1981-а: 1300 г. България, 70 г. Тодор Живков

Людмила Живкова лансира идеята за мащабна културна програма от празнични събития, които  да вървят през цялата 1981 г.

Висши партийни дейци се боят България да не бъде обвинена от Москва в национализъм

През 1981 г. тържествено и възторжено е чествана 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Макар че в историческата гилдия и досега няма единно мнение кога е рождената година на България.

През 60-те години, когато учех в отделенията, в учебника ни по история пишеше, че държавата е основана през 680 г. После годината беше променена на 681-а и дори сложена на герба.

Доколкото знам, група историци се противопоставят на тази промяна, но им е наредено да мълчат и да не разсъждават. Говореше се, че смяната била направена, за да съвпаднат двата юбилея - 1300 години на държавата и 70 години на нейния първи партиен и държавен ръководител Тодор Живков, роден през 1911 г.

Това може и да е

градска легенда,

но може и да не е

Според архивите на Юлския пленум на ЦК на БКП от 1968 г. за първи път става дума, че наближава 1300-годишнината от създаването на българската държава и това изисква по-специално внимание. Споменаването на юбилея е в контекста на решението на Секретариата на ЦК на БКП да бъде написана многотомна история на България. Но властниците са далеч от мисълта за грандиозно честване на годишнината.

Идеята добива “плът и кръв” с влизането на Людмила Живкова във властта. На 3 юли 1975 г. тя е избрана за председател на Комитета за култура с ранг на министър.

Само година по-късно - на 3 юни 1976 г., с решение на Секретариата на ЦК на БКП на Комитета за култура е възложена задачата да организира тържественото отпразнуване на 1300-годишния юбилей.

Създадена е “Държавна работна комисия 1300”, която по-късно е преименувана на “Национална координационна комисия 1300 години България”. Неин председател става Людмила Живкова. Благодарение на нея е тържественото честване на юбилея.

Използвайки политическия

чадър на баща си,

тя успява да игнорира онези партийни дейци, които твърдят, че заради помпозно тържество страната може да бъде обвинена в националистически уклон. Техният основен аргумент е “какво ще каже Москва”.

На 17 юли 1979 г. Людмила Живкова става член на Политбюро на ЦК на БКП, което още повече развързва властовите й възможности.На 26 декември 1980 г. в Народното събрание е учреден Общонароден юбилеен комитет за честване на 1300-годишнината от основаването на българската държава. За председател на комитета, разбира се, е избран Тодор Живков.

Но на Людмила е идеята годишнината да не бъде чествана с някакво “еднократно тържествено мероприятие”, както обикновено става тогава, а с мащабна културна програма, чиито събития да “вървят” през цялата 1981 г.

Людмила Живкова защитава концепцията чрез съчетаване на триединството на минало-настояще-бъдеще, да се очертае изминатият път, да се утвърдят постигнатите към 1981 г. постижения във всичките направления и да се очертаят бъдещите перспективи. Затова програмата за честването на 1300-годишнината е дългосрочна.

Създадени са координационни органи на вътрешно и международно равнище, в които участват близо 2800 души. Комисията представя в ЦК на БКП “Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава”.

В тази програма са описани всички иницативи, с които да бъде честван юбилеят. Те са разделени на 7 области:

Изкуство и култура

Просвета и образование

Наука и технически прогрес

Икономика

Непроизводителна сфера

Средства за масова информация

Международна дейност

На 21 юли 1981 г. при неизяснени и до днес обстоятелства умира Людмила Живкова. Макар и с помръкнало настроение, нейните заместници продължават да изпълняват националната програма. Любомир Левчев, един от най-близките й съветници, популяризира нейната фраза “Мислете за мен като за огън!”.

Очевидно тогавашните управници са знаели добре половината от прословутото изречение на Ленин “От всички изкуства за нас най-важно е киното!”

Киното е центърът на областта “Изкуство и култура”. Още през 1980-а по телевизията са излъчени 80 филма от поредицата “1300 години България”. През януари 1981 г. започва Панорама на българското кино.

Най-мащабният филм в българското кинопроизводство и досега е “Хан Аспарух” на режисьора Людмил Стайков, чиито три серии са заснети за рекордно кратко време и са излъчени през есента на 1981 г. Сега осъвременен и дигитализиран, филмът е прекръстен на “Ханът и империята”.

Посветен на юбилея е и филмът “Ударът” на Борислав Шаралиев. 141- минутната лента разказва за събитията в София от 26 август до 9 септември 1944 г. Главен герой е Жельо - едно от нелегалните имена на Тодор Живков.

