28-годишният специалист по международен бизнес участва наравно с всички майстори, които ремонтират 140-годишната сграда
Организира базари и благотворителни акции - той е най-младият председател на читалище в България
Ангел Димитров е на 28 години. Завършил е специалността “Международен бизнес” във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” - сега обаче работи в бензиностанция и е най-младият председател на читалище у нас.
Младият мъж пуска множество призиви в социалните мрежи, прави базари и убеждава фирми в каузата си и така
събира пари
за ремонт на
читалището в
родния си град
Чепеларе.
“Свиря на гайда от 10-годишен, участвах в танцовия състав на читалището и когато бях на 25 години, ме избраха за председател. Сградата обаче е много стара, постоянно се руши и оттогава непрекъснато се занимавам с ремонти”, разказва Ангел.
През май читалище “Родопска искра 1880” ще отбележи 140 години дейност. Към него функционират театрална школа, фолклорен ансамбъл с няколко групи, групи за модерни танци, за приложни изкуства и по ръкоделие.
По време на социализма в градовете като Чепеларе в централните части са били построени сгради с общото название “Културен дом”. В Чепеларе това не е станало заради липса на парцел или средства.
Затова читалището е единствената културна институция.
В сградата има
етнографска
сбирка, както и
музей на ските,
който е единствен по рода си България. В него има 700 различни експоната, които проследяват историята на ските от първите дялани на ръка до свръхмодерни, при които са използвани техники от металообработването до художествения дизайн, както купи и медали от спечелени състезания по ски и биатлон.
В читалището са подредени и постоянни изложби на различни предмети от бита от близкото минало като часовници, банкноти, стари електроуреди. Голяма част от тях са лично дарение или издирени от Ангел Николов.
Откакто е председател, той е
събрал дарения
около 50 хил. лв.
за ремонт
на сградата.
“Започнахме със старото нафтово парно, което не се използва от години, а миризмата от него продължаваше да се носи из читалищния салон. Неимоверни усилия бяха нужни, за да бъде премахнат над 500 кг нафтов агрегат и цистерна към него”, казва Николов.
“През 2017-а спечелихме проект за оборудване и обзавеждане на читалището, който, за съжаление, не успяхме да реализираме поради това, че трябваше да имаме собствен ресурс от 200 хил. лева. Тъй като общината е в затруднено финансово положение, а само тя може да ни помогне, не получихме средствата. Това ни накара да се мобилизираме”, добавя Ангел.
Ремонтите продължават с гримьорните, библиотеката, хранилището към нея, кинокабината и малкия салон. Читалищната библиотека вече има нов под, окачен таван, електрическа инсталация, дограма, но няма рафтове за книгите.
“Общината обеща да ни осигури нови плоскости, но стойките и стелажите трябва да ги направим и проектираме сами - вече сме намерили местен дърводелец. Институцията разполага с над 27 хил. тома книги. Когато започнах работа
в читалището,
ги заварих доста
намокрени
и изпокъсани,
не са съхранявани правилно, което вече не е така, но за тези книги трябват нови стелажи, нови шкафове - метални, да се съхраняват, да се предпазват от вода, от пожари”, загрижен е Ангел.
Докато започне да приема посетители, в библиотечната зала се провежда курс по йога.
“Тук почти нямаше дюшеме, не можеше да се стъпва, всичко бе прогнило, а сега вече се използва. Възхищавам се на младите хора като Ангел, които правят ремонтите”, коментира една от организаторките - Тина Пищалова.
Миналата година с пари от продадени мартеници - 1045 лв., успели да ремонтират коридора и двете гримьорни. Премахнати са изронените мазилки, монтирана е каса на врата, има нова електрическа инсталация и подови настилки.
Повече от обновленията са извършени по време на пандемията, когато са спрени културните дейности.
Мартениците пък - 2280 бройки, били направени от кръжока по “Шев и кройка” към читалището. Най-малкият участник в него е в III клас, а най-възрастният е на 70 години.
“Винаги при благотворителна акция, базар или еднократно дарение
в страницата
на читалището
се обявяват
постъпилите
суми
Изброени са имената и номиналът на съответните пари. Прозрачност и отчетност пред хората са задължителни. Най-важното обаче е да видят самите чепеларци какво е направено с даренията им”, казва Ангел.
“Покрай непрекъснатите ремонти се научих на доста строителни умения - боядисване, шпакловане, прекарване на кабели. Още от малък ме грабна атмосферата тук и започнах да живея с ритъма му. Чета историята му, събирам снимки, правил съм изложби от стари кадри”, казва младият мъж.
В първите години след Освобождението за читалище в Чепеларе са служели частни къщи и ханове. Строителството му започва през 1897 г., а парцелът в центъра на града е дарение на Марта Дечева Харитева, майка на видния чепеларец Васил Дечев.
Архивни спомени сочат, че за строежа ѝ били необходими около 2000 лева, а в касата на читалището имало само 185 лева.
Всеки в града дарявал каквото може, но средствата все не достигали - на 7 души от настоятелството и по-известни хора в града
се наложило
да теглят лични
заеми в полза
на читалището
Строителството продължило 15 г.
В общо 250-те квадрата на два етажа е имало две стаи за книгохранилище и читалня, други две за реквизит, а на долния етаж сладкарница. През 1939 г. се взема решение да се построи нова по-голяма сграда и година след това читалището, което се пази до днес, е било готово.
Строителството отново е с доброволни дарения от населението.
“Чепеларци, въпреки че в онзи период не са имали много средства, са отделяли от своя хляб, за да дадат на читалището. Някои са дарявали пари, други имущество. Бих казал, че и сега чепеларци даряват, както и преди. С отворени сърца са, подкрепят ни, което е много важно за нас”, казва Ангел Николов.
