ГЕРБ подкрепиха “Демократична България” за парламентарна комисия за Доган сарай
5 от сградите трябва да бъдат съборени, но не е ясно кога
Създадената от “Демократична България” и подкрепена от ГЕРБ парламентарна комисия “Росенец” има всички шансове да затъне в най-голямото проучване на казус от последното десетилетие, който изглежда неразрешим докрай.
9 месеца след акцията на Христо Иванов - акостирането му с гумена лодка на плажната ивица до Догансарай и изгонването му от гардове на НСО, има само една извоювана победа, и то частично - плажът вече е плаж и преди ден бе вписан като такъв в кадастъра.
Бургазлиите, които отсега планират пикник там на Великден, трябва обаче да имат предвид, че статутът на плажа засега е неохраняем. От областния управител на Бургас зависи дали ще осигури спасители и изобщо някакви прилични условия за плажуване.
Според експерти от туристическото министерство, до които “24 часа” се допита, казусът не е разрешен напълно. По закон ведомството трябва да обяви или търг за наемател за 5 години, или конкурс за избор на концесионер за ивицата за 20 години.
В Закона за устройство на черноморското крайбрежие обаче има едно съществено препятствие - не може да се търси стопанин за плаж, ако до него няма свободен достъп чрез отворен за обществено ползване път.
А такъв засега липсва. Сегашният път, който обслужваше резиденцията, още се води частен с решение на общинския съвет в Бургас от април м.г. Въпреки че през юли под обществен натиск местният парламент в Бургас отмени решението си и го върна на общината, фирмата - собственик на сараите - “Хермес груп” ЕООД, заедно със “Стрейтлайн” като притежател на съседен имот го обжалваха в съда и делото още не е приключило.
Една от двете фирми обжалва и решението на съда, че плажът е плаж, а не нива, както тя твърдеше. Делото стигна до ВАС, който отсъди, че ивицата може да бъде вписана в кадастъра като плаж, макар че все още няма окончателно решение по делото.
Впрочем нищо не пречи някоя от фирмите, които се водят собственици на сараите на Доган, да се яви на евентуален конкурс за концесионер и да го спечели. Или поне да обжалва в съда евентуално решение на туристическото министерство за определяне на концесионер или наемател. Засега обаче ведомството няма намерение да пристъпи към обявяване на каквато и да е процедура.
Казусът с Доган сарай е дотолкова обрасъл с дела, че не е много ясно дали има победа и кой точно е победил. След бунта на 11 юли м.г., когато един срещу друг се изправиха хиляди български граждани - противници на сарая и активисти на ДПС, дузина държавни институции и съдилища се активизираха да търсят разрешение кое е законно и кое - не.
Но и отсрещната страна дава решителен отпор на всеки опит държавата да си върне каквото и да било. Представителят на фирма “Стрейтлайн” арх. Калин Тихолов например в качеството си на проектант на сараите оспори съдебното решение на административния съд в Бургас, че ивицата въобще е плаж. Според мотивите му става въпрос за “естествено самозалесила се територия, покрита с почва и обрасла с дървета и храсти” , а отсъствието му от регистрите не представлява “явна фактическа грешка”, тъй като брегът никога не е бил покрит с пясък или чакъл.
Според ВАС обаче жалбата му е неоснователна, тъй като не засяга интересите на фирмата. Формално те касаят няколко незначителни по функция постройки, които по-скоро служеха като бариера да държат по-далеч любопитните погледи към резиденцията. За отписването ѝ като плаж не помогна и изкуственото му затревяване в началото на януари, когато пясъкът мистериозно осъмна с райграс, който после гневни граждани изскубаха.
Миналата година проверка на прокуратурата установи, че 5 от сградите в района, включително и на плажа, са незаконни - изградени са без строително разрешение и без одобрени от община Бургас инвестиционни проекти.
Сега общината трябва да събори три от тях, но чака решение на съда след друго обжалване от страна на “Стрейтлайн”. Поради същата причина не е ясна и съдбата на останалите две сгради, за които отговаря държавата в лицето на областната управа. Става въпрос за обслужващи сараите сгради на 2 и 3 етажа, бунгала и една оранжерия за зеленчуци.
Единствено от решението на магистратите зависи дали те ще останат на брега, след като в навечерието на изборите парламентарната комисия по земеделие изненадващо отложи приемането на поправки в Закона за рибарството и аквакултурите, с които според Христо Иванов се даваше шанс да бъдат узаконени. Това можеше да стане, ако се докаже, че са за сезонно ползване, влизат в границите на селищното образувание или граничат с рибарско пристанище, твърдеше той.
Отлагането на поправката “Доган сарай” бе мотивирано с това, че текстовете не са съгласувани с Брюксел. Поправките бяха подкрепени от обитателите на съседното рибарско селище Ченгене скеле, с което те си навлякоха гнева на Христо Иванов. На свой ред те му отговориха, че лидерът на ДБ си отмъщава, защото те не са го подкрепили с лодките си при акцията му през лятото.
Не е ясно и каква ще е съдбата на яхтеното пристанище на Росенец. Христо Иванов продължава да твърди, че то е регистрирано като земеделски имот в морето. Но това не е съвсем вярно, или по-скоро Иванов обобщава за целия Доган сарай.
За яхтеното пристанище има влязъл в сила подробен устройствен план, след като са минати всички процедури по Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Редакцията на “24 часа” разполага с копия от документите, поискани по Закона за достъп до обществена информация.
За пристана е изготвен специализиран подробен устройствен план, който показва как да подхождат плавателните съдове до кея. Той е утвърден на 18 септември 2019 г. от национален експертен съвет по устройство на територията, свикан по заповед на тогавашната регионална министърка Петя Аврамова.
В него участват 10 експерти от различни ведомства, които утвърждават плана, внесен от Министерството на транспорта. Изготвен е във връзка със заявление на фирма “Хермес Солар” за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на съществуващ специализиран пристанищен обект - пристан за яхти и лодки, в местността Отманли.
От тези документи се вижда, че още на съвета е имало един глас против, тъй като на пристана вече е имало изграден обект, който не е бил нанесен в кадастъра.
Всичко това обаче показва, че казусът е сложен. Проверката на прокуратурата от миналата година на практика завърши с разпореждане до МРРБ и ДНСК да изяснят кой какви нарушения на законите е правил, допускайки Доган сарай. Двете ведомства до момента не са казали ясно какви са нарушенията и тупкането на топката, по всичко изглежда, ще продължи още дълго време.