Освен на филмовата лента властта

залага много и на камъка.

България е осеяна с паметници. Трите най-важни монумента са паметникът “1300 години България” до НДК, паметникът на създателите на българската държава в Шумен и Паметникът на Незнайния воин в София.

През 1980 и 1981 г. у нас и в чужбина са организирани много художествени изложби, театрални постановки, концерти, лектории, конференции, събрания и други прояви. Излизат от печат нови публицистични и художествени произведения. Сред тях се открояват академичните издания “История на България” и “Българска енциклопедия” и многотомно издание на българското народно творчество.

Открита е Обща художествена изложба - преглед на българското изобразително изкуство. Във Велико Търново е проведен Национален театрален преглед. Завършена е реставрацията на крепостта “Царевец”. Там режисьорът Въло Радев създава първия у нас мултимедиен спектакъл “Звук и светлина.

Създаден е Национален дарителски фонд “13 века България”. С усилията и средствата на този фонд е създаден Националният музей “Земята и хората”.

Профиздат се включва в юбилейното състезание с книгата “1300 години България”. В анотацията пише, че в книгата са отразени най-важните моменти от многовековната история на България, както и героичните борби на българския народ за запазване на националната независимост на страната, за мир и социален прогрес. Книгата е помагало за викторини във връзка с честването на 1300-годишнината на българската държава.

През 1981 г. емисионната политика на БНБ бележи своеобразен връх по повод на честванията на юбилея. Общонационалната кампания е отбелязана с една емисия златни монети, пет сребърни и 17 медно-никелови монети с общ тираж 4 592 000 екземпляра. Върху тях са изобразени някои от най-значителните исторически събития, личности и сгради в многогодишната история на България.

От “Български пощи” се гордеят, че “чрез подходящо филателно издание са едни от първите, която обявяват и пропагандират предстоящия исторически юбилей на България”. Още в далечната 1974 г. се появява поредица пощенски марки с мотото “1300 години българска държава”.

Второто филателно издание излиза през юбилейната 1981 г. Поредицата, озаглавена “1300 г. от основаването на българската държава”, държи рекорд по най-много марки, включени в едно филателно издание: 16 от двата блока.

Все в името на годишнината се изработват юбилейни плакети, медали, папки, пликове, несесери, ножове, монети и каквото още се сетите.

На 7 август 1981 г. от стартова площадка в Плисецк, СССР, в Космоса е изстрелян

първият български

изкуствен спътник, наречен

“Интеркосмос-България-1300” 

Спътникът е построен по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания към БАН на базата на платформата за сателити “Метеор”. Тежи 1500 кг.

На 30 април 1981 г. Христо Проданов изкачва сам и без кислород връх Лхотце. Прави го по най-опасния и труден маршрут. Става първият български алпинист, стъпил на осемхилядник. Разбира се, и този успех на Проданов е посветен на 1300-годишнината.

И НДК - тогава Народен, сега Национален дворец на културата, е построен за честването на юбилея. Строителството му започва през 1978 г. Софиянци са призовавани да работят един ден безвъзмездно. Дворецът е открит тържествено на 31 март 1981 г. Същия ден започва и 12-ият конгрес на БКП. Връх на проявите през юбилейната година е Денят на България - 20 октомври 1981 г. В книгата си “Култура и лична власт” Емил Александров, зам.-председател на Комитета за култура и съветник от “най-близкото обкръжение” на Людмила, пише:

“Главното честване се състоя в Народния дворец на културата на 20 октомври 1981 г. И докато Тодор Живков четеше доклада, на 200 метра от залата в духа на наложилата се традиция кипеше усилена работа: довършваше се паметникът, посветен за 1300-годишнината. Нашите намерения наистина бяха амбициозни. Основното в тях бе всеки българин и всяка институция да дадат своя принос за подобряването на сектора, в който работи и живее. И в този смисъл честването не трябваше да се изразява в тържествен акт, а да е няколкогодишен процес, който да доведе до положителни промени в стопанския, културния, политическия и социалния живот”.

Винаги при такива мащабни и грандиозни чествания се стига и до куриози. Някои директори на училища се престарават и карат учениците всяка сутрин да пробягват разстоянието от 1300 метра. Всъщност те са едни преписвачи, защото още през 1976 г. в чест на ХI конгрес на БКП по идея на профсъюзите работническите колективи бягаха по 1976 метра.

В Смолян пък издигат лозунга “Да реализираме 1300 лева годишна икономия на материали!”.