове отказват и Анна е интубирана. Връщането към самостоятелно дишане отнема 35 дни усилия, но междувременно 10 дни след инцидента лекарката идва в съзнание. За да усети, че е
напълно
парализирана
от врата надолу
“В този момент бях бясна, че са ме спасили. Страхувах се от безсмислен живот без никакво достойнство. Сега съм много щастлива, че съм жива, и искам да се извиня за избухването си тогава”, ще разкаже месеци по-късно Анна пред Асошиейтед прес. Преди да се възстанови от парализите и да се върне към пълноценен живот и лекарската професия през октомври 1999 г., д-р Багенхолм минава през блокада на бъбреците, отказ на стомаха, драматична чревна криза и всевъзможни други усложнения, но организмът ги преодолява. Остават леки неврологични проблеми, в резултат на които ръцете потрепват. Това прави заплануваната кариера в ортопедичната хирургия невъзможна и лекарката се пренасочва. Кандидатства за място на рентгенолог в болницата, в която е спасена.
Възстановяването
без мозъчни
увреждания и
когнитивен
дефицит е чудо,
благодарение на което се променя медицинският стандарт за спасяване на хора със случайна дълбока хипотермия. Изключително медицинско постижение. За разлика от целевото силно охлаждане, което медицината използва при много процедури, случайната хипотермия е нежелано събитие и най-често е свързано с инциденти и катастрофи.
Това, което е щяло да убие лекарката, я е спасило.
“Тялото на Анна е имало време да се охлади напълно, преди сърцето да спре. Мозъкът е бил толкова студен, когато сърцето е замряло, че
невроните
са се нуждаели
от нищожно
количество кислород
Благодарение на това мозъкът е могъл да оцелее така дълго”, обяснява д-р Гилбърт пред американския тв канал Си Би Ес Нюз. Случаят затвърждава вътрешното му чувство, че жертвите на много дълбока случайна хипотермия със спиране на кръвообращението “трябва да се разглеждат като потенциално реанимируеми с перспектива за пълно възстановяване”. Основните фактори за успех на такива извънмерни усилия за реанимация са ранното започване на сърдечен масаж и изкуствено обдишване (кардиопулмонална реанимация) плюс отлична организация на системата за спешна помощ. Без това не може, но то става непотребно, ако липсва най-важното: лекар, който не приема границите на възможното за окончателни.
Пробивът променя медицината. В екип с колеги Гилбърт публикува през 2014 г. проучване за шанса за оцеляване при критично преохлаждане. От описаните 34 души с хипотермия със сърдечен арест, приети и реанимирани в Университетската болница на Северна Норвегия от 1985-а до 2013 г., нито един пациент не е оцелял преди случая на Багенхолм през 1999 г. След този успех никой леденостуден пациент не е обявяван за мъртъв, преди да бъде затоплен и реанимиран с всички възможни средства. Така от 1999 до 2013 г. 9 от 24 души (37,5%) са върнати към живот след хипотермичен сърдечен арест. Най-ниската измерена телесна температура сред оцелелите е 13,7 - рекордът на Анна остава валиден и за света. А
най-дългото време
от спирането
на сърцето до
връщането
на естествената
циркулация е
6 часа и 52 минути
Изводът на екипа е, че преохлаждането във вода не е свързано с намалена преживяемост, по-скоро обратното. И най-изненадващото е, че повечето оцелели са с добра неврологична прогноза.
Така д-р Багенхолм в ролята си на пациент и куражът на реаниматорите променят медицината на студа. Изводите на екипа на Гилбърт пренаписват правилата за триаж в спешните центрове и за заключението за смърт. Анестезиолозите са категорични, че тежката дълбока хипотермията е трудно да се разграничи по клинични признаци от смърт. “Потенциално спасяемият хипотермичен пациент може да се появи без пулс, дишане и съзнание, с разширени нереагиращи зеници и вкочанени мускули. Затова поддържаме решението за реанимация и интензивно лечение на тези пациенти, независимо от клиничното представяне и в разрез със стандартния триаж.” Въпреки че смъртността е висока, дългосрочният резултат при оцелелите след спиране на сърцето при преохлаждане е добър и повечето имат задоволително качество на живот.
Четете във вестника и на сайта още две истории за оцеляване като от филм.
